Определение № 2351 от 28.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 108/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от М. К. И., чрез пълномощника й адв. А. С. И., против решение № 427 от 7. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 359/2022 г. на АС – Пловдив, 3 с-в в частта потвърждаваща решение № 260441 от 19. 11. 2021 г. по т.д. № 690/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, с която предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за неимущесвени вреди от смъртта на М. Г. Д., настъпила на 18. 08. 2014 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от С. Т. М. на 18. 08. 2014 г., около 14, 30 ч., в Гърция, район П., А.-А., при управление на мотоциклет с рег. № *** в нарушение на правилата за движение по пътищата и без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е отхвърлен над сумата 6176, 68 лв. до пълния предявен размер от 110000 лв. Твърди се неправилност на решението, тъй като не са съобразени критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и че определеният размер на обезщетението е твърде занижен. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска за пълния предявен размер от 110000 лв. Ответната страна по касационната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с писмен отговор, подаден чрез упълномощения адвокат А. Д., изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното, предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за неимущесвени вреди от смъртта на М. Г. Д., настъпила на 18. 08. 2014 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от С. Т. М. на 18. 08. 2014 г., около 14, 30 ч., в Гърция, район П., А.-А., при управление на мотоциклет с рег. № *** в нарушение на правилата за движение по пътищата и без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е уважен за сумата 6176, 68 лв. Влязлото в сила решение разрешава със сила на пресъдено нещо спорът относно наличие на предпоставките на чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, във връзка с относимите разпоредби от гръцкото материално право – от Президентски указ № 237/1986 г., Гражданския кодекс на Република Гърция, специален закон ГПN 1911 – „по въпросите за уреждане на автомобилите“, пораждащи право на ищцата да получи от ответника НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. Д.. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: ищцата е отгледана от баба си, тъй като майка й не е полагала грижи за нея, а баща й е починал, когато е била на пет години; живяла е с баба си и между тях са създадени отношения на обич и привързаност като между майка и дъщеря, без данни да са съществували изключителни емоционални зависимости; от 2012 г. ищцата и починалата не живеят в един дом, тъй като починалата е заминала да живее и работи в Гърция, а ищцата е напуснала къщата на баба си и е заживяла на съпружески начала с един от разпитаните по делото свидетели в друг дом, но двете редовно провеждали разговори по телефона, виждали се, когато починалата се връщала в България, при престоите си в България починалата носела подаръци на ищцата; ищцата понесла трудно загубата на баба си, починала внезапно, на 52 годишна възраст. При тези факти съдът е приел, че сумата 20000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените емоционални страдания. Приел е, че съгласно практиката на Върховния касационен съд на Република Гърция, предвиденият в чл. 19, т. 2 от Президентски указ № 237/1986 г. максимален праг за компенсиране на емоционални страдания – до 6000 евро не следва да се прилага, тъй като противоречи на Конституцията на Република Гърция, както и на чл. 1, пар. 4 от Втора директива 784/5/ЕИО, в който смисъл са мотивите към представените по делото решения № № 4/2017 г. и 5/2017 г. на ВКС на РГърция. Приел е, че доброволно платените на ищцата 4000 евро (7823, 32 лв.) и подписаната от последната декларация, че е съгласна с предложеното й обезщетение и няма да има бъдещи претенции, не погасяват правото й на обезщетение за разликата до действително дължимия размер, тъй като разпоредбата на чл. 454 от Гражданския кодекс на Република Гърция предвижда, че погасяването на облигационно задължение по съгласие на страните е възможно само с договор, но не и с едностранно изявление. Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, изразяващо се в пътуване на мотоциклета без предпазна каска, тъй като неизползването на предпазна каска не се намира в причинна връзка със смъртта. От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че причина за настъпване смъртта на М. Д. е съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма с превес на черепно-мозъчната, но уврежданията на гръдния кош, особено разкъсването на сърцето в резултат на удара, сами по себе си са достатъчни за настъпване на смъртта. За основателно е прието възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, изразяващо се в съзнателно поемане на риск да пътува на мотоциклет, управляван от водач, който се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване - към причиняване на произшествието съдържанието на алкохол в кръвта му е било над 3 промила, при каквато концентрация на алкохол в кръвта същият е имал видими, забележими външни признаци на алкохолно повлияване. Приносът на починалата е определен на 30 %, при което обезщетението е редуцирано със сумата 6000 лв., при което дължими остават 14000 лв. От сумата 14000 лв. са приспаднати получените 7823, 32 лв., при което искът е приет за основателен за сумата 6176, 68 лв. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на съда, че сумата 20000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените емоционални страдания, както и че тази сума би представлявала „разумно парично удовлетворение на претърпените от ищцата морални страдания“. Ищцата е освободена от такси и разноски по делото. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение