Определение № 2338 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 2448/30.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2407/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение 263161/ 07.05.2024 г. по гр.д. № 9247/2020 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса върху размера на исковете, за които производството е прекратено поради отказ от исковете и с което е осъдена да заплати на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Насрещната страна С. Т. Т. в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е допустима: подадена е от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Възражението на жалбоподателя КОНПИ за недължимост на държавна такса при прекратяване на производството по делото е неоснователно. По въпроса за дължимостта на държавна такса от страна на КОНПИ по искове за отнемане на незаконно отнето имущество е налице трайно установена и последователна съдебна практика, според която в ЗОПДНПИ (отм. 23.01.2018 г.) и в сега действащия ЗОНПИ се съдържат норми за присъждане на държавна такса в зависимост от изхода от спора (чл.78, ал.2 от първия и чл.157, ал.2 от втория закон). При действието на тези разпоредби е формирана практика на ВКС, според която Комисията дължи държавна такса когато искът е отхвърлен или производството е прекратено (така определения по гр.д. № 4777/23 на III г.о., по ч.гр.д. № 3107/20 на IV г.о., по гр.д. № 170/23 на IV г.о. и решение по гр.д. № 1998/18 на IV г.о.). При съобразяване с посочената съдебна практика следва изводът, че на основание чл.154, ал.3 ЗОНПИ при подаване на исковата молба КОНПИ не заплаща държавна такса, като нормата се отнася единствено към момента, в който съдът е сезиран с исковата молба и не изключва изобщо дължимостта на таксата в производството. В настоящия случай КОНПИ е взела решение, че следва да заяви отказ от предявените искове, предвид което на основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.157, ал.2 ЗОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса по сметка на съда. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника: В случая правилно съдът е приел, че макар и делото да се ползва по принцип с фактическа и правна сложност, не оправдава присъждането нито на претендирания, нито на минималния размер на адвокатско възнаграждение, доколкото защитата не е изисквала значителни по сложност и количество процесуални действия от процесуалния представител. Той е подал отговор на исковата молба и е взел участие в едно проведено открито заседание. Предвид това, както и че ищецът е направил отказ от иска, съдът е приел, че е налице основание да се определи адвокатско възнаграждение под минимума, определен в НМРАВ, но че определеният размер от 5 000 лева съответства на целите, които се преследват от нормативната уредба. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че КОНПИ не дължи държавна такса на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ по прекратените поради отказ искове в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят КОНПИ поставя правния въпрос (дословно): Предвид посочените от съда мотиви и съгласно трайната съдебна практика, държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, когато защитават интереси от по-висш порядък, то следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество? Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.280 ГПК, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение на Софийския апелативен съд. Противоречието с решения на апелативни съдилища не е предвидено в действащите и приложими в случая разпоредби на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК като допълнително основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради което не следва да се обсъжда дали е налице твърдяното противоречие по поставения въпрос с приетото в посоченото решение. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 215/12.10.2017 г. по гр.д. № 432//2017 г. на ВКС, IV г.о. Това решение е постановено в производство по чл.290 ГПК. По него е даден отговор на процесуалноправния въпрос за дължимостта от КОНПИ на държавната такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.). По въпроса съставът на ВКС е приел, че отмененият ЗОПДИППД не съдържа специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по предявени от КУИППД искания пред окръжните съдилища. След което, като е тълкувал отделни разпоредби на този отменен закон (чл.12, ал.1, чл.13, чл.28), съставът на ВКС е приел че, КУИППД, чийто правоприемник е КОНПИ, не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.) пред всички инстанции. Настоящият съдебен състав приема, че въпросът, на който е даден отговор с това решение на ВКС (при липса на специални разпоредби за държавните такси в отменения ЗОПДИППД), е различен от поставения от жалбоподателя въпрос и от разгледания от Софийския апелативен съд въпрос, който е по приложението на правни норми от други закони: на чл.78, ал.2 в ЗОПДНПИ (отм. 23.01.2018 г.) и на чл.157, ал.2 ГПК от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, обнародван в ДВ бр.7 от 19.01.2018 г. (след постановяване на посоченото решение на ВКС) с изменено заглавие (ДВ, бр.84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Поради това не е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с две определения на Върховния касационен съд с № 50263/18.07.23 по гр.д. № 1074/22 на III г.о. и с № 5285/19.11. 24 г. по ч.гр.д. № 3651/24 на IV г.о. Първото определение е постановено в производство по чл.288 ГПК. С него е допуснато касационно обжалване, като е прието, че касационният жалбоподател - КПКОНПИ, не дължи държавна такса на основание чл.84, т.1 ГПК (за разглеждане на касационната му жалба) без да са изложени мотиви за този извод. Противоречието с определения на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК, не е предвидено в действащите и приложими в случая разпоредби на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК като допълнително основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Второто определение (по ч.гр.д. № 3651/24 на IV г.о.) е постановено в производство по чл.274, ал.3, вр. чл.248, ал.3 ГПК. С него е даден отговор на различен правен въпрос: Дължи ли Комисията държавна такса при прекратяване на делото поради оттегляне на иска (по чл.232 ГПК) за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата… Този въпрос е различен от въпроса дали комисията дължи държавна такса поради прекратяване на производството по делото поради отказ от иска (по чл.233 ГПК) за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, който е обусловил изводите на въззивния съд. Поради което не е налице противоречие, нито основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка с отказа да бъде намалено още присъденото адвокатско възнаграждение на ответника по иска частният жалбоподател поставя следните два въпроса: Следва ли да се присъдят разноски по чл.38 от ЗА в пълен размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/04 г. (за минималните размери на адвокатските възнаграждения) без да се има предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейният обем, липсата на действителната и правна сложност по делото, както и етапът, на който делото е прекратено поради отказ от иска? Може ли съдът във всеки случай по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение на този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения? По тези въпроси частният жалбоподател сочи, но не представя решения на СЕС до 2017 г. и ТР 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Първият въпрос не е обуславящ, тъй като не е разрешен както се твърди, а съдът е взел предвид посочените във въпроса обстоятелства и не е определил адвокатско възнаграждение в пълен размер. Вторият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Както беше посочено, въззивният съд е приел за законосъобразно намаляването на адвокатското възнаграждение, което КОНПИ следва да заплати, под определения в Наредба № 1/04 г. минимум (ако беше съобразил посоченото ТР 6/2013 г. съдът би следвало да осъди КОНПИ да плати по-голямо възнаграждение). Това разрешение е в полза на частния жалбоподател. Разрешението на въззивния съд е в съответствие с приетото в решение на СЕС по дело C-438/22, което е задължително за българските съдилища по силата на чл.633 ГПК, на което се позовава и ответникът по частната жалба и по иска, като подчертава, че в определения размер 5 000 лева е включен ДДС, според което посочените в Наредба №.1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Несъгласието с размера на намалението под определения минимален размер, не обосновава противоречие с това решение на СЕС. Поради което по поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно ожалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без частният жалбоподател КОНПИ да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева, каквато с оглед изложеното по-горе дължи и която с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да я заплати. Воден от изложеното съдът