Определение № 484 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 469/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Б., гражданин на Република Украйна, чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 98 от 8.10.2019г. по в.гр.д. № 283 по описа за 2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 358 от 22.03.2019г. по гр.д.№ 845/2016г. на Окръжен съд Варна като е уважен иска по чл.42 ЗЗД, предявен от Л. И., гражданин на Руската федерация и е прогласена недействителността на договор, сключен на 7.12.2015г. с н.а.№ 167, т.ІІ, рег.№ 4675, д.№ 385 за продажба на описания недвижими имот, представляващ жилище с площ от 96кв.м., ведно с ид.ч.от правото на строеж и от общите части на сградата, поради липса на представителна власт и липса на потвърждаване, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е приел предявения иск за основателен след като безпротиворечиво /със заключения на две единични и една тройна графологически експертизи/ е установено, че подписът на упълномощител на пълномощното, с което е осъществена продажбата в процесния договор, не е положен от ищцата. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Изложени са само доводи за неправилност и необоснованост, с които изразява несъгласие с приетото от въззивния съд. Счита за неправилен и отказа на въззивния съд да назначи повторна тройна експертиза, което намира, че е в нарушение на задължението му да събира доказателства /дори и служебно/, ако е въведено оплакване от допуснато от първата инстанция процесуално нарушение „от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна”. Позовава се на решения по гр.д.№ 4744/2008г. на І гр.о., т.д.№ 376/2011г. на І т.о., гр.д.№ 1359/2009г. на І гр.о. досежно въпроси, коесаещи събирането на доказателства по делото. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Л. И., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че в представеното изложение не се съдържа въпрос, изискуем като общо основание за допустимост, както и че посочените решения на ВКС са несъотносими към спора. Развива подробни доводи, касаещи съществото на спора. Пред вид осъществяване на защита по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, желае съдът да определи дължимо адвокатско възнаграждение ведно с 20% ДДС. Пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на конкретно поставен материално правен или процесуално правен въпрос, като изискуеимо общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, съобразно който касационната инстанция да извърши дължимата селекция. Касационният състав не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Изложените от касотора доводи за неправилност и необоснованост не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, но за пълнота следва да се посочи, че в съответствие с установената практика /включително и цитираната от касатора/, съдът е изпълнил задължението си да постанови акта си въз основа на всички събрани по делото доказателства /тъй като те единно и непротиворечиво установяват, че ищцата не е упълномощавала посоченото в пълномощното лице да извършва действия по разпореждане с притежавания от нея имот/. Съгласно чл.201 ГПК за назначаване на повторна експертиза е необходимо първоначалното заключение да е необосновано и да възниква съмнение за неговата правилност, а в настоящата хипотеза съдът е приел, че в три последователно приети заключения /две единични и едно тройно/, всички вещи лица единодушно дават един и същ отговор на поставения им въпрос. Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1 т.2 ЗА, в полза на адвокат Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 877лв., без ДДС /изчислена съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска 44 901лв./. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение