Определение № 616 от 07.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 335/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на МАРАЛ 5 ЕООД [населено място] и АЛЕКС – 5 ЕООД [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, против въззивното решение на АС – Варна № 191/16.10.2017 г. по т.д.№ 68/2017 г. С него е потвърдено изцяло решение № 883/30.11.2016 г. по т.д.№ 228/2016 г. на ОС – Варна, с което е обявен за относително недействителен по отношение на ГОЛД КОРПОРЕЙШЕН ООД [населено място] извършеният от АЛЕКС – 5 ЕООД апорт в капитала на МАРАЛ 5 ЕООД на поземлен имот, находящ се в [населено място], Приморски парк „Горчивата чешма” - по скица, а по предходен документ за собственост – район „Приморски”, м-т „Свети Никола” 100, ведно с всички подобрения и приращения, включително с построената в същия сграда, съответно индивидуализирани, на основание чл.135 ЗЗД. В двете жалби се твърди, че обжалваното решение е недопустимо /поради неяснота относно основанието на претендираното от ищеца вземане и това, по което въззивният съд се е произнесъл, респ. – при нередовност на исковата молба/, евентуално същото е неправилно, като необосновано и незаконосъобразно при формиране на извода, че ищецът има вземане против длъжника. Моли се въззивното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, а предявеният иск – отхвърлен. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към всяка от жалбите, касаторите се позовават на основанията на чл.280 ал.2 ГПК, както и на тези по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като са формулирали конкретни правни въпроси, както следва: 1/ Когато ищецът по иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД с първоначалната искова молба навежда твърдение относно легитимацията си на кредитор едновременно на извънсъдебно споразумение и съдебна спогодба, в допълнителната искова молба уточнява, че легитимацията му на кредитор произтича от сключеното извънсъдебно споразумение, въз основа на което се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело срещу длъжника, а съдът е разгледал и приел за доказана легитимацията му на кредитор на основание съдебната спогодба, налице ли е произнасяне по съществото на спора с недопустимо решение, като постановено по нередовна искова молба, или решението е очевидно неправилно; 2/ Когато ищецът по иск с правно основание чл.135 ал.1 ГПК с допълнителната искова молба е уточнил чрез наведено твърдение, че легитимацията му на кредитор произтича от сключено между страните извънсъдебно споразумение, въз основа на което се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело срещу длъжника, а съдът е разгледал и приел за доказана легитимацията му на кредитор на друго изпълнително основание – съдебна спогодба, следва ли да се приеме, че материалната предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД, като елемент от фактическия му състав, е безспорно установена; 3/ Допустимо ли е ищецът в хода на производството по иск по чл.135 ал.1 ГПК да навежда друг, различен от наведения в исковата молба правопораждащ субективното му право на кредитор факт, легитимиращ го като кредитор на ответника и ако отговорът е положителен, до кой стадий от развитието на производството; 4/ Ако ищецът извежда легитимацията си на кредитор по иск по чл.135 ал.1 ЗЗД от наведеното с исковата молба твърдяно от него едно и също по размер вземане едновременно на две различни основания, без да посочва в какво съотношение ги предявява, представлява ли това нередовност на исковата молба; 5/ Следва ли да се счита за недействително вземане на кредитор по иск по чл.135 ал.1 ЗЗД с основание - извънсъдебно споразумение, ако с предходно извънсъдебно споразумение /спогодба/ страните са уредили окончателно взаимоотношенията си, спогодбата е породила конститутивното и регулиращото си действие и спорът е прекратен, поради което липсва основание /кауза/ за сключване на последващото извънсъдебно споразумение; 6/ Следва ли съдът по предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД да спре производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, ако в друг съд е висящо производство между същите страни за установяване вземането на ищеца по предявен от него положителен установителен иск, респективно – по предявен от ответника – длъжник отрицателен установителен иск. Ответникът по касация – ГОЛД КОРПОРЕЙШЕН ООД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби, както и изрично оспорва да са налице предпоставките, сочени от касаторите, за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационните жалби на ответниците са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирани лица, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 195/29.05.2018 г. производството по делото е било спряно до приключване на тълк. дела № 1/2017 г. и № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като с определение № 222/16.07.2019 г. същото е възобновено. За да постанови обжалвания краен резултат, от фактическа страна въззивният съд е намерил за установено сключването на договор за заем от 17.08.2017 г. относно сумата 2 500 000 евро, предоставена от ГОЛД КОРПОРЕЙШЕН ООД на АЛЕКС – 5 ЕООД, при договорна лихва от 6.5 % и срок за връщане - 4 години. С допълнително споразумение от 30.12.2011 г. страните по договора заем, В. А. и СЪНИ ПАЛАС 1 ЕООД изменят предходно допълнително споразумение от 23.12.2011 г., като определят, че размерът на задължението по договора за заем след извършените плащания възлиза на 730 639.56 евро – главница и 9 512.98 евро – мораторна лихва. С определение от 16.03.2012 г. по т.д.№ 5502/2011 г. СГС одобрява спогодба между страните по договора, която възпроизвежда съдържанието на посочените допълнителни споразумения и съгласно която заемополучателят прехвърля правото на собственост върху конкретни недвижими имоти, като остатъчната стойност от задължението по договора за заем в размер на 145 932.79 евро е платима в 3 годишен срок от подписване на спогодбата. При тези факти АЛЕКС – 5 ООД учредява ново дружество - МАРАЛ 5 ЕООД и внася непарична вноска в капитала му в размер на 300 000 лв., а по пазарна стойност – 1 041 500 лв., представляваща поземлен имот, ведно с построената в него сграда, подобрения и приращения, находящ се в [населено място], Приморски парк „Горчивата чешма”, м-т „Св. Никола” № 100. По спорните между страните въпроси от правна страна съставът на въззивния съд е приел, че ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД има задача да установи само качеството си на кредитор, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи интерес. Тъй като отменителният иск не е съединен с иск за вземането, правоотношенията, от които същото произтича, не стават предмет на делото и съдът не може да преценява, дали те съществуват, а изхожда от положението, че вземането е налице, ако то произтича от твърдените факти. Съобразно съдебната практика, съдът, разглеждащ ревокаторния иск, не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако то не е отречено с влязло в сила решение. В настоящия случай вземането не само не е отречено, а напротив, е установено със съдебна спогодба с характер на влязло в сила решение /арг. от чл.234 ГПК/. Съдът е счел за процесуално преклудирано искането за инцидентно установяване недействителността на съдебната спогодба. По отношение на възраженията за нищожност на допълнителните споразумения и съдебната спогодба поради липса на основание, предмет, съгласие, евентуално противоречие с добрите нрави, съдебният състав е приел, че длъжникът не може да се брани с такива, доколкото се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Ответникът може да осъществи защитата си по тези отношения само по иска за вземането, какъвто не е предметът на настоящото производство. От друга страна, доколкото съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми, възраженията все пак са разгледани от състава на апелативния съд, но са намерени за неоснователни. За преклудирано е счетено възражението за унищожаемост на допълнителното споразумение от 30.12.2011 г. и съдебната спогодба, а за неоснователни – доводите за нередовност на исковата молба. Според съда, последните се основават на едновременно посочване на допълнителните споразумения и съдебната спогодба като основания на вземането на кредитора, в съдебната спогодба обаче същите са били описани, поради което се касае не за различни основания, а за индивидуализиране на вземането. В заключение, съдът е намерил атакуваната сделка за увреждаща, а ответниците – за свързани лица по смисъла на § 1 ДРТЗ /с един и същ управител - В. А./, поради което за установено е прието и знанието за извършеното увреждане, респективно искът с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е счетен за основателен. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения: По делото има данни, че действителността на вземането на кредитора е предмет на заведено преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция спорно исково производство, което съществува паралелно с това по чл.135 ЗЗД. Предвид изложеното, обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения шести въпрос от изложението на касаторите /дали при предявен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД съдът следва да спре производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, ако в друг съд е висящо производство между същите страни за установяване съществуването на вземането на ищеца/, но не на поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото същият въпрос вече е разрешен с постановяване на ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно съгласно мотивите на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК /независимо кога са възникнали предпоставките за това – пред първоинстанционния или въззивния съд/, ВКС е длъжен служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл.280 ал. пр.2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение, а преценката за това ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При разглеждането на делото по реда на чл.290 ГПК съдебният състав по необходимост ще вземе отношение и по въпросите, касаещи редовността на исковата молба, с оглед очертаване на предмета на спора, относими към допустимостта на съдебния акт. За разглеждане на касационната жалба, касаторите следва да представят доказателства за внесена държавна такса на основание чл.18 ал.1 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 1 894.40 лв., в едноседмичен срок от уведомяването. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение