Определение № 605 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Делото е образувано по молба, вх. № 262895/02.04.2021 г. от И. И. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв. М. О. от АК-Кюстендил, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила на 15.03.2021г. решение № 260096 от 15.03.2021 г. по в.гр.д. № 5/2021 г. на Окръжен съд - гр.Пазарджик, 3-ти състав, с което е отменено решение № 260126 от 07. 10.2020 г. на Районен съд - Пазарджик, постановено по гр.д. № 4773/2019 г. по описа на същия съд в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд, за времето от 01.01.2012 г. до 30.06.2013 г., над размера 61,18 лв. до уважения размер 716, 68 лв., или з а разликата от 655, 50 лв., както и частта, с която е уважен искът за заплащането на лихви за забава върху главницата, за времето от датата на поканата за плащане 24.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 06.08.2019 г., над размера 9,63 лв. до уважения размер 105,11лв., или за разликата от 95,48 лв., вместо което е постановено отхвърляне на исковете н а И. И. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ към Министерство на правосъдието град София, в отменените части. В останалата обжалвана част е потвърдено решението на районния съд, като е отменено решение № 260126/07.10.2020 г. на Районен съд - Пазарджик, постановено по гр.д. № 4773/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските по делото, вместо което е постановено, че се осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. 1 София, да заплати в полза на И. И. П. от [населено място], сумата 41,17лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред двете инстанции, съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 280 ал. 3, т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила на 15.03.2020 г. Молителят И. И. П., чрез адв. О. иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като счита, че решението на Окръжен съд- град Пазарджик по в.гр.д. № 5/2021 г. изцяло противоречи на влезлите в сила решение № 13955/02.09.2016 г. по гр.д. № 10218/2015 г. по описа на СРС, изменено с решение от 24.10.2017 г. по в.гр.д. № 3802/2017 г. по описа на СГС и допълнително решение от 11.01.2017 г. по гр. д. № 10218/2015 г. по описа на СРС, като смята, че са налице отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, поради което моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав в Окръжен съд - Пазарджик. Ответникът по молбата за отмяна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, чрез процесуалния представител Р. Т. Р. - младши юрисконсулт, изразява становище в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, като счита, че не са налице отменителни основания по чл. 303, ал. 1, Т. 4 ГПК, тъй като между същите страни на същото основание, за същото искане няма постановено друго влязло в сила съдебно решение, което да противоречи на последното и моли молбата за отмяна от И. И. П. да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверка за допустимостта на молбата за отмяна с оглед на изложените в нея съображения, намира следното: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е подадена срещу влязло в сила съдебно решение на 15.03.2021 г., от процесуално легитимирано лице и в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК - въззивното решение е влязло в сила на 15.03.2021 г., а молбата за отмяна е подадена на 02.04.2021 г., в рамките на тримесечния преклузивен срок. В производството по чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес на страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260, ал. 1 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазване на сроковете по чл. 305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, внесена е необходимата държавна такса, поради което молбата за отмяна следва да се допусне за разглеждане по същество. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение