Определение № 800 от 02.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 720/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „И. срещу Определение № 995 от 11.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 786/2010 год. на Софийски апелативен съд. С това определение въззивният съд е потвърдил определението от 23.03.2010 год. по гр.д.№ 3605/2008 год. с което Софийски Градски съд е постановил отказ за прекратяване на производството по предявения от А. М. Г. срещу „И. иск, поради неподведомственост на спора и изпращането му за разглеждане от арбитражен съд. Първоинстанционният съд е приел, че отводът за неподведомственост за неоснователен, без да мотивира становището си. Съставът на С. е потвърдил определението, като е изложил съображения, че договорът, съдържащ арбитражна клауза (сключен между праводателя-цедент на ищеца и „И. урежда друг вид правоотношения, а и истинността на самия договор е оспорена. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, прилагайки влезли в сила съдебни актове на 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание. Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.15 ал.2 ГПК вр.чл.274 ал.1 т.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на него не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на С. не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. На касационен контрол (като преграждащо) би подлежало определение по чл.15 ГПК, ако съдът би приел за основателно възражението за неподведомственост и би прекратил съдебното производство. Когато спорът е приет за разглеждане (както е в случая), контролът на определението е двуинстанционен – чл.15 ал.2 ГПК. Изрично предвидената в закона обжалваемост на определенията не се включва в хипотезите на ал.3 на чл.274 ГПК Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.