Определение № 69 от 16.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 193/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Й. П. – [населено място] срещу решение №521 от 28.10.2011г., по в.гр.дело №860/2011г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е уважен искът на Б. Ц. С. от [населено място] за сумата от 1800щ.д. дължима по запис на заповед от 1.11.2009г. с падеж 1.12.2009г. ,ведно с лихви и разноски. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Ответникът по касация Б. Ц. С. не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско – предмет на спора е вземане с основание запис на заповед с цена на иска до 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка / чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ/, цената на иска и императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, ТК. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС