Определение № 50028 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение24.01.2023 г.докладчик Папазова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 598 от 10.05.2022г. по в.гр.д. № 2495 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна в обжалваната част. УКАЗВА на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100лв. /сто лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството - прекратено. След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама С., Я.Д. и Г.Коршия, чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 598 от 10.05.2022г. по в.гр.д. № 2495 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 2516 от 22.06.2020г. по гр.д. № 17264/2019г. на Районен съд Варна в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Е. Е. Т. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД сумата над 1 615.23лв. до 6 575.59лв. /или 4 960.36лв./, представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 25.07.2017г.-24.07.2018г.,въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН],за което е издадена фактура № [ЕГН] от 24.07.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване без да изготви нов доклад? Счита, че – на ответника не е било указано, че релевантни за крайния извод на съда ще са фактите относно това – какво е точното количество, преминала неотчетена и потребена ел.енергия от абоната, през кой период са отчетени количествата в невизуализираните регистри и че процесното количество ел.енергия е консумирано след датата на монтажа на конкретното СТИ. Сочи конкретни решения, на които счита че въззивния акт противоречи., 2. Длъжен ли и е съдът да прецени доказателствената сила експертизата с оглед обсноваността й. Без значение дали я възприема, следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му?, 3. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално достановено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на потребителя по реда на чл.183 ЗЗД, крайният снабдител да установи че съответното количество енергия е доставено през едногодишния период по чл.50 ПИКЕЕ/отм./? Този едногодишен период обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното /в евентуалност/ основание по чл.183 ЗЗД? При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставката или той е ирелевантен за дължимостта на цената? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 4160/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 971/2020г., т.д.№ 961/2016г.на ІІ т.о. Касаторът на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя и следните въпроси: 4. Предпоставка, подлежаща на доказване от фактическия състав на чл.183 ЗЗД ли е точният времеви интервал, в който количеството електриченска енергия, измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, след като абонатът не е заявели консумираната енергия да бъде отчитана по тази тарифа? Правно значимо ли е за реализиране на отговорността на потребителя по този ред доказването на изпълнение на други задължения на разпределенителното дружество, непредвидени в чл.183 ЗЗД?Прилага множество решения, на които счита, че въззивният акт противоречи. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. Е. Т., чрез процесуалния представител адвокат С., с който изразява становището си за нейната недопустимост, поради липса на посочените специални основания и за неоснователност. Счита постановеният акт за правилен. Позовава се на решение по гр.д.№ 4368/2021г.на ІІІ г.о. Претендира направените разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 60186 от 1.10.2021г. по гр.д.№ 4185/2020г. на ІV г.о. е бил отменен първият постановен въззивен акт и делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания за допускане на допълнителна или повторна експертиза за изясняване на обстоятелствата дали процесното количество елекрическа енергия в неактивираните за търговски отчет регистри е действително доставено и потребено и от кой момент средството за търговско измерване е започнало да отчита потребената енергия в тези регистри. При новото разглеждане на делото, след назначаване и приемане на две заключения /основно и допълнително/ на нова експертиза, изготвена от софтуерен специалист, въззивният съд е счел предявеният иск за частично основателен. Решаващите му мотиви са, че независимо, че е било безспорно, че СТИ е монтиран нов, с нулеви показатели както по т.нар.“визуализирани“ тарифи, така и по останалите „невизуализирани“/скрити/ тарифи, като устройството е монтирано на 5.06.2014г., а параметризацията /т.е. неправомерното софтуерно въздействие/ е извършено на 30.06.2014г., след която устройството е започнало да отчита по 13часа от понеделник до петък и по 24 часа в събота и неделя в невизуализираните тарифи ТЗ 3 и ТЗ 4, вместо видимите ТЗ 1 и ТЗ 2 и че реално доставеното количество електроенергия за четири години /1 486дни/ е 35 202.2 kWh, на стойност 4 899.74лв., въззивният съд е преценил, че следва в тежест на абоната да се възложи сумата от 1 615.23лв., защото това е размерът на математически изчислената като дължима енергия за период от една година. При тези мотиви, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените от касатора трети и четвърти въпроси досежно значението на заявеният от електроснабдителното дружество при формулиране на претенцията - едногодишен период - при наличие на данни за установена реално потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, сочещи за основателност на иск по чл.183 ЗЗД. Същите са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с конкретно посочената от касатора съдебна практика /вж.напр.решения по гр.д.№ 2206/2020г.на ІV г.о.и гр.д.№ 961/2017г.на ІІ т.о/., съгласно която във всички случаи на неизмерена или неточно измерена, но доставена електрическа енергия, доставчикът няма задължение да доказва периода на неточното измерване. При липса на специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, приложение намира нормата на чл.183 ЗЗД. За да възникне задължение на крайният клиент за заплащане на цената, доставчикът следва да установи само действително доставеното количество енергия за минал период, но не и точния период на нейното доставяне. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7