Определение № 1019 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 313/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. С. С. против решение №738 от 22.11.2022 г. по т.д. №551/2022 на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С., чрез пълномощника си – адв. А. С. е възпроизвела текстово нормата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Формулирала е въпросите – „ Може ли да се приеме, че по делото за оспорване на решението, прието на общо събрание на сдружение, липсва спор относно легитимността на общото събрание,взетите решения, на което са обжалвани“; „Задължителни ли са за въззивния съд определенията постановени от първата инстанция; „ Задължително ли е оспорващият решенията на общо събрание на сдружение, дали участието в общото събрание на сдружението на лица членове/ резултат от недопускането им в залата за провеждане на общото събрание/е повлияло на кворума за провеждане на това общо събрание и / или на мнозинство завземане на решенията, чиято отмяна се иска.“ Тези въпроси са квалифицирани от касатора С. като „процесуални“. Поставени са и такива, квалифицирани като „материалноправни“, а именно – „Има ли правно значение участието в общото събрание на сдружение на лица, които не са членове на това сдружение“ и „ Правният интерес на член на сдружение включва ли пълномощието да обжалва решението на общото събрание, с което е освободен друг член, от ръководството на същото сдружение.“ Страната е посочила също така лаконично, че решението било очевидно неправилно, а като „ доказателство„ за това са цитирани части от мотивите на обжалвания съдебен акт. Други доводи не са развити. Касаторът С. не обосновава приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност се налага извод, че първите три въпроса, формулирани от касатора не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Така, първите два въпроса, определени от страната като „процесуални“ са общи и несвързани с решаващ извод на състава, обусловил постановения резултат.Липсва и обосноваване на връзката им с мотивите на решението. Третият въпрос, определен като „процесуален“ е фактически, а не правен. Въпросите определени от страната като „ материалноправни“, дори и да бъдат приети за релевантни, въпреки, че съдържат твърдения на касатора необосновани в този контекст от въззивният съд, съставляват единствено въведено общо основание. По отношение,обаче, на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът С. не е изложила каквито и да било съображения по отношение на хипотезите по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията за съдържанието на основанието, дадени с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г. Или, касаторът не обосновава поддържаното основание. Касаторът С. е поддъжала и основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“, чрез цитиране на части от мотивите на съдебният акт, като е счела тези свои твърдения за „достатъчни доказателства“. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение