Определение № 310 от 18.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 01.02.2016 г. по гр.д. № 2041 /2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на районен съд Н. и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място] с площ 1050 кв.м., индивидуализиран в решението, между [фирма] и [фирма] при квоти 714 /1050 ид.ч. и 336 /1050 за [фирма]. В решението не е посочено, че поземленият имот е застроен с пететажна сграда с два входа, в която се намират магазин и 30 апартамента и студия, извън която се намират басейн и 14 паркоместа и озеленяване. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. Районният съд е отхвърлил иска за делба, като е приел, че застроеното дворно място представлява обща част. В. съд е приел следното: случаят не попада в хипотезата на приетото с ППВС 2 /82 г., че е недопустимо извършването на съдебна делба на дворно място, в което е изградена сграда в етажна собственост по съобр. на чл.38,ал.3 ЗС. В. съд е приел извода, че с ППВС 2 /82 г., в б. „е” с препращането към буква „г” се обоснова недопустимостта на делба на съсобствен парцел, в който има сграда – ЕС именно със законовата забрана да се делят общи части. Но когато се установи, че дворното място не съставлява обща част, същото може да бъде обект на делба. В случая има съществено различие между лицата, които са собственици на обекти в сградата – ЕС (поне 26, между които и страните по делото) и лицата, които са собственици на дворното място (2 – страните по делото). Поради това дворното място няма статут на обща част. Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос: допустима ли е съдебна делба на поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, когато съсобствениците на поземления имот (земята, дворното място) притежават самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, който е разрешен в противоречие с ППВС 2 /1982 г. (по някои въпроси на съдебната делба) т.1, б.„е” вр. б. „г.” и с решение № 152 /16.06.2009 г. по гр.д. № 216 /2008 г., на ВКС, І г.о., по чл.218а ГПК от 1952 г. (отм.), с които е прието (с ППВС), че не е допустима съдебна делба на парцели, в които е изградена етажна собственост и (с решението) че: съгласно разясненията в ППВС 2/1982 г. т. 1 б. "д" и "е" когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл.38 ЗС. Само ако съсобственик на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази част не представлява принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС и тогава делбата на терена е допустима. Противоречията осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна таса в размер на 50 лева. Воден от изложеното съдът