Определение № 88 от 09.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Р. чрез адв.Б. от САК срещу решение № 7605 от 8.11.19г.по гр.дело № 3603/19г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № 7772 от 10.01.19г.по гр.дело № 3378/18г.на Софийски районен съд,Първо г.о.,167-ми състав и вместо него е постановено друго,с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Р. П. Р. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 16 750 лв, представляваща главница по договор за заем от 7.07.15г.ведно със законната лихва върху главницата,считано от 5.05.18г.до окончателното изплащане.Със същото решение е отхвърлено възражението за прихващане,направено от С. Р. в отговор на исковата молба от 3.05.18г.за сумата от 18 000 лв, представляваща сбор от четири парични заема от по 4500 лв,всеки от 5.01.15г.,от 5.02.15г.,от 5.03.15г. и от 6.04.15г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивния съд за факти,за които първата инстанция в изпълнение на чл.146 ГПК е указала в доклада си,че страната не сочи годни доказателства и страната въпреки това не е направила доказателствени искания пред първоинстанционния съд.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответницата по жалбите Р. П. Р. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и да бъде оставена без уважение частната жалба. Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: За да уважи предявеният иск по чл.240 ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел,че на 7.07.15г. ищцата Р. Р. е превела по сметка на ответницата С. Р. в „Райфайзенбанк /България“ЕАД сумата от 16 750 лв,с посочено във вносната бележка основание за извършване на превода „вн.по кр.Р..“Установено е, че Я. И. Р. е починал на 23.07.15г.,като е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата С. Р. и двете си дъщери И. Я. Р. и С. Я. Р..И. И. Р. е брат на починалия Я. Р. и съпруг на ищцата Р. П. Р..От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза е прието за установено,че сумата 16 750 лв, постъпила по сметката на С. Р. в „Райфайзенбанк/България/ЕАД на 7.07.15г.на същия ден е използвана за погасяване на задълженията й по договор за кредит – овърдрафт за земеделски производител, сключен на 6.09.14г.,като сметката е закрита на 7.12.15г.За установяване на факта на уговорката за предоставяне на заем по делото са изслушани и свидетелски показания.Въззивният съд е кредитирал показания на св.И. Р.,съпруг на ищцата, като е съобразил възможната негова заинтересованост, но е счел,че са вътрешно непротиворечиви, последователни и съответстващи си с останалите доказателства по делото.Същият установил,че към началото на м.юли 2015г.ответницата е имала нужда от средства за заплащането на задължения към „Райфайзенбанк/България/ЕАД по договор за кредит за земеделски производител, поради което ищцата й предоставили в заем процесната сума,която не й е върната.Съдът е приел за неоснователно възражението за прихващане, направено от ответницата, като е счел за недоказано твърдението й за наличие на вземане срещу ищцата в размер на 18 000 лв, по четири договора за заем,всеки от 4500 лв и в тази връзка не е кредитирал показанията на свидетелите С. Р. и Т. С.,тъй като не са подкрепени от останалите доказателства по делото. Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Посоченият от жалбоподателката въпрос е неотносим, защото твърдението й за настъпила преклузия на искането на назначаване на съдебно-счетоводна експертиза не отговаря на данните по делото.Това искане е направено своевременно с исковата молба, но не е уважено от първоинстанционния съд, поради което при условията на чл.266 ал.3 ГПК въззивният съд е назначил поисканата експертиза. Нормата на чл.266 ал.3 ГПК е ясна и по тълкуването й има многобройна съдебна практика, вкл. по чл. 290 ГПК. Не се преклудира възможността за сочене и допускане на съществували и известни на страната при разглеждане на делото в първа инстанция доказателства за установяване на съществуващи и известни, но незаявени обстоятелства поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения, още и за съществуващи и известни й доказателства относно релевантни и надлежно въведени по делото обстоятелства, които доказателства не е посочила поради допуснати нарушения от първостепенния съд, а също и за поискани, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства поради нарушения на съдопроизводствените правила. Релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.