Определение № 430 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 84 от 30.10.2019г. по гр.д. № 933/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 94 от 30.04.2019г. по гр.д.№ 794/2017г. на Айтоски районен съд за извършване на съдебна делба чрез поставяне в дял на Ф. И. Ш. на основание чл.349, ал.1 ГПК на делбения имот, представляващ дворно място в [населено място], ПИ № * в кв. 146, цялото с площ 255 кв.м., за който имот по неприложената регулация е отреден УПИ **,* с площ 623 кв.м., заедно с подобренията в него и с построената масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж и първи жилищен етаж, като в полза на останалите съделители - И. Ш. Е., Б. Ш. М. и Ф. Т. Ш. е присъдено парично уравнение на дяловете, дължимо от Ф. И. Ш.. Касационната жалба е подадена от съделителката Ф. Т. Ш. чрез адв. А. Т.. Твърди се, че съдът е разрешил въпроса за поделяемостта на имота в нарушение на процесуалните правила и на разпоредбите на закона. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания в жалбата в тяхната пълнота, като изложи мотиви по тях; 2/ обвързан ли е съдът от неоспорено заключение на вещо лице или е длъжен, въпреки липсата на оспорване, да го цени съобразно целия доказателствен материал по делото; 3/ длъжен ли е съдът сам и служебно да събере доказателства когато предметът на делото касае тълкуване и прилагане на императивни правни норми; 4/ налице ли е самостоятелен обект на собственост и съответно годен обект за възлагане при делба, когато е построена само част от етажите на една сграда и е поставен временен покрив; 5/ след като приеме заявеното искане за възлагане, длъжен ли е съдът да го квалифицира и да уведоми страните за възприетата правна квалификация. За първите четири въпроса се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а за петият въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответницата Ф. И. Ш. е представила писмен отговор, в който застъпва теза за недопускане на касационно обжалване. Останалите ответници не изразяват становище. На 09.09.2020г. е подадено заявление от съделителя Б. Ш. М., с което уведомява съда, че съделителката Ф. И. Ш. е починала на 17.08.2020г.; приложено е удостоверение за наследници, от което е видно, че нейни наследници по закон са тримата останали съделители; приложено е и саморъчно завещание от 26.09.2017г., с което тя завещава цялото си имущество, включително и процесния имот, на сина си Б. Ш. М.. Уведомление за смъртта на съделителката е постъпило и от жалбоподателката Ф. Ш.. При горните данни, съобразявайки факта, че смъртта на съделителката е настъпила след подаване на касационната жалба, по време на висящността на производството по чл.288 ГПК, настоящият състав следва да постанови заличаване на починалата съделителка и да конституира в нейните права наследникът по завещание Б. Ш. М.. Евентуалните спорове между наследниците по закон и наследникът по завещание относно валидността на завещанието са извън предмета на делото и могат да бъдат разрешавани в друго производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по извършване на съдебна делба. Допусната е делба на дворно място в [населено място], ПИ № * в кв. 146, цялото с площ 255 кв.м., заедно с построената масивна жилищна сграда, застроена на 98 кв.м., състояща се от партерен етаж, който съдържа кухня, всекидневна, тоалетна, фоайе, баня, две спални и гараж, и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, всекидневна, тоалетна, фоайе, баня и две спални. Съделителите са четирима: Ф. Ш. с дял 5/8, И. Е., Б. М. и Ф. Ш. с дял по 1/8 всеки от тях. Претенция за възлагане е предявена своевременно от съделителката Ф. Ш., която е преживяла съпруга на наследодателя Ш. Ш.. Заявено е от нейна страна, че не притежава други жилищни имоти и единствено тя от всички съделители живее в процесния имот. По тези твърдения не се спори. По въпроса за поделяемостта на имота са приети основно и допълнително заключение на техническа експертиза. Вещото лице сочи, че дворното място е неподеляемо, а в жилищната сграда са обособени два самостоятелни обекта - партер и първи жилищен етаж, като в заключението е посочен и размерът на общите части към тях. Същевременно, в съдебно заседание вещото лице изяснява, че светлата височина за жилищен етаж трябва да е 2,50 метра, а партерният етаж не отговаря на това изискване - височината е 2,10-2,15м.; иначе партерният етаж отговаря на изискванията за жилище като разпределение на помещенията. Вещото лице сочи, че в партерния етаж не съществува гараж, а помещението описано като гараж, не е строено като такъв; към него няма подход, не може да се влезе, тъй като има вратопрозорец; всъщност помещението представлява барче, в него има мивка. На първия жилищен етаж има помещения, които не са довършени, няма и врати, би могло да се ползва, ако се довърши; този етаж е в груб строеж; имало е временен покрив, който сега е развален и има нужда от ремонт. Срещу заключенито на вещото лице възражения от страните не са направени. В последното заседание пред първата инстанция съделителите Ф. Ш. и И. Е. са заявили съгласие да получат общ дял от делбения имот. При тези доказателства съдът е приел, че делбеният имот е неподеляем - партерният етаж не отговаря на изискванията за жилище като светла част, поради което, въпреки, че се използва за живеене, той не може да бъде обособен като отделно жилище. Също така е приел, че самостоятелен обект гараж не съществува, независимо, че такъв е посочен в исковата молба. При тези констатации съдът е заключил, че процесният имот е неподеляем, тъй като партерният етаж и първият жилищен етаж представляват едно жилище. Затова е отхвърлил доводите на въззивника /настоящ касатор/, че в имота има реално обособени три обекта - жилище в партера, първи жилищен етаж и гараж. Съдът е отбелязл също, че становище по начина на извършване на делбата е заявено единствено от Ф. Ш. и никой от останалите не се е противопоставил на искането за възлагане; едва в последното заседание Ф. Ш. и И. Е. са поискали предоставяне на общ дял, без друго уточнение. Въз основа на горното съдът е счел, че делбеният имот следва да бъде поставен в дял на Ф. И. Ш., тъй като са налице всички предпоставки за възлагане на имота по чл.349, ал.1 от ГПК - имотът е неподеляем, има жилищен характер, в него живее посочената съделителка и съсобствеността е възникнала при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга й - наследодателя Ш. М. Ш., като по тези обстоятелства не се спори между страните. От представената декларация е видно, че Ф. Ш. не притежава друг жилищен имот, което обстоятелство също не се оспорва от останалите съделители. Възражението на въззивницата Ф. Ш., свързани с неопределената от районния съд правна квалификация на искането за възлагане при предявяването му, е намерено за несъстоятелно. Така делбата е извършена чрез възлагане на имота в полза на Ф. И. Ш. и определяне на парични суми за уравнение на дяловете на останалите съделители. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания в жалбата в тяхната пълнота, като изложи мотиви по тях. Обоснован е с доводи за непроизнасяне по възраженията, касаещи поделяемостта. Не може да се приеме, че при разглеждане на възраженията на въззивника Бургаски окръжен съд се е отклонил от посочената от касатора практика на Върховния касационен съд. Съдът е дал отговор на поставените проблеми във връзка с поделяемостта, посочил е защо приема, че имотът е неподеляем, мотивирал е изводите си с установеното от вещото лице състояние на делбения имот; посочил е защо не приема, че съществува гараж като отделен обект. Вторият въпрос е: обвързан ли е съдът от неоспорено заключение на вещо лице или е длъжен, въпреки липсата на оспорване, да го цени съобразно целия доказателствен материал по делото. Тук отново не се разкрива отклонение на съда от посочената практика. Вярно е, че съдът е ценил основно заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание, които не са били оспорени. Но други доказателства, внасящи съмнение в изводите на експерта, не са налице по делото. Третият въпрос се основава на задължението съдът сам и служебно да събере доказателства когато предметът на делото касае тълкуване и прилагане на императивни правни норми. Оплакванията на касатора в тази насока са обосновани с недопуснатата от въззивния съд нова техническа експертиза за поделяемостта и неприемането на архитектурните проекти на сградата. Видно, че във въззивното производство жалбоподателката Ф. Ш. е поискала назначаване на комплексна експертиза от архитект, строителен инженер и оценител, които да изследват степента на завършеност на сградата, техническите параметри на строителството на партерния етаж /височина, осветяемост, застроена площ и разпределение/ и да отговорят дали този етаж отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен или нежилищен етаж; по същия начин да проучат помещението, квалифицирано като гараж, както и да установят дали втория етаж може да се раздели на две жилища. Въззивният съд не е уважил това искане по съображения, че от първоинстанионния съд не са допуснати процесуални нарушения, свързани с приетата експертиза, че въпросите имат своя отговор и не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. В съдебното заседание жалбоподателката е представила архитектурен проект, който включва съседната и процесната къща. Съдът е приел, че доказателството не е новооткрито и също е отказал приемането му. При тези данни не се установява отклонение от практиката по приложението на чл. 266 ГПК, нито от разрешенията на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.3. Не е ясно за прилагане на кои императивни правни норми съдът е бил длъжен служебно да събере доказателства. В случая съдът е осигурил прилагане на правните норми, поставящи изисквания към самостоятелните обекти, представляващи жилище - за минимума от помещения, които трябва да съдържат и за височината, която гарантира необходимия достъп на светлина. На четвърто място се поставя въпросът: налице ли е самостоятелен обект на собственост и съответно годен обект за възлагане при делба, когато е построена само част от етажите на една сграда и е поставен временен покрив. Този въпрос страната поставя, за да обоснове тезата си, че сградата не е построена в груб строеж щом има временен покрив, поради което тя все още не е възникнала, съответно не са възникнали и самостоятелните обекти в нея. Позоваването е на Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК. Така застъпената теза не обслужва интересите на страната и не е относима към спора за съдебна делба. Практиката, на която се позовава жалбаподателката, разглежда спорове за погасяване правото на строеж поради неупражняването му - чл. 67 ЗС, които нямат отношение към настоящето дело. Петият въпрос касае задължението на съда да квалифицира заявеното от съделител искане за възлагане и да уведоми страните за възприетата правна квалификация. Въпросът не е определящ за изхода на спора. Няма съмнение, че правната квалификация е задължение на съда; в случая квалификация на претенцията за възлагане е надлежно направена в решението. При приемането на искането е от значение да бъдат посочени фактите, на които то се основава, а в случая това е сторено /виж протокол от съдебно заседание на 19.11.2018г./ Липсата на правна квалификация в този момент по никакъв начин не накърнява правото на защита на останалите съделители. Ясно е заявено, че Ф. Ш. претендира възлагане в качеството си на преживяла съпруга на наследодателя, а този факт е установен с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Така че, предявената претенция за възлагане с позоваване на този факт недвусмислено сочи към правната квалификация по чл. 349, ал.1 ГПК. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Тук следва да се допълни, че настъпилата по време на касационното производство смърт на съделителката Ф. И., на която имотът е възложен, и конституирането на наследникът й по завещание, не обуславят промяна в разрешаването на спора. Предпоставките за поставянето на имота в дял по чл.349, ал.1 ГПК са били налице към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.