Определение № 983 от 30.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на РБ ,както и по касационна жалба на И. А. В., срещу решение от 17.01.2014г по гр.дело № 2473/20131г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 13.11.2012г по гр.д № 28459/2011г на Софийски районен съд ,по частично уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева в резултат на издаден от НСлС удостоверителен документ с невярно съдържание, относно това има ли образувани досъдебни наказателни производства и повдигнати обвинения срещу ищеца И. А. В.. Касаторът И. А. В. обжалва постантовеното потвърджаване на решението, с което са отхвърлени обективно съединените искова за обезщетение на имуществени вреди, както и отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева неимуществени вреди. Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение при потвърдено пръвоинстанционно решение в частта, с която искат е уважен. В приложеното съм жалбата изложение от И. А. В. се поставят въпроси от процесуално естество: длъжен ли е бил въззивният съд да допусне тройна съдебна експертиза при мотивирано оспорване на изслушано от първоинстанционния съд заключение, в срока по чл. 200 ал.3 ГПК, първоинстанционният съд не е допуснал исканата тройна съдебна експертиза и във въззивната жалба е поискано тя да бъде допусната; длъжен ли е бил въззивният съд да допусне и свидетел, ако разпитаният не е установил твърденията на страната и във въззивната жалба това е поискано; длъжен ли е бил въззивният съд да изслуша обясненията на страната ,когато първоинстанционният съд е отказал в нарушение на чл. 159 ал.1 ГПК и страната във въззивната жалба отново е поискала да даде обяснения. Изтъква се противоречие с конкретна практика на ВКС, основание по чл. 280 ал.1т.1 ГПК Поставен е и въпрос длъжен ли е съдът при определяне на обезщетението по справедливост да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите, да го посочи конкретно в мотивите ,както и какво е значението им за неимуществените вреди. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията на ППВС № 4/ 1968г и реш. № 130 от 2011г по гр.д №951/2010г ВКС ІІІ г.о във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост. В изложението на П. на РБ се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради становището ,че съдът е дал тълкуване относно задълженията на НСлС в нарушение на материалния закон. Вменил е задължения, каквито Следствената служба не е имала като орган на съдебна власт, съгласно ЗСВ и Наредбата за Е. ,тълкувани от съда неправилно. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. В изложението на П. липсва ясно формулиран правен въпрос, общо изискване на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а позоваването на разпоредбата на чл. 378 ЗСВ относно системата на Е. и Наредбата, приетата с ПМС № 327/2007г, че задължение на НСлС е да поддържа ведомствената си информационна система без изпълнението на това задължение да е обусловено от съдействието на лицата ,срещу които се водят досъдебни производства, е конкретният отговор на ответните доводи.Част от изложените в тази връзка съображения на съда, оспорвани от касатора без правна обосновка, представлява тълкуване на разпоредби, които поначало не могат да обосноват друг, различен решаващ извод във връзка с противоправността или вината ,като елементи на фактическия състав на отговорността ,щом се касае за издаване на официален удостоверителен документ с неверно съдържание относно негативни за страната обстоятелства, които именно съответният орган е бил компетентен да удостоверява. Не е налице обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на касатора И. А. В., въпросите за задълженията на въззивния съд да допусне доказателства са формулирани, като е игнорирано решаващото съображения на съда да не ги допусне .В насроченото открито съдебно заседание, след като въззивният съд е докладвал исканията във въззивната жалба, страната – касатор за тройна експертиза и изслушване на свидетел, е заявила по отделно за всяко от тях ,че ги оттегля. Цитираната от защитата в изложение практика на ВКС не се отнася до този случай.Съответно на установената практика, а не в нарушение на процесуалните правила е и съдът да не процедира по реда на чл. 176 ГПК, ако искането за това е на самата страна ,а не изхожда от ответната и при положение че няма конкретни фактически въпроси ,установени предварително, за които съответният съд да разпореди събиране на доказателства по този ред. Приложеното реш. № 344 от 2012г по гр.д.№ 862/2011г ІV г.о не съдържа като отговор на правен въпрос разрешението, изтъкнато от защитата, в подкрепа на обратната теза. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса, изразяващ оплакването за несъобразяване със задължителните указания по ППВС № 4 от 1968г при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Липсва конкретизацията му чрез довод, свързан с мотивите на съда по обжалваното решение. В съответствие с указанията по т.2 от ППВС № 4 / 1968г СГС е отграничил периода, през който са претърпени подлежащите на обезщетяване страдания, съобразено е естеството и интензивността им с оглед вредоносното действие, което ги е предизвикало и с оглед доказателствата в тази връзка, тежестта на увреждането, степента на злепоставящия ефект, който неверният документ е имал в конкретния случай, възрастта на пострадалия ,липсата на трайни последици за психическото здраве. Оплакването,че извършеният анализ на конкретните обстоятелства не бил „подробен” и поради това въззивен съд е дал отговор на правен въпрос в противоречие със задължителната практика ,не е конкретна обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.