Определение № 1090 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. В. срещу решение № 1035 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 1802/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 262052 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 2676/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от праводателя на касатора – А. М. В. срещу Б. С. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 28.09.2017 г. за продажба на апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с идентификатор....................................., находящ се в [населено място],[жк], с площ 74. 77 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток - [улица], запад - [улица], север - стълбище и държавен апартамент, юг - [улица], заедно с мазе № 22 с площ 8 кв. м. и 5. 05% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, обективиран в нотариален акт № 92, том ІІІ, рег. № 13478, дело № 459/2017 г., поради противоречие с добрите нрави. Жалбоподателят - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че е неправилен извода на въззивния съд, че продажната цена на процесния апартамент по процесната сделка не е нееквивалентна, за да нарушава добрите нрави, макар да е равна на данъчната оценка и макар да е ноторно известно, че пазарната цена на подобни имоти в района на процесния е значително по – по висока и е от най – високите за София към момента на атакуваната сделка. Поддържа също, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали съществено нарушение на процесуалния закон като не са допуснали поисканата от ищеца, респективно от встъпилия в правата му по делото негов единствен наследник по закон – касатора, повторна техническа експертиза за пазарната цена на процесния апартамент, макар своевременно приетото по делото заключение на единичната техническа експертиза да е било оспорено, поради това, че вещото лице е дало сериозно занижена пазарна цена в размер на 84 299 лв. и то без да извърши оглед на имота. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде уважен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба Н. А. В. релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Когато в хода на делото почине ищецът и неговият наследник поставя допълнителни искания към съда, както е в настоящия случай – искане за повторна съдебно – оценителна експертиза, следва ли въззивният съд да уважи молбата му?“; 2. „Следва ли съдът да се съобрази с дадената оценка на оспорена съдебно – оценителна експертиза, която е дала пазарна оценка за даден имот за определен период, значително занижена, при хипотезата, че е ноторно известно на страните и на съда, че в този район пазарните цени са значително по - високи?“; 3. Следва ли съдът да се произнесе по искането на една от страните каква трябва да бъде разликата между продажната и пазарната цена, за да е налице нееквивалентност на сделката?“ и 4. „Следва ли съдът да следи служебно за предпоставките за нищожност на сделките дори и при хипотезата, че никоя от страните не е посочила основание за нищожност?“. Ответникът по касационната жалба – Б. С. С. подава писмен отговор, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на исканото касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, т.е. тя е допустима. По основанията за допускане на касационния контрол, настоящият съдебен състав намира следното: По предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, който е единственият предмет на касационното производство, въззивният съд е посочил, че според съдебната практика значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето от своя страна е ограничена от императивните разпоредби на закона. Поради това при преценка на действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните съобразно с чл. 20 ЗЗД. За да приеме иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за неоснователен, апелативният съд е приел, че уговорената продажна цена от 73 300 лв. по процесния договор за продажба е почти равна на данъчната оценка на имота към 28.09.2017 г., възлизаща на 73 209. 20 лв., и е около 1. 15 пъти по - ниска от пазарната му стойност от 84 299 лв., определена от оспореното заключение на техническата експертиза, прието по делото. Заключил е, че тази разлика е в рамките на допустимата обективна нееквивалентност, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Цитирал е решение № 24 от 9.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разрешенията на което е споделил, според което значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда - унищожаемост по чл. 33 ЗЗД, ако такъв иск е предявен, каквито твърдения в исковата молба по настоящото дело отсъстват. Намерил е за неоснователни твърденията на ищеца, че първоинстанционният съд не е посочил каква трябва да бъде разликата между продажната и пазарната цена на имота. Счел е, че напротив в първоинстанционното решение подробно е изложено какви са критериите според практиката на ВКС за преценка на значителната нееквивалентност. По довода на ищеца за липса на насрещна престация по договора за продажба в полза на продавача, е заключил, че макар да е установено, че продажната цена от апартамента не е платена на ищеца, а на едно трето лице, за това плащане ищецът изрично се е съгласил. Налице е хипотезата, при която кредиторът е овластил длъжника да изпълни на трето лице, касае се за уговорен начин за разплащане между страните по сделката съгласно изрична уговорка и при нарочно овластяване едно трето лице да получи дължимата на продавача от купувача цена. Този начин на плащане не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави и не сочи на липса на престация и нулева еквивалентност. Посочил е, че с нотариалния акт от 28.09.2017 г. ищецът е потвърдил пред ответника като купувач по сделката, уговорения вече начин на плащане на продажната цена по сметка на трето лице и така всъщност е уведомил длъжника си за овластеното да получи изпълнение трето лице, плащането на което ще има погасителен ефект. Поради това е счел, че с нотариалния акт не е уговорен начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона. По горепосочените решаващи правни съображения, въззивният съд е намерил, че процесният договор за продажба не накърнява добрите нрави. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя формулирането от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по делото. От поставения първи въпрос на ищеца може да бъде преформулиран и изведен следния правен въпрос: Какво е правомощието на въззивния съд, когато във въззивната жалба въззивникът е поискал допускане на повторна съдебно – оценителна експертиза, при положение, че своевременно е направил оспорване на приетата единична такава от първоинстанционния съд?, който осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Видно от материалите по делото, с въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съдопроизводствено нарушение във връзка с недопускането на поискана от ищеца във въззивната жалба повторна оценителна експертиза за пазарната цена на процесния апартамент в хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК – своевременно оспорване на първоначалната единична експертиза, приета от първоинстанционния съд, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно практиката на ВКС, уеднаквена с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е задължен да допусне експертиза и да формулира задачата й, при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, още повече когато наведеното процесуално нарушение касае нарушение на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на въззивния съд по този въпрос с разрешението, дадено в практиката на ВКС. Останалите поставени от касатора въпроси не са обуславящи за крайния изход на конкретния правен спор, тъй като по последния не са осъществени визираните в тях хипотези, а и въззивният съд не е отговарял на тях, а освен това съставляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, по които касационният съд не може да се произнася в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Въпросът за задължението на съда служебно да следи за основанията за нищожност на сделките е поставен абстрактно и извън предмета на настоящото дело, доколкото именно основанието за нищожност на процесния договор за продажба по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави съставлява предмета на предявения от ищеца иск, по който въззивният съд се е произнесъл. Поради това по тези въпроси не е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно гореизложеното, налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горепосочения процесуалноправен въпрос, поради което Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение