Определение № 1672 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 257/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 207 от 20.06.2022 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по в. гр. д. № 828/2021 г. е:

• обезсилено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд в частта, с която е отхвърлен в установителната му част искът по чл. 108 от ЗС, предявен от П. А. Г. срещу И. Д. А. относно построените в УПИ V-....., квартал ..... по ПУП на [населено място], масивна жилищна сграда от 65 кв. м. и стопанска постройка, склад от 54 кв. м.;

• потвърдено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС, предявени от П. А. Г. срещу И. Д. А. за признаване правото на собственост на П. А. Г. върху част от поземлен имот, представляващ дворно място с площ 735 кв. м., УПИ V-....., квартал ..... по ПУП на града, заета от изградената от И. Д. А. ограда и за осъждане на И. Д. А. да премахне изградената от нея ограда в тази част на имота и да предаде на П. А. Г. владението върху тази част от имота;

• потвърдено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 45 от ЗЗД на П. А. Г. срещу И. Д. А. за присъждане на сумата от 500 лв., представляваща паричната равностойност на разрушена бетонна пътека, намираща се в процесния поземлен имот;

• потвърдено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 45 от ЗЗД на Н. С. К. срещу И. Д. А. за присъждане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на неправомерно навлизане в процесния поземлен имот, за който ищецът има учредено право на ползване;

-потвърдено определение № 260142/16.11.2021 г. по гр. д. № 188/2019г. на Генералтошевския районен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

В установения от закона срок решението, включително и в частта му с която е потвърдено определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е обжалвано от П. А. Г. и Н. С. К.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Допустимо ли е вещото лице да дава заключение по законността на определени факти или това е прерогатив на съда?

2. Цененето на гласни доказателства и установените с тях факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор може ли да бъде дерогирано, без съдът да се мотивира, още повече, че те се подкрепят от заключенията на вещите лица и писмените доказателства по делото ?

3.Може ли навлизането в чужд имот чрез строителство в отклонение от дадено по установения ред строително разрешение и в нарушение на изрична правна норма – чл.48, ал.4 от ЗУТ да служи като основание за владение / държане на чуждия имот само на основание, че отклонението било допустимо и поради това не е незаконно? Може ли да бъде прието за основателно завземането на части от чужд имот чрез изграждане на постройка в отклонение от строителното разрешение?

4. Може ли подзаконов акт /Наредба издадена въз основа на ЗКИР/ да бъде противопоставен на закона за собствеността?

5. Поставя се въпросът за правната защита на лица, имащи учредено право на ползване.

От ответницата по касационните жалби И. Д. А., чрез адв. Д. Ч., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба на П. А. Г. и Н. С. К. против решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете им по чл. 45 ЗЗД следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима - подадена е срещу решение на въззивен съд с цена на исковете под 5 000 лв., което по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Имайки предвид, че на основание чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, то без разглеждане следва да се остави и постъпилата от Н. С. К. частна касационна жалба против решението в частта му, имаща характер на определение, с която въззивният съд се е произнесъл по частната му жалба срещу определение на районния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

В останалата част касационната жалба на П. А. Г. е допустима- подадена е в срок, от ищца по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. Допустима е и подадената от нея частна касационна жалба против определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата П. А. Г. е собственик на УПИ V-.... в кв. ..... по плана на [населено място], а ответницата е собственик на съседния УПИ IV- ..... На ответницата е издадено разрешение за строеж № 056/03.09.2018 г. за изграждане на плътна ограда с височина до 2 м. и дължина до 25 м. в собствения й УПИ IV-....., като оградата следва да е разположена изцяло в нейния имот.

Въз основа заключението на приетата съдебно техническа експертиза съдът е приел, че оградата е изградена по протежение на регулационната линия и в определени точки навлиза в имота на ищцата- откъм лицето на двата УПИ /към улицата/ навлизането е с 0, 21 м. в южна посока, а в края на оградата навлизането в имота на ищцата е с 0, 10 м. Съдът е посочил, че според експерта горните отклонения са в допустимите норми за съответните видове дейности по Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /обн. ДВ, бр. 4/13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г. /чл. 18, ал. 4, т. 2 б. "а" в редакция към момента на изграждане на строежа през 2018-2019 г. /в разпоредбата са предвидени допустими отклонения при трайно материализирани граници на поземлени имоти от 40 и 60 см./. Невъзможно е да се установи дали отклоненията се дължат на неправилно изграждане на оградата или на нормалните разлики, получавани при геодезическите измервания.

