Определение № 1133 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ц. К. Б. против въззивно решение № 342 от 13.01.2012 г. по гр. дело № 492/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателя против И. С. Р. за изменение на постановените по гр. дело № 2549/2010 г. на Казанлъшки районен съд мерки за местоживеене на детето К. Ц. Б., упражняването на родителските права и режима на лични отношения и прекратяване на присъдената по гр. дело № 1134/2010 г. на Казанлъшки районен съд издръжка на детето, дължима от Ц. К. Б. и осъждането на И. С. Р. да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с установената съдебна практика с обжалваното решение са разрешени материалноправните въпроси - за обема и съдържанието на родителските права, следва ли да се упражняват реално и ефективно от родителя, на когото са предоставени тези права, могат ли родителските права да се упражняват от бабата и дядото по пълномощие на майката и за ролята на социалния доклад на Агенцията по закрилата на детето. Представена е съдебна практика по невлезли в сила съдебни решения на Ловешки районен съд и Варненски окръжен съд и определение по гр. дело № 1398/2011 г. ВКС по чл. 288 ГПК, чрез които жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочена е и хипотезата на т. 3-та, без да са развити съображения по приложението й. Ответницата И. С. Р. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 127 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете за промяна на местоживеенето и родителски права и в този смисъл не са основание за допускане на касационно обжалване. Според установената съдебна с Постановление 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, за да се изменят мерките относно упражняването на родителските права, е необходимо да се установи, че след определяне на родителските права с влязло в сила решение е настъпило влошаване на положението на детето при родителя, на когото е предоставено неговото отглеждане и възпитание и на когото е възложено да упражнява тези права. Когато обстоятелствата, при които са определени мерките относно родителските права не са се променили, чрез предявения иск се цели да се ревизира първоначалното решение. Прието е с обжалваното решение, че към момента на одобрената между страните съдебна спогодба на 18.01.2011 г., с която е определено местоживеене на дето при майката, която да упражнява и родителските права и режим на лични отношение на детето с другия родител, и предявяване на иска за изменение на така определените мерки 14.07.2011г., няма настъпила съществена промяна на обстоятелства, която да е влошила положението на детето при този родител и да налага промяна на мерките в полза на другия родител. Съдът е имал предвид водещото в исковата молба на жалбоподателя обстоятелство за изменение на мерките, че майката живее и работи в Англия, а детето живее при нейните родители в [населено място], т. е. както тогава, така и сега майката е била извън страната и въпреки това жалбоподателят се е съгласил при същите обстоятелства, родителските права да се упражняват от майката. Не са нови и обстоятелствата, на които се позова сега, че родителите на майката са възрастни хора със здравословни проблеми. Те са били известни на жалбоподателя и към момента на спогодбата. В защита интереса на детето, съдът е изследвал поведението на майката към детето след напускане на страната, условията при които то се отглежда и е установил, че майката ежемесечно изпраща пари за детето, поддържа връзка по скайп и телефон, детето живее в нормална битова обстановка, поддържа контакт с бащата според определения режим. При тази съвокупна преценка е достигнато до извода, че не са доказани предпоставки, които да налагат определяне на нови мерки в полза на другия родител. Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представените от жалбоподателя съдебни решения нямат характер на съдебна практика обосноваваща приложение на хипотезата на т. 2-ра на чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.