Определение № 360 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60316/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. М., чрез адв. Н. Н. Д., срещу въззивно решение № 86/20.04.2016 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по търговско дело № 27/2016 г. в частта, с която иска срещу ЗД [фирма] по чл. 226 КЗ е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 75 000 лв., ведно с лихвата върху отхвърлената разлика, считано от 28.05.2014 г. до окончателното издължаване. Излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска в размер на 75 000 лв., ведно с лихвата от датата на деликта и съдебноделоводните разноски за всички инстанции. Насрещната страна ЗД [фирма] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Ответникът по иска ЗД [фирма], представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез адв. А. И., е подало насрещна касационна жалба срещу същото въззивно решение в частта, с която искът по чл. 226 КЗ е уважен за разликата над 10 000 лв., ведно с лихвата, считано от деликта и съдебноделоводните разноски. Излага съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Насрещната страна по тази жалба – ищецът М. С. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока, от легитимирани страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: М. С. М. е предявил против ЗД [фирма], представлявано от С. С. П. и К. Д. К., иск по чл. 226 КЗ в размер на 150 000 лв. и компенсаторна лихва, считано от датата на деликта до окончателното издължаване. Първостепенният съд осъдил застрахователя да плати на увредения ищец 75 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от увреждания, резултат от ПТП, станало на 28.05.2014 г., виновно причинено от М. Ц. Н., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2015 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводни разноски. Ищецът не е обжалвал решението, с което искът му е отхвърлен за разликата над 75 000 лв., ведно с компенсаторната лихва и в тази част първостепенният съдебен акт е влязъл в сила. Въззивният съд, като изменил решението на Плевенския окръжен съд, е намалил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 40 000 лв., като отхвърлил иска за разликата до 75 000 лв. По първоначалната касационна жалба на ищеца М. С. М.: Ищецът-касатор обосновава допускане на касационно обжалване с два въпроса, които се припокриват и съставът на Върховния касационен съд обобщи: за критериите при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, вкл. вземат ли се предвид и обществено-икономическите условия към момента на деликта, за които като ориентир служат ли нормативно нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданско отговорност“ на автомобилистите. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и е от значение за резултата по делото, като се установява противоречие между постановеното от въззивния съд и разрешенията, дадени в решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о., решение № 73/27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г. на II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на II т.о. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по касационната жалба на ищеца, което поставя на разглеждане и насрещната касационна жалба, подадена от ответника. Застрахователното търговско дружество обосновава допускане на касационно обжалване също с тълкуване на чл. 52 ЗЗД, с мотивирането на съдебния акт, както и дали е необходимо съдът, определяйки размер на обезщетението по справедливост да отчете и съдебната практика в сходни хипотези (въпросите са обобщени и уточнени от състава на ВКС). Установява се поддържаното противоречие с цитираните съдебни решения, постановени от състави на ВКС, което води на извод за осъществена хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещната касационна жалба също следва да бъде допусната до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът