Определение № 5892 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба от М. В. М., подадена чрез пълномощника му адв. М. К. от САК, против разпореждане № 68 от 27.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин, с което е върната частната му касационна жалба вх. № 249/14.02.2024 г. против определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин. Твърди се с частната жалба, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо, защото въззивният съд е злоупотребил с власт и е излязъл извън своята компетентност, като е върнал частната касационна жалба, без да провери нейната редовност и без да даде указания за отстраняване на нередовностите й, ако има такива, и така е иззел компетентостта на ВКС, който съд може да се произнесе по същество за допустимост и нищожност на обжалваното определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин. Обосновава се също и допустимост на подадената частна касационна жалба срещу това въззивно определение, тъй като жалбоподателят счита то да попада сред актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, за които е допустимо касационното обжалване. Излагат се и множество оплаквания, касаещи самото въззивно определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин, и разрешеният с него въпрос за допустимостта на делбеното производство по настоящето дело. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба и ВКС да се произнесе и по същество на частна касационна жалба срещу определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин и по поставените въпроси от значение за спора. Претендират се разноски. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт. С обжалваното разпореждане № 68 от 27.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин, е върната подадената от М. В. М. частна касационна жалба вх. № 249/14.02.2024 г. против определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин. За да постанови този резултат, съдията при въззивния съд, администриращ подадената частна касационна жалба, е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно определение е окончателно и не подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Посочено е, че обжалваното определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин не прегражда по нататъшното развитие на процеса, тъй като с него е отменено определение от 25.10.2023 г. по гр.д. № 87/2023 г. на РС – Кула, с което производството е било прекратено и делото е върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така, предвид и разпоредбата на чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, към която препраща чл.278, ал.4 ГПК, е счетено, че въззивният съд може да върне жалбата, когато въззивното определение не подлежи на обжалване. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения: Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че администриращият частната жалба съд (в случая ОС-Видин) не е могъл да върне частната касационна жалба. Разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда, че касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Тази норма съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК намира съответно приложение и по отношение на подадена частна касационна жалба, какъвто характер има върнатата частна жалба на М. М.- в този смисъл и разясненията по тълкувателните мотиви по т.1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно съдът проверява не само процесуалните предпоставки за упражняване на правото на частна жалба (редовността й), но и процесуалните предпоставки за съществуването на правото на частна жалба, и когато се констатира липса на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна предпоставка за правото на частна жалба, тогава частната жалба се връща от администриращия съд, т.е. връща се и тогава, когато не е налице право на жалба, защото актът, срещу който тя е насочена, не подлежи на обжалване, поради което обжалваното разпореждане за връщане е валиден и допустим съдебен акт, постановен в надлежен състав съгласно решението по т.10 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Направената от съдията при въззивния съд преценка за необжалваемост на въззивното определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин, е правилна и е съобразена със закона - чл.274 ГПК, и трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението му, че на инстанционен контрол подлежат не всички определения на съда, а само тези, които попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, тоест тези, които преустановяват временно или окончателно развитието на съдебно производство или за които в процесуалния закон е посочено, че подлежат на обжалване. С обжалването на прекратителните определения се защитава упражняването правото на иск на обжалващия. В случая с определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин, което е било обжалвано с върнатата частна касационна жалба, не попада в обсъжданите хипотези - с него не е оставена без уважение въззивната частна жалба, а тъкмо напротив - отменено е определението на първостепенния съд и делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което то няма преграждаща развитието на делото. Ето защо същото това определение на въззивния съд не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството по делото, обжалваемостта на такова определение / с което се отменя прекратително определение на първата нистанция/ не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, с него не се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т. 2/. Такъв акт не попада и сред посочените в ТР № 5/2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС като подлежащи на обжалване пред ВКС определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Обжалваното разпореждане за връщане на подадената от М. В. М. частна касационна жалба вх. № 249/14.02.2024 г. против определение № 30/22.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 390/2023 г. на ОС – Видин, се явява правилно и подлежи на потвърждаване. Изложените в частната жалба доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на делото, са извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Ето защо, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.,