Определение № 853 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 793/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 29.07.2011г. по гр.д.№1651/2011г. на Софийски АС в частта му за потвърждаване определение за отказ да бъде освободена К. Б. от заплащане на разноски по делото. Жалбоподателят – К. И. Б. моли да се отмени обжалваното определение като бъде освободен от заплащане на разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Частната жалбоподател е поискал да бъде освободена от внасяне на разноски за извършване на експертиза по делото в размер на 150 лева с молба от 23.03.2011г. С разпореждане от 25.03.2011г. Градски съд София е отказал да освободи ищецът- жалбоподател от внасяне на разноски, тъй като е приел, че не са налице предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК - последният не е установил липсата на достатъчно средства да заплати такава. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не следва да бъде освободена от внасяне на разноски по делото, тъй като не е представила доказателства, с които да се удостоверява наличие на финансови затруднения непозволяващи заплащане на 150 лева депозит за вещо лица. Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят, поддържа, че процесуалният въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е за това кога следва да се приеме, че са налице предпоставки за освобождаване от внасяне на разноски по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. По обуславящия изхода на спора процесуален въпрос по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В съответствие със същата, намерила израз и в определение от 29.10.2009 г. по ч. гр. д. № 547/2009 г. на ВКС, съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на разноски въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното й положение, здравословното състояние, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на разноски за производството по делото, т.е. формирал е изводите си въз основа на всички обстоятелства, относими към възможността на ищеца да заплати дължимата се такса по предявения иск. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС по този съществен процесуалноправен въпрос, приемаща, че следва да се следи за общото материално състояние на ищците. Жалбоподателят не твърди, че съдебната практика по този въпрос е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение, че не следва да бъде освободена от внасяне на разноски за вещо лице влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика подкрепяща изводите на въззивния съд. Предвид изложените съображения, съдът