Определение № 3801 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3380/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Инвест 2020“ АД, чрез адв. Стойка М., срещу определение № 1395 от 09.06.2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в. ч. гр. д. № 1240/2023 г., с което е оставена без уважение жалбата на „Инвест 2020“ АД срещу определение № 202 от 24.04.2023 г. на Съдията по вписванията при Пловдивския районен съд, с което е отказано поисканото със заявление вх. № 12089 от 24.04.2023 г. вписване на устав на „Инвест 2020“ АД от 10.02.2016г. за извършен апорт на недвижими имоти в капитала на дружеството.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. При заявено вписване в Службата по вписванията в хипотезата на чл. 73, ал. 5 ТЗ /вписване на учредителен акт на търговско дружество, с който е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот/ към кой момент следва да е налице актуалността на декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК?

2. Следва ли съдията по вписванията да откаже вписване на разпоредителна сделка с недвижим имот при представена от прехвърлителя декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК с актуална дата в календарната /данъчна/ година, в която се осъществява разпореждането?

По горните въпроси се твърди противоречие на изводите на съда с определение № 60127/20.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2866/2021 г. на ВКС, II г.о.; т. 5 от ТР № 7/24.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 5/08.02.2011 г. по т.д. № 271/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение № 219/05.12.2016 г. по гр.д. № 2215/2016 г. на ВКС, I г.о.

3. Удостоверителното волеизявление в официален документ обвързва ли съда относно съдържанието в него? Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, когато липсват доказателства за неговата вярност? Сочи се противоречие с решение № 249/12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г.на ВКС, II г.о.

4. При заявено вписване в Службата по вписванията в хипотезата на чл. 73, ал. 5 ТЗ /вписване на учредителен акт на търговско дружество, с който е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот/ към кой момент следва да е налице актуалността на удостоверението за данъчна оценка на апортираните имоти?

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателя с искане да се впише устав от 10.02.2016 г., приет при учредяването на „Инвест 2020“ АД за извършена в капитала на дружеството апортна вноска на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 56784.525.60, находящ се в гр. П., [улица], ведно с построените в него сгради.

Съдията по вписванията е отказал да извърши вписването.

За да потвърди постановения отказ въззивният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК е представено удостоверение за данъчна оценка, в което липсва удостоверително изявление относно наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения. Приложена е и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от управителя на заявителя, че „Инвест 2020“ АД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски с дата 10.02.2016 г.

При приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че съгласно императивната норма на чл. 264, ал. 1 ДОПК, вписването на апорт е допустимо, ако прехвърлителят или учредителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения, като наличието или липсата им за имота, се удостоверява с данъчна оценка. За нуждите на производството по вписванията е необходимо в удостоверението да е посочен както размерът на данъчната оценка, така същото да съдържа изрично удостоверително изявление на органа, издал оценката, дали за имота има или няма непогасени данъчни задължения. Това изявление следва да се съдържа в текста на удостоверението за данъчна оценка, според изричното предвиждане чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Доколкото е установил, че такова изявление не се съдържа в представеното удостоверение, съдът е приел, че правилно е постановен отказ за вписване с оглед правомощията на съдията по вписванията при проверката на представените от страна документи в охранителното производство.

Относно представената декларация, въззивният съд е приел, че съдържанието на декларацията изисква изявление за липсата на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането, но за да послужи същата на вносителя е необходимо да бъде презаверена по надлежния ред и да обективира изявление на лицето, че и към момента на направеното искане за вписване липсват задължения.

При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Според разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Първите два въпроса по същество се свеждат до един – към кой момент следва да се преценява актуалността на декларацията по чл. 264 ДОПК – към момента на извършване на разпореждането с имота или към момента на заявяване на вписването. По тези два въпроса не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК –въпросите да са от обуславящо значение за крайния изход от спора. Това е така, защото първият и основен мотив на въззивния съд за потвърждаване отказа на съдията по вписванията, е, че представеното от заявителя удостоверение за данъчна оценка не отговаря на изискванията на чл. 264 ДОПК – не съдържа необходимото удостоверително изявление за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, а според приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде отказано вписване, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК, която хипотеза е налице и в настоящия случай.

При липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се извършва преценка за наличието на специалната такава. Дори и да се констатира, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл относно момента, към който трябва да се извършва преценка за актуалността на декларацията по чл. 264 ДОПК, то това не би се отразило на крайния изход от спора и в този смисъл поставеният въпрос не е от обуславящо значение за настоящия спор, доколкото съдът е приел, че по делото липсва удостоверение за данъчна оценка със съдържанието по чл.264, ал.1, изр. последно ДОПК.

Третият въпрос, поставен от касатора, също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не се е произнасял по него. Необходимостта от представяне на удостоверение за данъчна оценка, издадено от компетентен орган, е разгледано от съда единствено в контекста на императивната норма на чл. 264 ДОПК, според която наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В обжалвания акт не се съдържат констатации относно характера на удостоверението като официален удостоверителен документ, нито за доказателствата му сила, а и съдът не е дължал такова произнасяне. Последното следва от обстоятелството, че при обжалване на постановен отказ за вписване съдът дължи проверка на произнасяне по правилността на извода на съдията по вписванията за липса на предпоставките за вписване на акта, чието вписване е поискано, като не може да излезе извън предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията. Т.е. при предвидена в закона форма за удостоверяване липсата на данъчни задължения за имота, следва, че преценката относно наличие на предпоставките за вписване се свежда до това дали е представен съответният официален документ за липса на задължения за имота с изискуемото се по чл.264, ал.1, изр. последно ДОПК съдържание, която и преценка е извършена от съда.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия въпрос, формулиран от касатора. Въззивният съд не е излагал мотиви относно момента, към който следва да е актуално удостоверението за данъчна оценка, а е приел, че в последното няма направено удостоверяване за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота.

Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Обжалваното определение не е очевидно неправилно - не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и не са явно необосновани.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение