Определение № 126 от 16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 174/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елпро България“ ЕООД, гр. София, срещу решение № 393/30.06.2021г., постановено по т.д.н.№ 385/2021г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260112/06.10.2020г., поправено с решение № 260132/09.10.2020г., по т.д.н.№ 2347/2018г. на Софийски градски съд в частта за обявяване за начална дата на неплатежоспособността на „Енерджи пауър“ ЕООД, гр. София, на датата 18.09.2018г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК. Ответниците „Пан интертрейд“ ООД, гр. Стара Загора, и „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, гр. София, оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство. Ответниците „Алпик енерджи“ СЕ, гр. Прага, Република Чехия, и „Енерджи пауър“ ЕООД, гр. София, не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният Софийски апелативен съд е бил сезиран с жалби на „Алпик енерджи“ СЕ и „Елпро България“ ЕООД само в частта на първоинстанционното решение, с което е определена начална дата на неплатежоспособността на „Енерджи пауър“ ЕООД. В предмета на делото във въззивното производство не е било включено приетото състояние на неплатежоспособност на длъжника. Решаващият състав е изложил съображения, че след месец септември 2018г. длъжникът е плащал само частично свои задължения и то само към определени кредитори. След определената начална дата на неплатежоспособност 18.09.2018г. са били издадени 27 броя фактури от кредитора „Българска независима енергийна борса“ ЕАД в периода 10.09.2018г. до 3.10.2018г. за задължения в общ размер от 6746948,85 лв., по които няма плащания. Формиран е извод, че след тази дата негативните тенденции във финансовото състояние на търговеца са придобили необратим характер, процесът на декапитализация е станал непреодолим и е настъпила обективна невъзможност длъжникът да изпълни своите изискуеми парични задължения на търговски сделки. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите: „Представлява ли заявлението за вписване на електронна поща и публикуването на електронен адрес в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет, волеизявление от адвоката за връчване на съобщения и книжа по съдебни дела по реда на ГПК?“ и „Представлява ли извлечението от автоматично потвърждение получено на електронна поща на съдебен служител изцяло на английски език, без превод на български, годно доказателство за съда и за страните в процеса за удостоверяване на постъпването на съобщението в посочената информационна система по смисъла на чл.42, ал.4 ГПК, ДВ, бр.98 от 17.11.2020г.?“. Въведено е и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Заявените въпроси и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение са основани на твърденията на касатора, че не е посочил електронен адрес за получаване на документи от САС и поради това не е бил редовно уведомен чрез пълномощника си за откритото съдебно заседание на 26.05.2021г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не е засегнато от някой от тези пороци. В случая поставените въпроси са свързани с довод за допуснато процесуално нарушение при призоваване на касатора за открито съдебно заседание на 26.05.2021г. Видно от данните по делото съдебен служител на САС е удостоверил, че на 18.05.2021г. е провел телефонен разговор с адв. П., пълномощник на „Елпро България“ ЕООД, в който последната потвърдила, че издиреният от деловодителя чрез регистъра на адвокатската колегия електронен адрес е неин, както и че на същата дата е изпратена една призовка и разпореждане № 591/21.04.2021г. (за насрочване на делото в открито заседание на 26.05.2021г.). Приложени са копие от електронно писмо от 18.05.2021г., както и електронно потвърждение за постъпване на писмото с прикачения към него файл в електронната поща на адв.П.. С определение № 401/28.06.2021г. САС е оставил без уважение молбата на адв.П. за отмяна на определението от 26.05.2021г., с което е даден ход на делото. Изложени са съображения, че съгласно чл.42, ал.4 ГПК, в редакцията преди отмяната на тази норма с ДВ бр.110/2020г., на страната могат да се връчват съобщения на посочен от нея електронен адрес и същите се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Съобщението е постъпило на 18.05.2021г., поради което срокът по чл.56, ал.3 ГПК е счетен за спазен. Въззивния съд изрично е съобразил удостоверените от съдебния служител обстоятелства – за телефонния разговор, за потвърждението на електронния адрес, за уведомяването, че ще бъде изпратено електронно писмо, които не са били оспорени от адв.П.. Предвид на извършените от въззивния съд процесуални действия първият поставен въпрос не съответства на фактите по делото, тъй като преди изпращане на писмото съдебният служител е разполагал с потвърждение за електронния адрес от пълномощника на страната. Отговорът на втория въпрос се извежда от разпоредбата на чл.42, ал.4 ГПК – връчването е в момента на постъпване на съобщението в информационната система на получателя. Посоченото законодателно разрешение е счетено за неудачно и е отменено с ДВ бр.110/2020г., като съгласно чл.41а, ал.2 ГПК (в сила от 30.06.2021г.) връчването се смята за извършено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването на съобщението. В този смисъл нормата на закона в действащата редакция към момента на уведомяване на страната е ясна и не се нуждае от тълкуване. Следва да се отбележи, че основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е разрешаването на материалноправен или процесуален въпрос, което е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд по отношение на крайния резултат от спора. Касаторът в настоящото производство е бил в процесуалното качество на въззивник, в чиято жалба не са били заявени доказателствени искания, както и в откритото съдебно заседание не са събирани доказателства. Въззивната жалба е разгледана от състава на САС, като са обсъдени доводите за неправилност на първоинстанционното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставил въпроси, относими към правните изводи на въззивния съд, поради което касационното обжалване не се допуска. По разноските. Искането на ответника „Пан интертрейд“ ООД за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно, тъй като независимо от представения договор от 14.01.2022г. за правна защита и съдействие, не са ангажирани доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Ответникът „Българска независима енергийна борса“ ЕАД не е представил доказателства за направени разноски, както и списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд