Определение № 1708 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. Т. И., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Г. срещу решение № 350/28.03.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3671/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като са потвърдени първоинстанционните решение от 06.07.2021 г. и решение от 09.06.2023 г. (първото допълнено с второто по реда на чл. 250 от ГПК) по гр. дело № 3010/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. С. Г. обективно съединени искове, както следва: главни искове с посочено правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (преквалифицирани от САС по чл. 40 от ЗЗД) за прогласяване нищожност (недействителност) на договор за покупко-продажба на жилище с идентификатор *.*.*.*.*, находящо се в [населено място], [улица], на партерния етаж на сграда № 2, ведно с принадлежащите му 1/6 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, обективиран в нотариален акт № 28/11.08.2017 г., том I, рег. № 806, дело № 28/2017 г. на нотариус с рег. № *, и на договор за покупко-продажба на апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, ведно с принадлежащите му зимнично помещение и 2.471 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт № 29/16.08.2017 г., том I. peг. № 825, дело № 29/2017 г. на нотариус с рег. № *, поради противоречие с добрите нрави (като сключени във вреда на представлявания); евентуални искове с посочено правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД (преквалифицирани от САС по чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД) за прогласяване нищожност на същите два договора за покупко-продажба, като привидни, прикриващи дарения; евентуални искове с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на същите два договора за покупко-продажба, като сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия; и евентуални искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същите два договора за покупко-продажба, поради неизпълнение; в тежест на касатора са възложени разноските за първоинстанционното и за въззивното производство по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Н. И., също чрез адв. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси по тълкуването и приложението на чл. 40 от ЗЗД: 1) при извършване на нотариална сделка от пълномощник, при нарушаване на изрично уговорени права в пълномощното на упълномощеното лице – да продаде, да открие банкова сметка, да даде съгласие продажната цена да се преведе по банкова сметка на упълномощителя-продавач, следва ли да се приеме извършената сделка за увреждаща интереса на упълномощителя, респективно наследниците му; 2) при извършване на сделка от упълномощено лице, при договорена многократно по-ниска цена от цената, на която упълномощителят-продавач е обявил имота за продажба в агенция за недвижими имоти, следва ли да се приеме извършената сделка за увреждаща интереса на упълномощителя, респективно наследниците му; и 3) при извършване на сделка от упълномощено лице за многократно по-ниски цени на имотите, по данъчна оценка и по пазарната им стойност, следва ли да се приеме, че същото е увредило интереса на продавача и наследниците му, и съответно нотариалните актове се считат за нищожни. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1444/04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 160/14.03.2006 г. по гр. д. № 325/2004 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и решение № 597/28.05.2008 г. по гр. д. № 2365/2007 г. на I-во гр. отд. на ВКС. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, но без да излага съображения в тази насока. Насрещната страна – ответницата Н. Г., чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. К., в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не са налице наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. По наведените от страна на касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: В мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд е изложил подробни съображения за неоснователност на всички предявени от жалбоподателя обективно съединени искове по делото. При извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване – поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното решение. Не е налице и бланкетно сочената от страна на касатора, очевидна неправилност на същото, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като от самото съдържание (текста) на обжалваното решение не се установява апелативният съд да е приложил отменен или несъществуващ закон, да е тълкувал и приложил правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, да е допуснал грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или да е достигнал до изводи, които да са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика; сам касаторът не сочи такива очевидни и особено тежки пороци на решението на САС. Както вече беше посочено, формулираните в изложението на жалбоподателя материалноправни въпроси са такива по тълкуването и приложението на чл. 40 от ЗЗД. Обобщени, уточнени и конкретизирани (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), тези три въпроса се свеждат до материалноправния въпрос относно обективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – увреждането на интересите на представляваната по договора страна и проявните форми на това увреждане. Тези въпроси не са включени в предмета на материалноправния спор по никой от предявените по делото евентуални искове по чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, респ. – въпросите са и без никакво значение за изхода на делото по тези искове, поради което по отношение на тях въпросите не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска по тези искове (т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). За да отхвърли исковете по чл. 40 от ЗЗД (квалифицирани от първата инстанция по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД), при обсъждане на доказателствата по делото, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за тези искове: С пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис са нотариално заверени на същата дата със заверки, съответно № 758 и № 759 от нотариус с peг. № *, Т. Н. И. е упълномощил А. Н. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име на когото намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добре, неговия собствен имот – процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. С пълномощното, във връзка с продажбата са предоставени следните права на А. А. да представлява Т. И.: да води преговори за продажбата, да подписва предварителни договори, да получава съответното капаро, да открива на негово име и за негова сметка банкови сметки, в която банка намери за добре, да изрази съгласие за превод на цената по негова сметка, която намери за добре, да внася и тегли неограничено суми в левове или друга валута от банковите му сметки, да го представлява пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените права или част от тях по нейна преценка. Посочено е още, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице. С нотариалния акт № 28/11.08.2017 г., том I, рег. № 806, дело № 28/2017 г. на нотариус с рег. № *, на 11.08.2017 г. Т. И., действащ чрез своя пълномощник А. А., е продал на ответницата Н. Г. процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], за цена от 4 000 лв., за която сума е посочено в нотариалния акт, че продавачът, действащ чрез своя пълномощник, я е получил в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт. Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7219016276/22.02.2018 г., данъчната оценка към този момент на процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 8 783.40 лв. От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), въззивният съд е установил, че пазарната цена към месец юни 2020 г. на същото процесно жилище с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 61 400 лв., а към момента на продажбата му през 2017 г., според вещото лице, пазарната цена на имота е била между 6 и 15 % по-ниска. От удостоверение, издадено на 13.02.2020 г. от управителя на „7 имоти“ ЕООД, апелативният съд е установил, че на агенцията е било възложено от Т. И. в средата на 2017 г. да обяви за продажба процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], за цена от 21 000 евро. От справка № 11968/24.01.2020 г., издадена от БНБ, съдът е установил, че за Т. И., за периода 31.10.2016 г. - 24.01.2020 г. липсват данни за налични банкови сметки и за банков сейф. Въззивният съд е установил още, че с друго пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис са нотариално заверени на същата дата със заверки, съответно № 756 и № 757 от нотариус с peг. № *, Т. И. е упълномощил А. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка на ответницата Н. Г. другия негов собствен имот – процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за сума не по-голяма от 5 000 лв., като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. Със същото пълномощно, във връзка с продажбата са предоставени права на А. А. да представлява Т. И. пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените права или част от тях по нейна преценка. Посочено е още, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице. Съдът е установил и че с нотариалния акт № 29/16.08.2017 г., том I. peг. № 825, дело № 29/2017 г. на нотариус с рег. № *, на 16.08.2017 г. Т. И., действащ чрез своя пълномощник А. А., е продал на ответницата Н. Г. процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за цена от 5 000 лв. Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7219016277/22.02.2018 г., данъчната оценка към този момент на процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 51 807.90 лв. От заключението на СОЕ въззивният съд е установил, че пазарната цена към месец юни 2020 г. на същия процесен апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 150 800 лв., а към момента на продажбата му през 2017 г., според вещото лице, пазарната цена и на този процесен имот е била между 6 и 15 % по-ниска. Въззивният съд е установил и че Т. И. е починал на 16.08.2017 г., както и че единственият му наследник по закон – негов син, е ищецът Н. И.. Съдът е приел за установено още, че Т. И. е починал в [населено място], на [улица], където се намира къща на ответницата Н. Г., която е живяла с него повече от 20 години в едно домакинство на съпружески начала. При съвкупната преценка на показанията на тримата разпитани по делото свидетели, въззивният съд е приел за достоверни и е кредитирал само тези на свидетелката М. Б. – сестра на Т. И., като въз основа на тях е приел за установени следните обстоятелства: Приживе на Т. отношенията им са били много близки; сестрата често се е срещала с брат си. Отношенията между ищеца и баща му били променливи, ту добри, ту не толкова добри. Пет или шест години преди смъртта си Т. спрял да работи, краката му били непрекъснато подути и с рани; поради това не можел да ходи самостоятелно и се наложило да ползва патерици. Приживе Т. на няколко пъти е споделял на сестра си (свидетелката), че желае да остави на жената, с която живее – Н. (ответницата), процесните две жилища. На неговия син Н. (ищеца) не мислел да ги остави, защото той имал много дългове и се опасявал, че веднага ще бъдат продадени за изплащане на задълженията му. Няколко месеца преди смъртта на Т. здравословното му състояние се било влошило, дори е преминал на памперси. За него изцяло са полагани грижи само от Н. (ответницата) и дъщеря й А. (пълномощника на Т. И.). Той не бил материално затруднен, защото разходите за лекарствата и превръзките му се поемали от Н. и дъщеря й А.. В деня на смъртта му свидетелката е била до Т., неотлъчно – от сутринта до 17 часа. Разходите за погребението му са изцяло заплатени от Н.. Преди да почине Т., свидетелката знае за приготвени 4 000 или 5 000 лв., които пари Н. е дала на Т., който й е казал тя да ги запази за лечението му. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил от правна страна – по исковете с правно основание чл. 40 от ЗЗД, следното: Относно точната правна квалификация на този иск съдът е приел, че в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца, при твърдения на последния за нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор, правното основание (правната квалификация) на иска е по чл. 40 от ЗЗД, а не чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. За този свой извод апелативният съд се е позовал на имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към т. 1 и т. 3 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Съдът е приел също, че по исковете с правно основание чл. 40 от ЗЗД за недействителност на процесните два договора поради действия на упълномощения от продавача във вреда на представлявания, ищецът следва да докаже, че договорите за покупко-продажба са сключени от упълномощено лице, че това упълномощено лице е действало във вреда на представлявания продавач – че същият е увреден или реално може да бъде увреден, както и че упълномощеният и този, с когото е договарял, са се споразумели във вреда на представлявания продавач – и двамата са действали недобросъвестно, като са знаели за увредата. Въззивният съд е приел, че в случая е безспорно, че при сключването на двата процесни договора за покупко-продажба, продавачът Т. И. е бил представляван от надлежно упълномощената А. А.. Предвид съдържанието на двете процесни пълномощни от 31.07.2017 г. и показанията на свидетелката Б., съдът е достигнал до извода, че упълномощеният представител А. А. и ответницата-купувач Н. Г. не са действали във вреда на продавача Т. И.. Приел и че обстоятелствата, че пълномощникът А. е дъщеря на ответницата-купувач, както и че продажната цена на двата жилищни обекта е значително под пазарната такава, не могат да доведат до извод за увреждане на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, а още по-малко – до противоречие на договорите за продажба с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на тези свои изводи въззивният съд е изложил съображения, че на първо място, в случая намира приложение принципът, застъпен още в римското частно право – volenti non fit injuria – не е увреден онзи, който го е желаел. В тази връзка съдът е изтъкнал, че още на 31.07.2017 г. продавачът Т. И. е указал на пълномощника си А. А., че я упълномощава да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка на ответницата процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.* за сума не по-голяма от 5 000 лв., предвид което съдът е достигнал и до извода, че купувачът е приел, че реализираната на 16.08.2017 г. покупко-продажба – точно при посочените от него условия, го удовлетворява. Съдът е намерил още, че няма как оспорването впоследствие на това положение от ищеца с твърдения за увреждане, нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави, да бъде прието за основателно. По отношение на другия процесен договор, сключен на 11.08.2017 г., съдът е посочил, че продажната цена по него – 4 000 лв., е половината от размера на данъчната оценка на жилищния обект, както и че в пълномощното на А. й е била предоставена пълна свобода да определи цената, на която да продаде, и лицето, на което да продаде. В тази насока апелативният съд е намерил за несъстоятелни твърденията на ищеца, че тя се отклонила от учредената й представителна власт, като е изложил съображения, че клаузата от пълномощното, касаеща откриването на банкова сметка на името на продавача, не е задължаваща, а предоставя такива пълномощия само ако се налага. Съдът е приел още, че важни обстоятелства в случая са, че договорите за покупко-продажба са сключени между две лица, които са живеели на съпружески начала и, според показанията на свидетелката Б., са се разбирали отлично – ответницата-купувач ежедневно е полагала грижи за продавача до смъртта му, които обстоятелства обясняват занижения размер на продажната цена. Позовавайки се отново на практиката на ВКС и излагайки подробни съображения относно понятието „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в случаите на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор, наведена от ищеца като основание на исковете му за недействителност/нищожност на процесните договори, въззивният съд е приел, че преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора, именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него. Приел е и че в случая, също предвид обстоятелствата, че страните по процесните договори са полагали грижи една за друга във времето преди прехвърлителят да почине, последният приел обективно неизгодната за него насрещна престация, поради което съдът отново е достигнал до изводите, че не е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност на договорите, съгласно чл. 40, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за нищожност или недействителност на процесните договори, поради увреждане на Т. И.. Разрешение на поставените от касатора материалноправни въпроси, респ. – на обобщения и уточнен от настоящия състав на ВКС, въпрос по тълкуването и приложението на чл. 40 от ЗЗД – относно увреждането на интересите на представляваната по договора страна и проявните форми на това увреждане, е дадено в мотивите към от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. В пункт 2.А. от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение е разяснено следното: Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. В пункт 5 от мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено и следното: Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти избрания от него пълномощник както да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една от тези насоки, като дори сведе обема й до обикновено пратеничество. Упълномощителят може, но не е длъжен, да посочи в пълномощното само една или повече конкретни разпоредителни сделки или действия; да определи параметрите на един, повече или на всички техни елементи (съществени, допълнителни или естествени), включително – да посочи точно определена цена (стойност), определяема такава (например – „по данъчна оценка”) или в дадени граници; да посочи едно или друго свое имущество (недвижим имот, движима вещ, вземане и пр.) като предмет на бъдещото разпореждане чрез пълномощника; да визира точно определено лице или даден кръг лица (например – „да ипотекира в полза на което и да е от децата ми”), което да придобие или да се облагодетелства от разпореждането с това имущество. В случая, като е съобразил установените по делото обстоятелства, че с пълномощното за продажбата на процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, Т. И. е упълномощил А. А. да продаде от негово име и за негова сметка на ответницата Н. Г. този негов собствен имот за сума не по-голяма от 5 000 лв., както и че с процесния договор от 16.08.2017 г. А., в качеството си на негов пълномощник, е продала имота именно за тази сума и именно на ответницата, и като е приел, че в случая намира приложение принципът, застъпен още в римското частно право – не е увреден онзи, който го е желаел (volenti non fit injuria), въззивният съд е дал разрешение на въпроса в пълно съотвествие с така цитираната задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Този решаващ извод на апелативния съд не е в противоречие и с посоченото от касатора решение № 1444/04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на V-то гр. отд. на ВКС, тъй като с него са дадени разяснения относно нищожността по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, респ. – то съставлява неотносима практика спрямо недействителността по чл. 40 от ЗЗД (подробни съображения относно разграничението между тези два вида недействителност са дадени както в пункт 4 от мотивите към т. 3 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, така и в решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, на което въззивният съд също се е позовал). Настоящият съдебен състав е в обективна невъзможност да обсъди другите две посочени от касатора решения – решение № 160/14.03.2006 г. по гр. д. № 325/2004 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и решение № 597/28.05.2008 г. по гр. д. № 2365/2007 г. на I-во гр. отд. на ВКС, тъй като жалбоподателят не е представил преписи от тях, а същите не могат да бъдат издирени в никоя от електронните системи за съдебна практика, включително в служебните такива на ВКС. По така изложените съображения съдът намира, че не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба на апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за цена от 5 000 лв., обективиран в нотариалния акт № 29/16.08.2017 г. С изложените от него съображения за отхвърляне на иска по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на другия процесен договор за продажба, въззивният съд обаче е дал разрешение на материалноправния въпрос, което е в противоречие с цитираната по-горе практика, обективирана в ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне само в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на договора за продажба на процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], за цена от 4 000 лв., обективиран в нотариален акт № 28/11.08.2017 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно увреждането на интересите на представляваната по договора страна и проявните форми на това увреждане. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 42.31 лв., както и за представяне по делото на вносния документ в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение