Определение № 104 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3778/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. М. срещу решение №.412/12.07.22 по г.д.№.416/22 на ОС Благоевград, с което е потвърдено решение №.156/6.04.22 по г.д.№.2993/21 на РС Благоевград за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна „Водоснабдяване и канализации“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като към момента на уволнението ищцата е заемала длъжност „Ръководител направление Реализация“, шифър НКПД 1219-5005. Изследвайки въпроса дали тя е ръководна е посочил, че основанието на чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има решаващо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление; според дефинитивната разпоредба на пар.1 т.3 ДР на КТ ръководството на предприятието включва не само ръководителят и неговите заместници, но и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес-т.е. и лица, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи на подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и спазването на трудовата дисциплина; чл.328 ал.2 КТ се прилага независимо от това дали съответният служител е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством други служители в управленската структура - преценката дали се касае за визираните в пар.1 „други лица“ изисква съдът да анализира задълженията на уволнение по длъжностна характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му; организацията на работа във всяко предприятие е различна и йерархичната подчиненост няма определящо значение; анализът на задълженията трябва да е конкретен, с оглед възложената трудова функция /реш.№.4/7.04.22 по г.д.№.2285/21, ІV ГО/. В случая, прилагайки горните критерии, съдът е приел, че, видно от длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, на същата е било възложено да организира, координира, ръководи и контролира инкасирането на ВиК услугите и тяхното заплащане, да ръководи и контролира дейността на експертите в „Реализация“, да ръководи и контролира дейността на работниците и служителите в три отдела и едно звено /отдели „Обслужване на клиенти“, „Приходи“, „Водомерно стопанство“ и звено „Събиране на вземания“/, да организира, ръководи и извършва проверки за спазване на ВиК изисквания, да ръководи и контролира организацията по регистриране на потребители, организационната й подчиненост е директно на управителя, тя е била свързващия елемент между служителите и управителя на предприятието, работата на ръководените от нея организационни единици е имала пряко отражение върху резултатите от дейността на фирмата /ако няма достатъчна събираемост на парични средства от заплащането на услугите, предоставяни от ответника, няма да има и икономически смисъл от неговото съществуване/-като всичко това прави заеманата от нея длъжност ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 и пар.1 т.3 ДР КТ; като такава тя е описана и в чл.32 ал.2 К.. Налице е и второто условие - валиден надлежен договор за управление на предприятието /договорът е срочен - до провеждане на конкурс и избор на управител/. Отбелязано е, че няма забрана той да бъде сключен за такъв срок, а дори при подписването му да е била налице несъвместимост на М. П. с изискването на чл.20 ЗПП, това не се отразява на неговото съдържание и не го прави нищожен. Самият договор не противоречи на закона, принципал на „ВиК“ ЕООД е „Български ВиК холдинг“ЕАД и негов изпълнителен член е подписал договора от страна на държавата. Назначеният до провеждане на конкурс управител разполага с възможността да прилага чл.328 ал.2 КТ /реш.№.259/20.12.17 по г.д.№.1235/17, ІV ГО, опр.№.97/28.01.16 по г.д. №.5959/15, ІV ГО/, доколкото общата правна норма от КТ и приложимите специални такива не предвиждат изключване на това специално уволнително основание за ръководители, чийто договор за управление е сключен временно и/или е в зависимост от определено условие, както е в случая - до провеждане на конкурс. За неоснователни са намерени и оплакванията, касаещи бизнес задачата и бизнес плана. Посочено е, че чл.328 ал.2 КТ не изисква започнатото изпълнение на договора за управление винаги да се свързва с реализирането на конкретна бизнес програма или бизнес план - достатъчно е да се сключи договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу възнаграждение е възложил управлението на оправомощено от закон налице и това лице да е започнало изпълнението по договора. Дори да се приеме обратното, обаче, в случая управителят изрично е приел да изпълнява бизнес плана, изготвен от предишния управител и одобрен от КЕВР, няма пречка той да стори това /опр.№.185/18.03.22 по г.д.№.4219/21, ІV ГО/, изпълнено е условието, вписано в т.3.6 на договора, новият управител да изработи бизнес план за периода 2022-2026, като фактът, че същият все още не е одобрен от ДЕКР, е ирелевантен в настоящото съдебно производство. При тези обстоятелства е формиран извод, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328 ал.2 КТ е законосъобразно. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.“Назначеният до конкурс управител разполага ли с възможност да прилага чл.328 ал.2 КТ?“ / опр. №.808/16.06.14 по г.д.№.2660/14, опр.№.341/19.03.13 по г.д.№.1282/12, ІІІ ГО, опр.№.916/20.07.11 по г.д.№.1564/10, опр.№.870/23.06.11 по г.д. №.1205/10/; 2.“Достатъчно ли е да е сключен договор, с който собственикът на предприятието или негов представител е възложил срещу уговорено възнаграждение управлението на предприятието на оправомощено от закона лице и това лице да е започнало изпълнението на договора за управление или чл.328 ал.2 КТ изисква започнатото изпълнение по сключения договор за управление да се свързва винаги с реализирането на конкретна бизнес програма или бизнес план?“ /реш.№.481/13.12.11 по т.д.№.168/11, ІV ГО, опр.№.787/18.06.13 по г.д. №.1340/12, опр.№.542/18.05.17 по г.д.№.3775/16, ІV ГО, опр.№.80/25.01.13 по г.д.№.955/12, реш.№.117/30.04.15 по гд.№.5537/14, ІV ГО, реш.№.123/ 13.09.16 по г.д.№.117/16, ІV ГО, опр.№.455/12.05.16 по г.д.№.1158/16, ІІІ ГО, реш.№.718/21.10.10 по г.д.№.67/10, реш.№.249/4.07.13 по г.д.№.1358/ 12 и др./; 3. „Попада ли ръководителят на направление „Реализация“ във ВиК дружество в ръководството на предприятието по смисъла на пар.1 т.3 ДР на КТ във връзка чл.328 ал.2 КТ?“; 4.“Назначеният до провеждане на конкурс управител разполага ли с възможност да прилага чл.328 от КТ в случая, когато се касае за публично предприятие ВиК дружество?“; 5.“Ако при подписването на договора за управление на публично дружество ВиК-оператор е налице несъвместимост на управителя с изискванията на чл.20 от ЗПП, това отразява ли се на неговото съдържание и самият договор противоречи ли на закона?“; 6.“Налице ли е валиден и надлежен договор за управление на предприятието, след като е сключен с лице, което не отговоря на изискванията и без да е спазен регламентираният в нормативната уредба ред?“; 7.“Законосъобразна ли е издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ от лице, което е налице несъвместимост с изискванията на закона?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Във връзка с първия въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приетото от въззивната инстанция е в съответствие с наличната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 пр.2 ГПК, цитирана изрично и в самото решение /реш.№.259/20.12.17 по г.д.№.1235/17, ІV ГО, реш.№.68/ 16.05.18 по г.д.№.3105/17, ІІІ ГО/, а сочените от касатора съдебни актове не съставляват такава. Вторият въпрос е неотносим, тъй като не е свързан с решаващата воля на съда. Въззивната инстанция изрично е посочила, че в случая управителят изрично е приел да изпълнява бизнес плана, изготвен от предишния управител и одобрен от КЕВР, няма пречка той да стори това, изпълнено е условието, вписано в т.3.6 на договора, новият управител да изработи бизнес план за периода 2022-2026, като фактът, че същият все още не е одобрен от ДЕКР, е ирелевантен в настоящото съдебно производство /в този смисъл е налице и формирана практика – напр. реш.№.68/16.05.18 по г.д.№.3105/17, ІІІ ГО, която е съобразена/. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият въпрос не е общ и абстрактен, а конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото. Отговорът му може да се даде след преценка на събраните по делото доказателства, с акта по същество-решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че за да формира извод дали заеманата от ищцата длъжност е ръководна, въззивната инстанция е обсъдила релевантните факти и обстоятелства съобразно критериите на задължителната практика, която е и цитирала, като е изложила подробни мотиви, които не са произволни. Във връзка с въпроси четвърти, пети, шести и седми не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая четвъртият въпрос е неотносим - същият не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Поради това и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което би могло да обоснове допускане до касационно обжалване. Относно пети и шести въпрос следва да се посочи, че ЗПП съдържа ясна разпоредба - чл.24 ал.1 т.5 ЗПП, уреждаща изрично последиците от сключването на договор при несъвместимост с изискванията на чл.20 ЗПП /съгласно същата несъвместимостта е основание за предсрочното му прекратяване/, която не се нуждае от тълкуване. Отделно от изложеното съдът не е приемал, че договорът е сключен без спазване на регламентирания ред. Седмият въпрос е фактически, а не общ и абстрактен, а съобразно посоченото по-горе и разпоредбата на чл.24 ал.1 т.5 ЗПП, наличието на несъвместимост е единствено основание за предсрочно прекратяване на договора. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1600лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,