При така приетото за установено съдът е изложил мотиви, че отклоненията са в рамките на допустимите при този вид строителни дейности. Щом оградата е построена в параметри в съответствие с разрешението за строеж /с дължина до 25 м. и височина до 2 м./ при допустими отклонения в местоположението й, искът по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да я премахне е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Оградата по никакъв начин с оглед разположението си по протежение на регулационната линия между двата съседни имота не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху собствения й УПИ. Съдът е посочил, че доколкото от заключенията на приетите съдебно-технически експертизи се установява, че не е налице навлизане на оградата в имота на ищцата извън допустимото и чрез изграждането й ответницата не е завладяла конкретно обозначена върху скиците към заключенията реално обособена част от имота на ищцата, то и искът по чл. 108 ЗС е неоснователен. Липсва конкретно установена реална част от имота на ищцата, която да е завладяна от ответницата и върху която да се установи принадлежност в полза на ищцата на правото на собственост, респ. ответницата да бъде осъдена да й предаде владението върху такава част.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо в установителната част по иска по чл. 108 от ЗС, с която съдът се е произнесъл по право на собственост на ищцата върху сградите, находящи се в УПИ V-...., за които ищцата изрично е уточнила в молба от 04.02.2022 г., че не са част от исковата й претенция по чл. 108 от ЗС. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум по непредявен иск.

Предвид приетото от въззивния съд, настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС по третия правен въпрос, който Върховният касационен съд, съобразно разясненията на ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, доуточнява по следния начин: Може ли да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС за част от имот на ищеца, в която навлиза изградена от ответника ограда по страничната регулационна линия, ако навлизането е в рамките на допустимото по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри? Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е от обуславящо значение за решаващите му изводи, като по него няма формирана съдебна практика.

Не са налице поддържаните от касатора П. А. Г. основания на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му за отхвърляне на предявения негаторен иск.

По първия правен въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съдът при постановяване на решението си е взел предвид констатациите на вещото лице досежно точното местонахождение на оградата, вкл. и за установеното навлизане в имота на ищцата, като е приел, че отклоненията са в рамките на допустимите при този вид строителни дейности и оградата по никакъв начин с оглед разположението си по протежение на регулационната линия между двата съседни имота не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Т.е. въззивният с ъд не се е позовал на направен от вещото лице правен извод относно законността на строителството, а е направил своя преценка на събраните доказателства, въз основа на които е приел, че навлизането в имота на ищцата не е неоснователно действие, както и не е доказано това навлизане да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Наред с това по поставения въпрос не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 195, ал.1 ГПК е налице трайна практика на ВКС /решение № 314 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 392/2011 г., II г. о.; решение № 197 от 19.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60238/2016 г., IV г. о. и др./, съобразно която, ако в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Тази практика не се нуждае от осъвременяване и с нея въззивният съд се е съобразил, като се е основал на заключенията на приетите съдебно- технически експертизи по въпросите, за изясняване на които са необходими специални знания.

Вторият правен въпрос относно преценката на събраните по делото доказателства е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според безпротиворечивата и трайна практика на ВКС /т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о./ въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора.Тази практика не се нуждае от осъвременяване и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея, посочвайки кои факти намира за установени и въз основа на кои доказателства и излагайки правните си изводи във връзка с приетата за установена фактическа обстановка, правилността на които изводи не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса си общо и неконкретизирано-липсва яснота за изводите на съда по кой от предявените искове се отнася. Ако въпросът за необсъждането на свидетелските показания касае предявените искове по чл. 45 ЗЗД, то решението в тази му част не подлежи на касационно обжалване. Ако е досежно претенцията по чл. 109 ЗС, то при формиране на изводите си съдът е съобразил относимите към този иск доказателства – писмени такива и заключения на вещи лица. Въз основа на представените нотариални актове съдът е направил извод, че страните са собственици на два съседни недвижими имота, като относно точното местонахождение и характеристиките на оградата и при преценката на наличие предпоставките по чл. 109 ЗС са взети предвид заключенията по допуснатите съдебно- технически експертизи.

Въпросът дали може наредба, издадена въз основа на ЗКИР, да бъде противопоставена на Закона за собствеността, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е правен такъв по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС Според приетото в това ТР касационно обжалване може да бъде допуснато при формулиран от касатора правен /материалноправен или процесуалноправен въпрос/, включен в предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващия му извод. В случая въпросът е поставен теоретично, без да се сочи във връзка с кои решаващи изводи на съда е формулиран, както и без да са конкретизирани приложимите към настоящия спор разпоредби на ЗС и на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., които според касатора си противоречат.

Последният въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е във връзка с предмета на спора, по който е постановено обжалваното решение, защото въззивният съд не е бил сезиран с искове по чл.108 и чл. 109 ЗС от лице със запазено вещно правно на ползване върху имота. Видно от исковата молба ищец по тези два иска е собственикът на имота, а вещният ползвател е предявил само иск по чл. 45 ЗЗД.

Решението в частта му за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС не е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решениетопо иска по чл. 109 ЗС да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Предвид допускането на касационно обжалване на въззивното решение в частта му за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, то следва да се допусне касационно обжалване на решението и в частта му, с която съдът се е произнесъл по постъпилата частна жалба П. А. Г. срещу определение № 260142/16.11.2021 г. на Районен съд - Генерал Тошево, с което е оставена без уважение молбата на П. А. Г. по чл. 248 ГПК за изменение на първинстанционното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ответницата разноски за платено от нея адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение