Определение № 713 от 13.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2905/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. „Х. Б.” срещу определение № 2147 от 15.08.2014г. на Окръжен съд Бургас по в.гр.д. № 809/2014г., с което е допълнено решение № І-90 от 30.06.2014г. на Окръжен съд Бургас по същото дело в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че е подал касационна жалба срещу постановеното по делото решение и счита, че разноските следва да се разпределят съобразно изхода на касационното обжалване. Поддържа още, че ответникът е поискал разноски в размер на 580 лева и че съдът сам е достигнал до извода, че искането за разноски следва да бъде уважено в този размер, но е присъдил разноски в по-голям размер. Ответникът [фирма] представя отговор, с който оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба, макар и подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, се явява недопустима. С обжалваното определение въззивният Бургаски окръжен съд, след като е разгледал подадената от [фирма] молба по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, е осъдил В. „Х. Б.” да заплати на [фирма] сумата 675 лева – разноски по делото за въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Цената на иска /8 544 лева/, по който е постановено въззивното решение по в.гр.д. № 809/2014г. на Бургаски окръжен съд, е под размера, установен в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК за търговски дела, поради което касационният контрол на това решение е изключен. Въззивното решение е постановено по търговско дело, тъй като претендираното по него вземане е по търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ – сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие. Необжалваемостта на въззивното решение обуславя съгласно чл.248, ал.3 ГПК необжалваемост и на определението по чл.248 ГПК, с което е допуснато допълване или изменение на това решение в частта за разноските. В подадената срещу определението на въззивния съд частна жалба се съдържат твърдения за допусната от съда очевидна фактическа грешка – твърди се, че ответникът е поискал разноски в размер на 580 лева и че съдът сам е достигнал до извода, че искането за разноски следва да бъде уважено в този размер, но е присъдил разноски в по-голям размер. Компетентен да се произнесе по искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.248 ГПК е постановилият го съд, поради което, след прекратяване на настоящото производство, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по твърдението да допусната очевидна фактическа грешка, съдържащо се в частната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,