Определение № 295 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Й. К. К. чрез процесуалния пълномощник адв. И.И. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 230 от 09.08.2019г., постановено по гр.д.№ 68/2019г. в уважената част на иска по чл. 108 ЗС. Ответникът Е. Г. Н. е подал писмен отговор чрез адв. И.П., в който изразява становище, че въззивното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. В касационната жалба се изложени доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради неточно приложение на разпоредбите на ЗН, същите доводи се съдържат и в изложението за допускане на касационното обжалване, в което се поддържа, че разглеждането на въпроса който е разрешен в противоположен смисъл от районния и окръжния съд по приложението на ЗН би допринесло за изясняването му. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е отменил частично решението на Дупнишкия районен съд № 383 от 06.08.2018г. по гр.д.№246/2018г. и е уважил иска с правно основание чл.108 ЗС за 1/4ид.ч. от процесния имот като е приел за установено по отношение на Й. К. К., че Е. Г. Н. е собственик на 1/4 идеална част по наследствено правоприемство от Г. Н. Н. от поземлен имот пл. № ..., с площ 85 кв.м. кв. .. по регулационния план на [населено място], утвърден със Заповед № 147/29.1987 г., ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 кв. м. и е осъдил Й. К. К. да предаде на Г. Н. Н. владението на тази идеална част от имота като на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменил констативен нотариален акт № .../2016г. на нотариус М. с рег.№ .. в Нотариалната камара до размер на 1/4 ид.ч. Въззивният съд е приел, че процесния имот е принадлежал на общите наследодатели на страните по делото Г. С. починал 1946г. и Й. С. починала 1967г. Като пряк наследник на Г. С., дядото на ищеца Н. С., е придобил 1/4 ид.ч. от имота на основание чл.5 – чл.8 ЗН във връзка с чл.89 ал.1 от Преходните разпоредби на ЗН. По делото няма данни той да е завещал притежаваните от него права в имота на неговата сестра, тъй като завещание с посоченото съдържание не е представено, а обосноваването на извършен акт на завещание, който е формален такъв, на посоченото в нотариално публично завещание от Й. С. е необосновано. Съдът е приел също така, че като наследник на Н. С., след смъртта му през 1953 г. бащата на ищеца е придобил притежаваните от него права в имота, които след отмяна на отчуждаването са били в патримониума му при неговата смърт, в резултат на което са преминали у ищеца, като единствен негов наследник. Отговорът на въпроса изгубил ли е бил ищеца респ. неговия баща собственическите права в имота, поради придобиването му от майката на ответника и от самия ответник на основание давностно владение според въззивния съд е предпоставен от преценка на доказателствата по делото за възможното придобиване на имота по давност от двамата. В тази връзка съдът е отбелязъл, че след като по силата на завещанието Е. К. не е станала изключителен собственик на имота, а само е увеличен делът й, и с оглед решението на съда за отмяна на отчуждаването, то владението е при съзнание за съсобственост, затова за да се зачете упражняваната фактическа власт като владение, в тежест на ответника Й. К. К. е да докаже промяна в намерението на майка му и на самия него към владеене продължение на повече от десет години на идеалните части и на останалите съсобственици и в частност на ищеца, отблъсквайки владението им съобразно приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС разрешение, тъй като основанието на което е установена фактическа власт показва съвладение. При преценка на доказателствата съдът не е установил от показанията на свидетелите да се извличат сведения за предприети действия по отблъкване на владението на съсобствениците. При липса на доказателства за демонстрирано по отношение на ищеца намерение за своене на правата му в съсобствения имот от ответника, не може да се приеме, че същият е изгубил своите права, че ответникът е придобил същите на основание давностно владение. При тези мотиви на въззивния съд поставеният правен въпрос от касатора за приложението на разпоредбите на ЗН не покрива изискванията на общо основание за допускане на касационното обжалване според приетото в т.1 на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК, защото е твърде общ и не е изведен от решаващите изводи на съда. Касаторът не посочва кои са относимите за решаването на спора норми на ЗН, нито обосновава специалните предпоставки за допускане на касационното обжалване на чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът не е и обуславящ, защото всъщност спор по приложението на разпоредбите на чл. 5-8 и чл. 13 ЗН по делото не имало и такъв не е разглеждан. Никоя от страните не е оспорила правата на насрещната страна, основаващи се на размера на наследствените дялове по ЗН или правото да наследи по завещание. Различното разрешаване на спора от въззивния съд се корени в незачитането на придобиване на права по завещание от дъщерята на общата наследодателка Е. С. с мотив, че то е формален акт и е следвало да бъде представено по делото. Този извод на съда е свързан с доказването на права по завещание – дали то може да бъде само пряко чрез представяне на завещанието или и с косвени доказателства, но такъв въпрос не е поставен от касатора. На следващо място в мотивите на обжалваното решение е разгледано възражението на ответника-касатор за придобиване на имота по давност от майка му и от него, но произнасянето по този въпрос също не касае приложението на ЗН, по него има задължителна съдебна практика на ВКС, която въззивния съд е цитирал и съобразил. С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба на Й. К. К. не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от орното Върховният касационен съд, първо гражданско отделени