Определение № 3952 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2001/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. П., чрез процесуален представител адв.Б.-Н., против въззивно решение № 107 от 27.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 546/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което, като е отменено решение № 5042 от 16.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1341/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, са отхвърлени исковете на Р. А. П. против „М. Б.“ АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.“Ако в устава на търговско дружество изрично е предвидено, че в компетентността на Съвета на директорите е: да определя управленската и организационната структура и щата на дружеството; да определя реда за назначаване и освобождаване на персонала, то преди взетото решение от Съвета на директорите, има ли изпълнителния директор правомощията да извършва промени в щатното разписание на дружеството?; Нищожна ли е такава клауза от промени в устава, поради противоречие с императивна норма от КТ в България?“; 2“Има ли изпълнителният директор работодателска власт да прави промени в щатната структура, да сключва и прекратява трудови договори, ако няма предварително решение/акт на Съвета на директорите, което да регламентира какъв е реда за назначаване и освобождаване на персонала, съгласно предвидената в устава изрична компетентност на Съвета на директорите за тези действия, процедури?“; 3“За обема и предмета на правомощията на изпълнителния директор следва ли да има акт, който да определя за какво е овластен при извършването на оперативното управление на дружеството, ако това е изрично предвидено в устава или е достатъчно вземане на решение за избор на изпълнителен директор и вписването му в ТР?“; 4“Ако няма изричен акт, от който да се съди за какво е овластен изпълнителния директор при извършването на оперативното управление на дружеството, как се определя какво се разбира под оперативно управление?“; 5“Каква е предвидената от закона форма на овластяване на изпълнителния директор?“; 6“Ако търговско дружество е с чуждестранно участие и изпълнителният директор не владее български език как следва да са изготвени документите, за да е ясно на трети лица, че представляващият разбира смисъла на подписаните документи?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по т.д.№1596/2023г. на Іт.о., гр.д.№3893/2022г. на ІІІг.о., гр.д.№1169/2024г. на ІІІг.о.;гр.д.№2498/2020г.ІІІг.о.;гр.д.№3340/2022г.на ІVг.о.; гр.д.№2588/2018г. на ІVг.о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „М. Б.“ АД, подаден чрез процесуалния представител адв.М.-М., в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, както и, че същото е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл.344,ал.1, т.1 и т.3 КТ, като е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради несъответствието между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл.328, ал.1, т.3 КТ и правната норма, на която се основава уволнението – чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата. Въззивният съд е приел, че в случая уволнителната заповед има само декларативен характер и трудовото правоотношение между страните се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Доколкото самото предизвестие не страда от никакви пороци и е налице обективно изтекъл срок, то и правните последици на прекратяване на трудовото правоотношение са настъпили автоматично. Приел е, че упражненото от работодателя правомощие за прекратяване на правоотношението с работника не страда от никакви пороци, поради което трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичане срока на предизвестието за заеманата от Р. П. длъжност „машинен оператор обработка на метал, метални изделия“ по безсрочно трудово правоотношение. Въззивният съд е изложил съображения, че работодателят е отправил предизвестие до работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата и че при изтичане на месечния срок на предизвестието трудовото правоотношение е прекратено. Посочил е, че в този случай заповедта за уволнение, макар и с посочено друго правно основание за прекратяване на договора, е без значение. В настоящия случай противоречието между основанието, посочено като правна норма и описанието на същото основание в заповедта за уволнение не може да обоснове незаконност на извършеното уволнение. Когато работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие и са налице основанията за законосъобразно упражняване на това право, прекратяването на правоотношението настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието. В този случай издаването на заповед има само удостоверително /декларативно/ действие, като неиздаването й или пороците в самата заповед не могат да доведат до незаконосъобразност на извършеното уволнение. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС – виж Р№ 664/15.11.2010, гр.д.№192/09, 4г.о., Р№559/09.07.2010, гр.д.№650/09, в които е прието, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, то трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните. В решение по гр.д.№650/2009, 4г.о., ВКС пък е прието, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаване на изрична заповед, т.к. в нормата на чл.335, ал.2, т.1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от вече упражненото право на работодателя да прекрати правоотношението с предизвестие. Това е прогласено и в решение №148/06.07.2022, гр.д. №4053/21, ІVг.о.,в което е казано, че при надлежно отправено предизвестие, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има само декларативен характер и е без правно значение. Ето защо в настоящия случай е важно да се установи дали е надлежно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, като самата последваща заповед няма правно значение за законосъобразността на уволнението. Въззивният съд е посочил, че второто основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение, посочено от ищеца е, че същото е извършено без работодателска компетентност. Видно от съдържанието на изпратеното от работодателя до работника предизвестие, същото е с автор Б. Д.. Съдът е изложил, че от представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството се установява, че това е един от членовете на Съвета на директорите, а от Протокол на събрание на Съвета на директорите от 08.12.2021г. се установява, че е взето решение именно това лице да е изпълнителен директор и представляващ дружеството и е приел, че следователно липсват основания да се приеме, че лицето, подписало предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с Р. П. няма работодателска власт, т.к. именно то е представляващият дружеството съгласно решение на съвета на директорите и с оглед нормата на чл.235, ал.2 ТЗ. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение и не са стояли за разрешаване, тъй като не са релевирани в исковата молба от ищеца такива основания за незаконност на уволнението на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване в щата, а са посочени такива, които ищецът е считал за относими към посоченото в заповедта за уволнение основание – намаляване обема на работа, а за намаляване на обема на работата като факт, който подлежи на доказване в спор за законност на уволнение на това именно основание, не са установени нарочни изисквания, нито специални актове и процедури, по които то се извършва. Поради това не може да се приеме, че в исковата молба ищецът е релевирал като основание за незаконност на уволнението съкращението в щата да е извършено от некомпетентен орган – от изпълнителния директор вместо от Съвета на директорите, както е предвидено в устава на дружеството. При тези данни възприетото от въззивния съд, че в исковата молба е релевирано общото оплакване, че уволнението е извършено от лице без работодателска правоспособност. Поначало работодателите по смисъла на §1, т.1 ДР КТ учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения и осъществяват ръководство на трудовия процес лично и чрез своите органи /физическо лице или състав от физически лица/. Ръководителите на предприятия по смисъла на §1, т.3 ДР КТ /управител, директор и др./ са носители на работодателската правоспособност. Те могат да учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения, както и да упражняват и изпълняват отделни трудови права и задължения. В случая овластяването на изпълнителния директор да представлява дружеството е вписано в търговския регистър и няма твърдения и данни то да е оттеглено. Ограничения на представителната власт на изпълнителния директор не са релевирани от ищеца в исковата молба. Шестият от поставените от касатора въпроси също не е разрешен във въззивното решение, нито е стоял за решаване, т.к. предпоставя в себе си обстоятелства, каквито не са релевирани по спора. По поставените въпроси не е налице и поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е аргументирал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно прието в т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Оплакванията на касатора, които по съществото си се отнасят до правилността на крайните изводи на съда, не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати ответната страна по касация направените разноски в касационното производство в размер на 410 евро - за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение