Определение № 39 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.К. Н. срещу въззивното определение № 2178/5.10.20 г, постановено по в.ч.гр.дело № 2912/20 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е отменено определение № 12663/6.8.20 г по гр.дело № 7598/20 г на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на осъдителен иск по чл.510 ГПК вр.чл.134 ЗЗД, предявен от „Надя Груп 83“ ЕООД за сумата 66 210, 63 лв, чрез налагане на запор върху вземанията на ответницата Р. И. Г., в посочени в определението банки до размера на исковата сума, при условията на внесена банкова гаранция в размер на 7 000 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно.Предявените искове главен и евентуален са вероятно неоснователни.Не е налице обезпечителна нужда.Запорът е наложен в противоречие с чл.393 ал.2 ГПК върху несеквестируем актив.Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а в случай, че съдът намери, че са налице основанията за допускане на обезпечение да замени запора с възбрана на описания в жалбата недвижим имот. Ответникът по частната жалба „Надя груп 83“ ЕООД оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника на дружеството-адв.В. В..Счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В частната касационна жалба са формулирани следните въпроси: 1.Допустимо ли е по иск за парично вземане, налагане на обезпечителна мярка запор върху вземане, представляващо застрахователна сума по застраховка „Живот“, предвид нормата на чл.381 ал.1 ГПК.Сочи се противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с ТР № 2/26.6.2015 г на ОСГТК на ВКС по т.дело №2/13 г-т.13. 2.Налице ли е обезпечителна нужда, когато липсват твърдения, че без допускане на исканото обезпечение ще се затрудни или окаже невъзможно осъществяването на правата на ищеца по бъдещо позитивно решение, при условие, че взискателят вече има наложен запор върху парично вземане. 3.Налице ли е обезпечителна нужда, когато са налице данни, че в патримониума на длъжника се намира имот, чиято стойност многократно надвишава размера на задължението, но взискателят го игнорира като обезпечение. 4.Допустимо ли е повторно обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки, при явни данни за вече наложен запор и при условие, че в патримониума на длъжника се намира имот, чиято стойност многократно надвишава размера на претендираната сума, но взискателят го игнорира като обезпечение. От данните по делото се установява следното: В исковата молба се подържа, че по силата на изпълнителен лист от 10.8.2010 г, издаден по ч.гр.дело № 37413/2010 г на СРС, 48 състав Методи Б. е осъден да заплати на „ИА Трейдинг“ ЕООД сумата 32 635, лв-главница, ведно със законната лихва върху нея от 23.7.2010 г, както и разноски в размер на 5 153 лв.С договор за цесия от 14.6.17 г между „ИА Трейдинг“ ЕООД и „Надя Груп 83“ ЕООД последното дружество е придобило вземанията на цесионера срещу М. Б. и е конституирано като взискател по изпълнителното дело.Ищецът „Надя Груп 83“ подържа, че към момента на подаване на исковата молба в съда-24.1.2019 г вземането на дружеството срещу Б. за главница и лихви възлиза на 66 210, 63 лв.По нарочна молба на взискателя е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и е констатирано, че по силата на решение от 11.6.18 г на Арбитражен съд-Ad hoc, длъжникът е признат са собственик на недвижим имот, представляващ сграда, пл.№ ..., парцел-...., с площ по документи от 260 кв.м, заедно с прилежаща площадка от 300 кв.м и паркинг от 180 кв.м или общо от 740 кв.м-бивш бар-аперитив и интернет клуб.С нотариален акт № ... по н.д.№ ... г Б. е прехвърлил на ответницата по делото Р. Г. описания недвижим имот при продажна цена в размер на 400 000 лв, платима на десет равни месечни вноски по 33, 333, 33 лв, с падеж на първата вноска 20.11.18 г, а последната-20.10.2019 г.С постановление по чл.510 ЧСИ А. е възложила на взискателя „Надя Груп 83“ ЕООД вземането на М. Б. срещу Р. Г. до размера на сумата 66 210, 63 лв и е наложила запор върху същото.При това положение ищецът предявява главен осъдителен иск по чл.510 ГПК вр.чл.134 ЗЗД за горната сума и евентуален такъв, ако след налагането на запор на вземанията на Б. спрямо Г., последната е заплатила две вноски по 33 333,33 лв, сумата да бъде заплатена на основание чл.452 ал.3 ГПК.Ответницата е заявила, че сделката по силата на която тя е придобила правото на собственост върху имота е фиктивна. Първоинстанционният СГС е приел, че исканата от ищеца обезпечителна мярка е неадекватна и е оставил молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на Г. без уважение. С обжалваното определение съставът на САС е приел, че са налице всички предпоставки за допускане на исканото обезпечение, предявените искове са допустими и вероятно основателни, налице е обезпечителна нужда, предвид характера на предявените искове-осъдителни за парична сума и потенциалната невъзможност дължимото да не бъде събрано в случай, че някой от исковете бъде уважен. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като отговор на поставените въпроси се съдържа в процесуалния закон-нормите на чл.393 ал.2 ГПК, чл.397 ал.1 ГПК, чл.398 ал.1 ГПК, както и създадената по приложението им безпротиворечива съдебна практика. По въпрос № 1. В отговора на частната касационна жалба, ответната страна е направила възражение, че този въпрос не следва да бъде обсъждан от касационния съд, тъй като не е засегнат в мотивите на въззивното определение.Възражението е неоснователно, тъй като се касае за приложение на императивна правна норма-чл.392 ал.2 ГПК, поради което съдът дължи произнасяне, независимо от факта, че формулирания въпрос не е обсъждан от съда. Съгласно чл.393 ал.2 ГПК не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.Съгласно чл.381 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховка „Живот“ и „Злополука“. В този смисъл са и задължителните разрешения, дадени с ТР № 2/26.6.2015 г на ОСГТК на ВКС по т.дело №2/13 г-т.13. Към частната жалба е представено писмено доказателство- уведомление за изплащане на матуритет по полица, видно от което застрахователно дружество Метлайф е изплатило на Р. Г. сумата 12 441, 41 лв, във връзка със сключена застраховка „Живот по посочена от нея банкова сметка.На л.24 се съдържа платежен документ от 10.4.20 г, в който е посочено, че „име на банката на получателя не се попълва“. При тези данни, настоящата инстанция е възпрепятствана да постанови отмяна на допуснатото обезпечение до размера на сумата 12 444, 41 лв.Обезпечителната мярка е наложена по отношение на банкови сметки на ответницата в над повече от 20 банки.Не става ясно в коя от тези банки е застрахователната сума.Това обстоятелството не е посочено от жалбоподателя, нито е подкрепено с доказателства, с оглед на което не може да се направи извод, че запорът е наложен върху застрахователна сума. Без необходимата информация от страната, съдът не е в състояние да знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. По въпрос 3. Отговор на въпроса е даден в разпоредбата на чл.397 ГПК, съгласно която правомощие на ищеца е да посочи в молбата исканата обезпечителна мярка –запор или възбрана, като задължение на съда е да прецени дали същата е подходяща.В настоящия случай това е сторено от съда, който е счел, че предявеният осъдителен иск е за парична сума, поради което избраната обезпечителна мярка запор е подходяща. Относно искането на жалбоподателя за нейната замята следва да се има предвид, че компетентен да се произнесе е не съда разглеждащ жалбата срещу допуснатото обезпечение, а съда, който разглежда делото.Замяната се извършва по писмена молба на която и да е от страните при условията на чл.398 ГПК. По въпрос № 2 и 4, които следва да бъдат обединени, тъй като по същество съвпадат. Относно наличието на обезпечителна нужда при допускане на исканото обезпечение съществува формирана безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която ако са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК: обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД и липсват пречки по чл. 393 ГПК съдът налага искания запор върху банковите сметки на ответника. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не следва да бъде отричана - в този случай съществува по презумпция.Нуждата от обезпечителната мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото обезпечение, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на делото поради негови действия на разпореждане или поради други обстоятелства извън неговото поведение. /определение № 527 от 21. 10. 2016 г. по ч. т. д. № 1806/2016 г. на ВКС, II т. о. и др./ Тази съдебна практика е изцяло съобразено от въззивния съд, който е приел наличието на обезпечителна нужда, при твърдения на ищеца, че би се затруднило осъществяването на правата му по евентуално позитивно съдебно решение. Отделно от това следва да се отбележи, че молителят извършва смесване на различни правни фигури налагане на запор в исковото производство и в изпълнителното производство.В рамките на обезпечително производство-обезпечителния запор е мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск (чл. 397, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК), като неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т.е. сумата ще бъде платена и задължението – погасено – след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство. В рамките на изпълнително производство-изпълнителния запор е изпълнително действие за събиране на присъдените в полза на взискателя суми, което се извършва чрез превеждане на сумите от банката по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител (чл. 508, ал. 3 ГПК), който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК, при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията. За ищеца е налице правен интерес да се гарантира срещу възможността длъжника да се освободи от имуществото си с цел да осуети удовлетворяването на ищеца по евентуално позитивно решение. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение