Определение № 2548 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4450/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез М. Л. – старши инспектор в ТД на КПКОНПИ Велико Търново, ТО Л. срещу решение № 136/27.09.2022 г. по в.гр.дело № 187/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260003/ 13.04.2022 г. по гр.д. № 792/ 2020 г. по описа на ОС – Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Комисията искове за отнемане на основание ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от В. С. С., М. С. Т. и Е. С. С., в общ размер на сумата 105 607.07 лв., както следва: от В. С. С. - сумата 62 891.86 лв., представляваща изпратени и получени от него от трети лица чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски на каса за погасяване на кредитни задължения, парична равностойност на отчужден дружествен дял и на дружествени дялове от „М. 5“ ЕООД; от М. С. Т. - сумата 23 826.89 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкови сметки, парична равностойност на отчуждени МПС и парична равностойност на дружествени дялове от „София - М Т.“ ЕООД, както и на товарен автомобил; от Е. С. С. - сумата 3888.32 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми и платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкова сметка. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове се уважат. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ/ом./ и ЗПКОНПИ суми преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период? Получените парични средства с неустановен законен произход, от трети лица къде следва да бъдат отнесени в анализа: в приходната част или в частта „имущество” на анализа, както и лицето, което ги е получило подлежи ли на осъждане за тяхното възстановяване? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по касационната жалба В. С. С., М. С. Т. и Е. С. С., тримата чрез адв.В. П. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение по в.гр.дело № 187/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено решение № 260003/ 13.04.2022 г. по гр.д. № 792/ 2020 г. по описа на ОС – Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Комисията искове за отнемане на основание ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от В. С. С., М. С. Т. и Е. С. С., в общ размер на сумата 105 607.07 лв., както следва: от В. С. С. - сумата 62 891.86 лв., представляваща изпратени и получени от него от трети лица чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски на каса за погасяване на кредитни задължения, парична равностойност на отчужден дружествен дял и на дружествени дялове от „М. 5“ ЕООД; от М. С. Т. - сумата 23 826.89 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкови сметки, парична равностойност на отчуждени МПС и парична равностойност на дружествени дялове от „София - М Т.“ ЕООД, както и на товарен автомобил; от Е. С. С. - сумата 3888.32 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми и платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкова сметка. От фактическа страна е прието за установено следното: Ответникът В. С. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление, което попада в предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ - отм. /чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ - т.23 - по чл.321 ал.З НК/. Срещу него е започнала проверка, обхващаща периода от 22.11.2008 г. до 22.11.2018 г. и същата е приключила с внасяне в съда на иск за отнемане от него, от Е. С. С. - негова бивша съпруга и М. С. Т. - негова съжителка от м.08.2016 г. - на имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му. Съдът е посочил, че по делото е приета съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице, съобразявайки ангажираните по делото доказателства и съобразно възложените му задачи, е дало заключение в два варианта. Относно доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания период в първия вариант е прието, че те възлизат на 46 981.23 лв., формирани от доходи от усвоени от тях кредити, от донорство, от изплатено на С. възнаграждение за предадени отпадъци и сума от продажба на дружествен дял, от изплатени на С. възнаграждения по трудово и извънтрудово правоотношения, обезщетение за временна нетрудоспособност и възстановена сума по изп. дело, от изплатени на Т. суми от социални помощи, получени от нея приходи от дейност, подлежаща на облагане с патентен данък и от ваучери във връзка с тази дейност, от суми, получени от близки и роднини /3 894.52 лв./. Във втория вариант доходите, приходите и източниците на финансиране са в размер на 131 728.01 лв., като към сумата по първия вариант от 46 981.23 лв. в приходната част е включена и сумата 84 746.78 лв., представляваща доходи на С. от печалба от Е. след приспадане на разходите за залози в размер на 67 428 лв., които средства се установяват от приетите като доказателства по делото форми за изплащане. Относно направените разходи и в двата варианта те са изчислени в размер на 144 592.09 лв., като в основната си част /118 386.74 лв./ представляват разходи за домакинството по НСИ, а останалата част са разходи за погасяване на кредити, публични задължения и задължения по изп. дела, за наем и за задгранични пътувания. Последните разходи са изчислени при съобразяване на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като от приложените доказателства е установено, че в рамките на проверявания период през 2015 г. С. е пътувал в чужбина три пъти - два пъти за по 4 дни и един път за 6 дни, а през 2017 г. В., М. и дъщеря им са пътували за 10 дни до И. и М. и дъщеря им за още 8 дни до същата дестинация. Относно придобитото през периода имущество и в двата варианта то е изчислено в размер на 116 991.80 лв. За имущество са приети придобити МПС на стойност 28 683 лв., внесен капитал в дружествени дялове - 6 500 лв., изпратени от ответниците суми чрез системите за бързи разплащания - 41 561.43 лв., получени от трети лица суми чрез системите за бързи разплащания - 20 573.55 лв. /в които не са включени сумите от близки и роднини/, вноски по банкови сметки и по кредити, както и сума, получена от престъпна дейност - 175 лв. Вещото лице е изчислило, че несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците за проверявания период е отрицателна величина, като с оглед разликата в приходната част на двата варианта на заключението и оттам в нетния доход, то е съответно в размер на /- 214 602.66 лв./ в първия вариант и /- 129 855.88 лв./ във втория. Прието е за безспорно, че в края на проверявания период ответницата М. Т. притежава товарен автомобил марка „Мерцедес” модел „С.“, леки автомобили „БМВ“ и „Ситроен”, които впоследствие през 2019 г. и 2020 г. са отчуждени. Тя е едноличен собственик на капитала на „София - М Т.” ЕООД, а ответникът С. е едноличен собственик на капитала на „К. С“ ЕООД и „М. 5“ ЕООД и притежава дружествени дялове в размер на 45 % в „А. и Ко Г.” О.. Друго имущество или имуществени права ответниците не притежават. От правна страна е прието, че съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ. Съдът се е позовал на чл.5,ал.1 от ЗПКОНПИ, според който в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Посочено е, че съгласно чл.107 ал.2 обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Приел е, че значително е това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период - § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Въззивният съд е приел, че спорът по делото е относно това, участват ли като „имущество“ по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ при определяне на несъответствието с нетния доход получените парични средства от неустановен законен източник, налице ли е в конкретния казус значително несъответствие и подлежи ли на отнемане паричната равностойност на получените парични средства от неустановен законен източник, когато не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не са преобразувани в друго налично имущество. Съдът е възприел изводите на първоинстационния съд, обосновани с възприетата и цитирана от него практика на ВКС, че паричните суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице през периода на проверката, разходвани са от него без да са трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане и съответно в края на проверката не се намират в негово или на свързаните с него лица държане като пари в брой или по тяхна сметка, не представляват имущество по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Прието е, че сумите, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания, безспорно към конкретния времеви момент стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банкова или небанкова институция, но с изтеглянето им или с нареждането на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото. Посочено е, че тези парични потоци в рамките на проверявания период в един момент са приход, а в друг - разход и като краен резултат те не формират превишение на имуществото и не могат да бъдат използвани като „имущество“ в уравнението за установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Според съда имущество представляват само наличните в края на изследвания период парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, защото те са материален запас от натрупани и неизразходвани средства. Само по отношение на тези налични пари, както и на останалото налично в края на проверката имущество, доколкото те могат да са предмет на отнемане, е дължима преценка дали са „незаконно придобити“, което налага извършването на анализ на икономическото състояние на ответниците през проверявания период. Прието е, че на отнемане подлежи само налично към датата на предявяване на иска по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ, респ. към датата на приключване на устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, като само в случаите, когато наличното в края на изследвания период имущество, за което е формиран извод, че е незаконно придобитото, е било отчуждено по възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице или фактически липсва, на отнемане подлежи неговата парична равностойност. Прието е още, че в зависимост от конкретната фактическа обстановка, исковата претенция може да има за предмет отнемане на имущество или на паричната му равностойност. Въззивният съд е приел, че възприемането на тезата на Комисията, че може да се отнеме равностойността на неналично имущество извън случаите на отнемане на