Определение № 4155 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 327/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх.№ 8876 от 25.11.2022 г., подадена от „Електроразпределение Юг” ЕАД чрез юрисконсулт И. К. срещу въззивно Решение № 311 от 20.10.2022 г. по в.гр.д.№ 369/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, І състав, с което (посредством потвърждаването на Решение № 260047 от 05.05.2022 г. по гр.д.№ 2706/2020 г. на Районен съд – Хасково) като неоснователен е отхвърлен предявеният на основание чл. 109 ЗС от „Електроразпределение Юг” ЕАД против Б. К. К. иск да бъде осъдена ответницата да премахне за своя сметка изградените съоръжения - навес, бетонна площадка и подпорна стена, в границите на законната сервитутна зона около кабелен колектор на „Електроразпределение Юг” ЕАД, да осигури безпрепятстван и неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор ***, както и да разчисти терена от отпадъци. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответницата по касация Б. К. К. е подала отговор на жалбата чрез адвокат Т. В. от АК - Х.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: За да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на енергийно съоръжение - кабелен колектор, което е включено като актив в баланса на ищцовото дружество от 01.12.1973 г. и към края на 2021 г. има балансова стойност в размер на 23 467,87 лв. Ответницата е собственик на ПИ ***, придобит въз основа на договор за покупко – продажба от 20.05.2016 г. На 01.10.2016 г. е сключила договор за ползване на недвижимия имот с Б. А. К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Льони - Бисер Караджов”. С този договор Б. К. К. е предоставила на едноличния търговец безвъзмездно и безсрочно ползването на 100 кв.м. площ от имота с лице към [улица]- за поставянето на временно съоръжение (павилион за закуски). Предишните собственици на процесния имот също са го предоставяли за ползване същия едноличен търговец за поставяне на преместваем обект по реда на чл. 56 ЗУТ, като първото издадено в негова полза разрешение е с № 1361 от 13.12.2012 г. (за монтиране на временни обекти съгласно чл. 56 ЗУТ, със срок от 01.07.2012г. до 31.12.2013 г.). Считано от 01.07.2012 г. и досега едноличният търговец е ползвател на процесния имот и собственик на преместваемия обект, поставен върху него. Представено е и разрешение за монтиране на временни обекти съгласно чл. 56 ЗУТ № 496 от 01.06.2018 г., издадено от Община Хасково, със срок до 31.05.2021 г., касаещо поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски, остъклен дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за консумация и тоалетна в ПИ ***. Последното разрешение № 392 от 01.06.2021 г. е издадено въз основа на схема по чл. 56 ЗУТ и одобрен инвестиционен проект на 25.05.2018 г. По делото е приет и инвестиционнен проект за обект Павилион за продажба на закуски и дървен навес с маси за конструкция в ПИ ***, с възложител ЕТ „Льони - Бисер Караджов” от м. март 2018 г., като видно от обяснителна записка и скицата към проекта, същият е съгласуван в част електро с представител на ищеца. В р. II на обяснителната записка е посочено, че през западната част на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение. На 21.02.2018 г. между ищеца и ответницита е подписан предварителен договор за присъединяване обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг”, с предмет на договора определяне на необходимите условия за присъединяване на обект „Павилион за бърза закуска”, с местонахождение [населено място], имот *** по КК на [населено място] към електроразпределителната мрежа на ЕР. На 05.07.2018 г. е подписан и договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, с предмет на окончателния договор присъединяване на обект „Алуминиев павилион за продажба на закуски” с посоченото по-горе местонахождение. В договора не са отбелязани възражения относно процесния кабелен колектор и сервитутната зона около него. С нотариална покана от 19.06.2020 г. ищецът уведомил ответницата, че изградените в ПИ *** павилион за закуски (преместваем обект) - навес и бетонна площадка, както и подпорна стена в южната част на имота, нарушават материални права и законни интереси на „Електроразпределение Юг” и с тях се засяга сервитутната зона около колектора, който се оказвал недостъпен за служители на „Електроразпределение Юг” при евентуална авария и не можел да бъде обслужван. С поканата е отправено и искане в 14-дневен срок от получаването й да се разчисти терена в границите на сервитутната зона и да се осигури безпрепятствен и неограничен достъп до съоръжението. Въззивният съд е анализирал гласните доказателства, събрани по делото чрез разпита на свидетелите Д. Г. Д. - служител в „Електроразпределение Юг” ЕАД и Б. А. К. - собственик на павилиона за закуски. Свид. Д. Д. посочва, че в сервитутната зона на кабелния колектор в процесния имот попадали бетонна площадка с навес, както и ограда, които възпрепятствали двустранното обслужване на колектора, за което било необходимо отстояние от по 2 метра от двете му страни. Технологичното обслужване при авария включително не позволявало повдигане на горните капаците отгоре, а чрез странично захващане с т.нар. „двустранно обслужване“. Не било допустимо върху самия колектор да има насипна земна маса. Не било възможно едностранно обслужване от страната на тротоара, а също така не съществувала възможност капаците на колектора да бъдат вдигнати вертикално нагоре, тъй като от двете му страни имало стени. Свид. Б. К. разбрал за колектора след като ответницата получила поканата от ищеца. Премахнал старата циментова площадка в края на 2020 г., като така напълно освободил колектора. Във връзка с предмета на спора и за установяване дали и каква част от твърдените изградени съоръжения – навес и бетонна площадка, както и подпорна стена в южната част на имота попадат в границите на сервитута, респ. на сервитутната зона около кабелния колектор, са назначени първоначална и комплексна съдебно-технически експертизи. От заключението на комплексната СТЕ, което не противоречи на заключението на първоначалната експертиза, кабелният колектор е видим в ПИ *** само в югозападния ъгъл на имота. В останалата си част е засипан със земна маса. Необходимата сервитутна зона около колектора вещите лица определят на 2,5 м от едната страна и 1 м от другата страна - към сгради, съгласно т. 17 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. В тази сервитутна зона не попадат навеса върху бетонов фундамент и бетонната площадка. В зоната попада подпорна стена, но тя е изградена от Община Хасково по източната граница на източния тротоар на ул. "Пловдивска" - по цялото протежение на същата. Вещите лица посочват, че енергийното съоръжение - кабелен колектор е част от електроразпределителната мрежа в гр. Хасково. Като енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са положени кабели за средно напрежение от електроразпределителната мрежа на Хасково и обслужва дейност по разпределение на електрическата енергия. След полагане на кабелите са монтирани покривни капаци, подредени плътно един до друг с размери: дължина 1,80 м, ширина 0,90 м и дебелина 0,10 м. При аварийни ремонти покривните капаци се повдигат, преместват, а след ремонта се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Констатацията на вещите лица е, че е задължително и върху процесния непроходим колектор трябва да има земно покритие най-малко с дебелина 0,30 м. В конкретния случай върху процесния непроходим колектор, попадащ в поземлен имот ***, има насипана земна маса с изключение на 4 м в южната част, която е открита. Със заключението е представена схема с местоположението на кабелния колектор и във вертикална посока в процесния поземлен имот като размерите са измерени на място при извършените огледи и анализи и са: 1,00 м - отстояние на колектора от едната страна (източната му стена) до навеса върху бетонен фундамент, изграден в ПИ ***; 1,95 м - отстояние от другата страна (западната му стена) до подпорната стена, изградена по западната имотна граница ПИ *** от Община Хасково; 1,10 м - ширина на колектора; 5,00 м - ширина на сервитутната зона; 0,30 м - средна дебелина на земното покритие върху колектора в северния му край и 0,70 м - средна дебелина на земното покритие върху колектора в южния му край. Според вещите лица в процесния имот има безпрепятствен и неограничен достъп до енергийния обект - кабелен колектор на „ЕР Юг” ЕАД, като наличието на земно покритие върху колектора налага при необходимост за отстраняването му да бъдат извършвани изкопни работи с подходяща земекопна техника. Без отстраняване на земното покритие, вдигане и преместване на предпазните бетонни капаци не може да се осъществи достъп до колектора по цялата му дължина в процесния имот, затова според вещото лице Х. най-удачно е едностранно обслужване на колектора. От правна страна е прието, че искът е с правно основание чл. 109 ЗС. Относно заявеното от ответницата оспорване на пасивната легитимация, съдът е приел, че право на ищеца по чл. 109 ЗС е да насочи иска срещу всяко лице, което му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Искът по чл. 109 ЗС е допустим, доколкото твърденията на ищеца са, че ответникът нарушава правата му по чл. 64, ал. 3, т. 1, б. „б” и чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а” ЗЕ, а именно: да извършва дейности, свързани с експлоатацията на кабелния колектор, включително право на преминаване на техника през имота във връзка с обслужването му, тъй като извършеното от ответника е в противоречие със забраната за застрояване в сервитутната ивица на кабелния колектор, определена съгласно Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тоест нарушено е правото на собственост на ищеца върху енергийния обект и възможността за безпрепятствено упражняване на това право. За да се уважи иска по чл. 109 ЗС, следва собственикът или носителят на ограниченото вещно право да докаже, че ответникът с неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му пречи, като ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначението му. С ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., ОСГК на ВКС приема, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо да са изпълнени две условия: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице, ако действията на ответника са основателни, както и ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика да упражнява правото си на собственост или ограниченото вещно право. В настоящия случай липсва спор, че ищецът е собственик на енергийното съоръжение - кабелен колектор, а ответницата - на ПИ ***. Част от енергийното съоръжение - подземен кабелен колектор е ситуирано в този имот. При това положение, с оглед факта, че подземният кабелен колектор е бил изграден през 70-те години, когато това е било допустимо и не е съществувал съгласувателен режим, то е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен обект, изграден преди м. юли 1999 г. (преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност). Така, по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) за електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, запазило действието си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ, поради което собственикът на имота (ответницата), следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения по отношение на застрояването, засаждане на трайни насаждения и редица други. Не са налице обаче останалите кумулативно дадени предпоставки за уважаване на исковата претенция. Не се установява неоснователно въздействие върху собствената на ищеца вещ от страна на ответницата, нарушаващо правото му в пълен обем, респ. това въздействие (действие или бездействие на ответника) да създава за ищеца пречки за използването на имуществото му, по-големи от обикновените. Несъмнено е установено, че не ответницата, а трето лице е изградило навеса и бетонната площадка, а именно „Кенд С” ООД съобразно Разрешение за монтиране на временни обекти съгласно чл. 56 от ЗУТ № 458 от 21.04.2009 г., издадено от Община - Хасково за поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски, на дървен навес и на буренца в северна част на имота. Впоследствие, с представения по делото договор за ползване на недвижим имот, сключен между ответницата и ЕТ „Льони - Бисер Караджов” на 01.10.2016 г. тя е предоставила за безвъзмездно и безсрочно ползване 100 кв.м. от имота си с лице на ул. "Пловдивска" за поставяне на временно съоръжение — павилион за закуски. Според двете разрешения за поставяне на преместваеми обекти на основание чл. 56, ал. 1 ЗУТ в полза на ЕТ „Льони - Бисер Караджов” (№ 1411 от 16.12.2016 г. и № 496 от 01.06.2018 г., валидно до 31.05.2021 г.) на едноличния търговец е разрешено поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски, остъклен дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за консумация и тоалетна в ПИ ***. Одобрен е и инвестиционен проект, от който е видно, че същият е съгласуван в част Електро с представител на ищеца, като в р. II от обяснителната записка към проекта е посочено, че през западната част на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение. Това означава на първо място, че строежът не е незаконен и е изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект, вкл. не противоречи на строителните правила и норми, и второ - ответницата не е изграждала, не е собственик и не ползва процесните навес и бетонна площадка. Същите съществуват в имота й на законно основание и са собственост на ЕТ „Льони - Бисер Караджов”. На следващо място - искът за премахването на подпорната стена е неоснователен, тъй като стената е построена не от ответницата, а от Община Хасково, чиято собственост е - като част от инфраструктурата на ул. "Пловдивска". Установена е възможност при аварийни ремонти покривните капаци на непроходимия кабелен колектор, в който са положени кабели за средно напрежение от електро разпределителната мрежа да се повдигат, преместват, а след ремонта да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Необходимата сервитутна зона около колектора е определена на 2,5 м. от едната страна и 1 м. от другата страна - към сгради, съгласно т. 17 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Установено е също, че в границите на сервитута не попадат навеса върху бетонов фундамент и бетонната площадка, а единствено подпорната стена, изградена от Община - Хасково по източната граница на източния тротоар на ул. "Пловдивска"- по цялото протежение на същата. По отношение на последния спорен въпрос - наличието на земни маси върху зоната на електрическото съоръжение, прието е, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, се предвижда земно покритие върху колектора най-малко от 0,30 м. В конкретния случай наличието на земна маса върху колектора не противоречи на изискването на цитираната наредба, наред с което със заключението на СТЕ е доказана възможността при аварийни ремонти покривните капаци на колектора да се повдигат и преместват, а след ремонта - да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основание за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: „1. Задължен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания; 2. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (в конкретния случай експертиза), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение – необсъждане на всички допуснати и събрани в хода на съдебното дирене доказателства в тяхната съвкупност, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени по делото; Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 4. Може ли да се приеме за неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС действие, което макар и в изпълнение на издадено по надлежния административен ред разрешение за строеж нарушава чужди права; 5. Искът по чл. 109 ЗС може ли да бъде насочен срещу ответник, който поддържа и се ползва от създаденото противоправно състояние, изразяващо се в ограничаване, смущаване и пречене на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, или следва да се насочи само срещу лицето, което е извършило тези неоснователни действия; 6. Следва ли съдът да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска - с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните?” Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – Решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д.№ 1245/2013 г. на І т.о., Решение № 263 от 24.06.2015 г. по т.д.№ 3734/2013 г. на І т.о., Решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д.№ 1544/2014 г. на ІІ т.о.; по втори въпрос - Решение № 167 от 26.10.2017 г. по гр.д.№ 209/2017 г., т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по трети въпрос - Решение № 146 от 13.06.2018 г. по гр.д.№ 278/2018 г., по четвърти въпрос - Решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 5465/2013 г. на ІІ г.о., Решение № 43 от 04.03.2009 г. по гр.д.№ 4983/2007 г. на ІІІ г.о., Решение № 1223 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 3930/2007 г. на ІІІ г.о., по пети въпрос - Решение № 88 от 21.10.2020 г. по гр.д.№ 3238/2019 г., по шести въпрос - Определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 275/2010 г., Определение № 247 от 30.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 2001/2001 г. на ІV г.о. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Отхвърлянето на предявения негаторен иск на първо място е обусловено от извода, че ответницата в производството не е пасивно материално правно легитимирана. Разрешението на въззивния съд е аргументирано с извода, че, макар да се намират в собствения й имот, изградените съоръжения (навес, бетонна площадка и подпорна стена) и насипа от земна маса не са направени от нея и тя не се ползва от тях. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 109 ЗС (включително актът, цитиран в аргументацията към въпрос № 5). Неотклонно е разбирането, че отговорност за отстраняването на неоснователно въздействие може да се търси от лицето, което е създало или поддържа и се ползва от конкретното противоправно състояние. По делото категорично е установено не само че ответницата не е автор на обектите, сочени от ищеца като източник на пречки за упражняване на сервитута по чл. 64 ЗЕ, но също така не ги експлоатира и не се ползва от съществуването им. Липсата на ползи за патримониума на ответницата от тези обекти не е резултат от простото й бездействие, а от активното поведение по създаването и употребата им от трети за спора лица (ЕТ „Льони - Бисер Караджов”, община Хасково). В такава хипотеза преодоляването на състоянието, сочено от ищеца като източник на пречки, стои извън волята и възможностите на ответницата. Отсъствието на връзка между нейното поведение и състоянието, разглеждано от ищеца като нарушаващо правата му, съставлява достатъчно основание за отхвърляне на претенцията, без дори да се навлиза в обсъждане на въпроса дали обективно се препятства нормалното ползване на сервитута от страна на ищеца. Ето защо касационното обжалване не следва да бъде допускано на първо място поради отсъствието на противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС в контекста на въпрос № 5. Въпроси №№ 1, 2, 3 и 4 обобщават оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения при формиране на извода, че липсват пречки за упражняване на сервитута по чл. 64 ЗЕ. При отсъствието на основание за ангажиране отговорност на ответницата при условията на чл. 109 ЗС, ирелевантно за крайния изход на спора се явява дали обективно е налице нарушаващо правата на ищеца състояние, поради което поставените в тази насока въпроси не представляват общо основание за допускане на обжалването. Въпрос № 6 касае произнасянето на въззивния съд по отговорността за разноските. Това произнасяне е извън обхвата на касационен контрол, доколкото разрешението по въпроса за разноските не подлежи на директна проверка от горната по степен инстанция, а се предпоставя от проведено производство по чл. 248 ГПК. В случая искане по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски в полза на ищеца дори и в случай на отхвърляне на иска по аргумент от извънпроцесуалното поведение на ответницата не само не е заявено в нарочна молба, но не е инкорпорирано и в касационната жалба. Това означава, че възможността за провеждане на производство по чл. 248 ГПК е преклудирана, а поставеният въпрос № 6 не представлява общо основание за допускане на обжалването. С оглед настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските, които е направила за защитата й пред ВКС – сумата 1 200 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 159). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия