Определение № 367 от 01.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6814/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв.В. Г. И., лично и в качеството си на пълномощник на И. Н. И., срещу решение № 901/12.05.2014 г. по гр.д. № 4450/2013 г. на Апелативен съд-София, гражданско отделение, І състав. Ответниците по касационната жалба В. П. Г. и С. Х. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.П. Г., я оспорват.Не претендират разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменено решение № 5745/25.07.2013 г. по гр.д.№1002/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение ,І-4 състав и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от ищците-касатори в настоящото производство искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответниците да им заплатят сумата 17 009 лв. обезщетение за неоснователно ползване в периода 26.11.2007 г.-02.09.2010 г. на недвижим имот, представляващ упи ХІІІ-392 в кв.198 по плана на [населено място], кв.П.-Б., с площ от 365 кв.м. с посочени граници и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 520,84 лв. обезщетение за забавено плащане в същия период на главницата и са присъдени разноски.Размерът на исковете е намален до посочените по-горе величини с молба от 20.02.2013 г. и изменението е допуснато с протоколно определение от същата дата.Въззивният съд е посочил, че уважаването на исковете е предпоставено от установяване съществуването в полза на ищците право на собственост върху процесния имот,ползване от ответниците без основание в определен период и размер на длъжимото обезщетение.Приел е, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. На основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 166/2004 г. те придобиват ½ ид.част от упи с площ 730 кв.м., а след това сключват договор за доброволна делба с продавача, при който процесният упи с площ от 365 кв.м. става тяхна изключителна собственост.Приел е също така, че ответниците са собственици на построената в процесния имот западна триетажна жилищна сграда –близнак на основание договор за замяна от 26.11.2007 г., обективиран в нот.акт № 197/2007 г.Прехвърлителката е била собственик на сградата по наследство от баща си. Последният го е ипотекирал за обезпечаване на задължението му по договор за банков кредит. Вземането на банката е било прехвърлено на ищците с договор за цесия, дължимите от наследодателя суми били изплатени от ответницте, ипотеката е била вдигната и образуваното изпълнително дело-прекратено. Направил е извод,че не е доказано неоснователно ползване от ответниците на процесния имот в исковия период.От цялата площ на поземления имот в размер на 365 кв.м., 149,38 кв.м. са били застроени със собствената на ответниците западна триетажна жилищна сграда-близнак.Относно застроената площ искът е неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 ЗС собственикът на сграда, построена в чужд имот притежава и правото да държи същата върху чуждия имот, без да обезщетява за това собственика на земята.Ответниците също така имат и правото да се ползват от незастроената част от терена,необходима за използване на жилищната сграда на основание чл.64 ЗС.Приел е за неоснователен довода на ищците, че ответниците са придобили сграда без право на строеж върху терена.Посочил е,че правото на собственост върху сграда, построена в чужд терен включва правомощието да се държи сградата и правомощието да се построи отново в петгодишен срок в случай на погиване,съгласно чл.66 ал.2 ЗС и че разпоредбата на чл.64 ЗС е приложима както в случаите на придобита собственост върху сграда отделно от терена въз основа на учредено и реализирано право на строеж, така и в случаите на придобита собственост върху вече построена сграда, отделно от земята. Ако тази прилежаща площ се определя според нормативните изисквания на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. ,то тя би възлязла на 185,90 кв.м.и ще обхване цялата незастроена част от парцела.Размерът на площта по чл. 64 ЗС е изобразен графично в скиците-приложение към заключенията на назначените по делото експертизи и възлиза на 89 кв.м. Но и при този вариант, при който остават 126,62 кв.м. за ползването на които ищците биха могли да претендират, въззивният съд е счел иска за изцяло неоснователен.Приел е,че липсват доказателства ответниците да са ползвали лично или чрез трети лица този терен или да са препятствали достъпа на ищците.При придобиване на имота,същият е бил ограден от масивна ограда, която на 22.12.2007 г.ищците премахнали.До 02.09.2010 г. имотът е бил и продължава да бъде разграден и всеки има достъп до него. В периода 26.11.2007 г.-22.12.2007 г. също не е доказано по някакъв начин ответниците да са ползвали този терен.Поради тези съображения е отхвърлил исковете. В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат, всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Считат,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.64 ЗС вр.чл.59 ЗЗД,който се отнася до основателността на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД, в случаите когато собственикът на постройка върху чужд имот ползва без правно основание земята, върху която е построена сградата и това обстоятелство обуславя неправилността на постановеното решение.Намират,че е налице противоречие със задължителната практика, а именно решение по гр.д.№519/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; че е налице противоречива съдебна практика, като прилагат решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат,че въззивният съд е разгледал и отхвърлил напълно основателен иск като се е произнесъл с неправилно и незаконосъобразно решение,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Това са: чл.5 ГПК- при решаване на делото не е спазен точния смисъл на законите, а именно: чл.59 и чл.55 ЗЗД, чл.92, чл.64 и чл.55 ЗС, чл.56 ал.1 З./отм./, чл.208, чл.209, чл.285 ППТЗСУ /отм./,§20 ал.2 ЗУТ, §3 и §4 ПРЗ Наредба № 7/22.12.2003 г.; чл.9 изр.2 ГПК-съдът не е приложил закона еднакво спрямо всички, тъй като не е преценил доводите на ищеца; чл.12 ГПК-съдът не е преценил всички доказателства по делото, които доказват по несъмнен начин ползването на терена около къщата; чл235 ал.2 ГПК-съдът не е основал решението си на приетите за установени обстоятелства.Така той се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: -съставлява ли процесуално нарушение и основание ли е за отмяна на съдебното решение неспазване точния смисъл на действащите закони,възприемане само на част от доказателствата от съда, без да бъдат преценени всички доказателства и на тази база да се изградят изводите по съществото на спора; съставлява ли процесуално нарушение и основание ли е за отмяна на съдебното решение необсъждането на всички доказателства по делото, необсъждането на доказателствата във връзка помежду им, избирателното обсъждане на доказателства, в противоречие с приетите за установени обстоятелства по делото и със закона. Касаторите считат, че този въпрос е решен в противоречие с решения на ВКС, постановени по гр.д.№814/1999 г., V г.о, гр.д.№ 637/1988 г., ІІІ г.о., гр.д.№1075/2005 г., ІV г.о. и влязло в сила решение по т.д.№1612/2012 г. на Окръжен съд-Варна, което е неотносимо, тъй като разглежда търговски спор по сключен договор за наем. ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото и от значение за изхода на спора. Във връзка с този въпрос следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание,като той бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Касаторите не са извели материалноправен въпрос, както твърдят. С формулировката „въпрос, свързан с приложението на чл.64 ЗС вр.чл.59 ЗЗД,който се отнася до основателността на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД”,не може да бъде обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Основателността на предявения иск се отнася до правилността на обжалваното решение.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК-т.1, обуславящият въпрос не трябва да е във връзка с правилността на решението,възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата по делото. Изложените от касаторите доводи имат характера на основания за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК,които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.Те се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. В изложението не е направено отграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК. К. съд не може да формулира въпроса въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Процесуалноправният въпрос също е по правилността на решението и не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касасционното обжалване.Не са обосновани и твърдяните допълнителни основания, те само са цитирани съобразно текстовете на закона и са изброени съдебни решения.При пълна идентичност на разглежданите случаи е необходимо да се направи анализ и съпоставка на приетите в тях правни изводи и да се изтъкне в какво се състои противоречието между приетото в тях и обжалваното решиение.Следва да се посочи и че само влезлите в сила съдебни актове представляват съдебна практика. Необосноваването на общо и допълнително основание има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,