парични средства като заместващата облага, е в противоречие с преследваната от закона цел, която е видна и от самото наименование на закона. Според съда законоустановената цел не е проверяваните лица да бъдат санкционирани чрез възлагане в тяхна тежест на парични задължения, което е равнозначно на отнемане от тях на бъдещи доходи, а целта е посредством отнемането на притежаваното от тях незаконно придобито имущество да се предотврати обогатяването им чрез използването му или чрез дохода от него. Прието е, че законът предвижда в конкретни хипотези да бъде отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица имущества, които са оценими в пари и това позволява заместването им с паричната им равностойност. Прието е още, че неналичните пари не могат да бъдат заместени от самите себе си. Посочено е, че в цитираната в решението на първоинстанционния съд практика - Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/ 2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело №1293/2020 г. и Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. - всички по описа на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК, касационно обжалване е допуснато именно по въпросите следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество и е даден отрицателен отговор. По тези съображения е изведен извод, че исковете за отнемане от ответниците на парични средства, представляващи получени от ответниците суми от трети лица и преведени от тях суми в полза на трети лица, направени вноски по банкови сметки и за погасяване на кредити, са неоснователни, като според съда за този извод е ирелевантно дали е налице значително несъответствие между нетния им доход и имуществото им, защото дори да се установи такова, липсва имущество, подлежащо на отнемане. Въззивният съд е приел, че доколкото в настоящия казус е установено, че в края на проверката е налично имущество - притежавания от ответницата Т. МПС - товарен автомобил „Мерцедес“ марка „С.“, отчуждени след датата на проверката МПС - леки автомобили „БМВ“ и „Ситроен“ и дружествените дялове на С. и Т. в двете ЕООД, на които те са еднолични собственици на капитала, а отнемането му е следствие от преценката, че то е незаконно придобито, следва да извърши анализ на имущественото състояние на проверяваните лица с цел установяване дали е налице значително по смисъла на закона несъответствие между това имущество и нетния им доход. Съдът е възприел подхода на ОС - Плевен за изчисляване на приходите и разходите на проверяваните лица и оттам - установения размер на нетния им доход, както и обхвата на имуществото им, при което е счел, че направените от Комисията оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на законоустановените приходи и извършените разходи и придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания период, за неоснователни. Преценено е за правилно възприетото от окръжният съд заключение на вещото лице - корективно, включвайки определени суми в приходната част и разходната части и изключвайки други от разходната част и от имуществото. Прието, че правилно получените от ответниците суми от трети лица са включени в приходната част - тези суми са постъпили в патримониума на лицата, те са разполагали с тях и са ги разходвали за нуждите си, като според съда е без значение, че не е установено основанието за получаването им, защото имущественото състояние и финансовите възможности на третите лица не са предмет на изследване и извод относно законността на придобито имущество се формира едва след икономическия анализ за целия проверяван период. Преценено е за правилно и преведените от ответниците в полза на трети лица суми в размер на 41 561.43 лв. да се вземат предвид като направен разход, защото парите са потребими вещи и като платежно средство очевидно са излезли от патримониума на проверяваните лица. Посочено е, че в приход правилно са включени сумите, получени от ответника С. като печалба от Е., в размер общо на 152 174.78 лв. За неоснователно е преценено оплакването на жалбоподателя, че такъв приход не е доказан по делото. Въззивният съд е приел, че направените залози, приходите и разходите, свързани с игри в Е., са установени в производството с представените форми за изплащане, че те са приети като доказателства в заверени от процесуалния представител на ответника по реда на чл.32 ЗАдв. ксерокопия, при което имат значението на официално заверени преписи. Прието е, че удостоверените с тези частни свидетелстващи документи факти не са опровергани, а се подкрепят от събраните гласни доказателства. Посочено е, че във формите не е отразено името на получателя на сумите, но разпитаните свидетели Ц. Ф. и М. Б. - букмейкъри в обекта са потвърдили, че познават ответника С. като редовен клиент и са разяснили как се изплащат печалбите, как се издават формите за изплащане и че същите остават у клиента, получил плащането. Прието е, че съответно на приходната част в разходната част са отразени заплатените суми за направените залози в размер на 67 428 лв. Прието е, че правилно окръжният съд в приходната част е включил и сумата 1 069.55 лв. - направени от ответниците вноски по банкови сметки, тъй като това е паричен запас, с който те са разполагали. Посочено е, че правилно от разходната част е изключена сумата 10 034.80 лв., представляваща изчисления от вещото лице по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина извънреден разход за пътувания на ответниците в чужбина. Съдът е приел за установено, че се касае до много редки и много кратки пребивавания в чужбина - пет пътувания в рамките на целия проверяван период с най-продължително отсъствие от 10 дни, което, съобразено и с обстоятелството, че детето на ответниците е пътувало с двамата си или с единия родител, дава основание да се приеме, че пътуванията са с цел отдих и развлечение. Посочил е, че такова перо е включено в приетите от НСИ обичайни разходи за издръжка на човек и домакинство в РБ, които статистически данни са взети предвид от вещото лице при анализа му и поради това разходите за пътуванията не съставляват извънреден разход на друго основание. Посочил е още, че правилно в разходната част е включена сумата 18 369.27 лв. - направени вноски по кредити, защото с тази сума ответниците са разполагали и е доказано, че са я изразходвали за погасяване на свои задължения към банкови институции. Въззивният съд е формирал извод, че при така приетото приходите, доходите и източниците на финансиране на ответниците за исковия период възлизат на 220 799.11 лв. /размерът по първия вариант на заключението, за който страните не спорят - 46 981.23 лв. + 20 573.55 лв. - суми, получени от трети лица + 152 174.78 лв. - печалба от Е. + 1 069.55 лв. - направени от ответниците вноски по банкови сметки/. Посочил е, че първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка при изписване на резултата от сборуването, посочвайки, че сумата е в размер на 220 979.11 лв. Прието е, че разходите възлизат на 261 915.99 лв., като от сумата, изчислена от вещото лице в размер на 144 592.09 лв., следва да се извади сумата 10 034.80 лв. - извънредни разходи за задгранични пътувания и към получената разлика от 134 557.29 лв. да се прибавят сумите 41 561.43 лв. - получени суми от трети лица + 18 369.27 лв. - направени погасителни вноски по кредити + 67 428 лв. - разходи за залози в Е.. При съотнасяне на приходите към разходите е прието за установено, че нетният доход на ответниците за проверявания период е отрицателна величина - /- 41 116.88 лв./ Съдът е приел, че имуществото на ответниците възлиза на сумата 35 148 лв., като включва само придобитите и притежавани от тях в края на проверката МПС на обща стойност 28 683 лв. и дружествени дялове в посочените по-горе търговски дружества на стойност 6 500 лв. Прието е, че претендираните от Комисията суми или част от тях са преминали през имуществото на ответниците, но не са останали в него, тъй по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства в края на проверявания период да има налични пари по банковите им сметки или да са иззети такива в брой. Съдът е приел, че при съотнасяне стойността на имуществото към нетния доход се установява несъответствие в размер на 76 264.88 лв. Посочил е, че първоинстанционният съд е изчислил несъответствието неправилно в размер на 58 785.14 лв., но и при изчисления от въззивния съд размер на несъответствието то не е значително по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. С оглед на тези съображения е изведен извод за неоснователност на въззивната жалба на КПКОНПИ. Прието е, че липсва предвидената от ЗПКОНПИ материална предпоставка за отнемане от проверяваните лица на притежаваното от тях към датата на приключване на съдебното дирене имущество и паричната равностойност на отчужденото от тях след края на проверката такова. Формиран е извод, че първоинстанционното решение е правилно, подробно обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Посочено е, че по отношение отнемането равностойността на притежаваните от ответниците С. и Т. дружествени дялове в търговските дружества дори и да е установено изискуемото от закона значително несъответствие, равностойността на дружествените дялове не би могла да бъде отнета. Според съда в производството по чл.153 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи дружествения дял на ответника, а не неговата парична равностойност, каквато и да е тя, защото дружественият дял обхваща не само права, но и задължения, като правата са не само имуществени права на съдружника, но неимуществени права, произтичащи от съдържанието на членственото правоотношение. Двата вида права и задълженията се намират в корелативна и неделима връзка и не могат да бъдат отделени. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. С Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т. 1 е прието, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 от тълкувателното решение е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените по-горе решаващи изводи на въззивния съд по предмета на спора са в съответствие с приетото тълкуване в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. Поради наличие на задължителна практика на ВКС, изразена в т.решение № 4/18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение по поставените въпроси. С оглед изхода на делото в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата 2800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение