Определение № 206 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 207/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение14.02.2023 г.докладчик Русева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 653 от 23.11.2022г. по в.гр.д. № 739/2022г. на ОС Велико Търново в обжалваната част, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск за сумата от 24.16лв. поради направен отказ от иска и е обезсилен постанования акт в тази част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Майя Русева: Не споделям становището, че атакуваното по реда на чл.274 ал.2 ГПК определение за прекратяване на производството и обезсилване на първоинстанционното решение в частта за сумата над 4980лв. до 5004,16 /т.е. за 24,16лв./ поради отказ от иска е незаконосъобразно. Съгласно чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Тази изрична и ясна норма предвижда допустимостта както на частичния, така и на пълния отказ от право във всеки момент, докато делото е висящо, включително и в касационната инстанция. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи произнасяне в рамките, в които е сезиран, като ищецът решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита. Всяко произнасяне извън обхвата на търсената защита е plus petitum, а преценката за основателността на претенцията в рамките на търсената защита води до уважаване или отхвърляне на иска със съответни последици, в това число произнасяне по отговорността за разноски при условията на чл.78 ГПК /която е съразмерна на уважената и отхвърлената част от иска/. Поради това и за страната не е без значение за какъв размер предявява иска си и каква отговорност за разноски ще понеси при пълната или частичната му неоснователност. Същевременно в ТР 4/21 от 23.11.22, ОСТГТК на ВКС, е прието, че при направен на основание чл.233 ал.1 ГПК след подаване на касационната жалба частичен отказ от иск, съдът следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която е десезиран, и да прекрати производство в тази част, като за останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, касационното производство следва да се счете за допустимо дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280 ал.3 т.1 ГПК. При тези обстоятелства считам, че след като в настоящата хипотеза частичният отказ се извършва след първоначално постановено решение на ВКС, с което е била допусната касация и делото е върнато за ново гледане с указания, по аргумент от приетото в цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че предвид изрично заявения отказ производството следва да се прекрати и първоинстанционният акт – да се обезсили в съответствие с него, а евентуално второ касационно производство – да се счита за допустимо, по изложените в тълкувателното решение и в настоящото определение мотиви. Така биха били зачетени както правата на ищеца – да получи решение в рамките на търсената защита и да понесе съответна на преценката му за основателност на претенцията отговорност за разноски, така и правата на ответника – да може да обжалва пред касационен съд второто въззивно решение, предвид вече допуснатата първа касация и с оглед съблюдаване на принципа за добросъвестно упражняване на правата. Съдия: /Майя Русева/
Мотиви
Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 653 от 23.11.2022г. по в.гр.д. № 739/2022г. на ОС Велико Търново, в частта с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск за сумата от 24.16лв. поради направен отказ от иска и е обезсилен постанования акт в тази част. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради допусната злоупотреба с право, заради което желае да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Производството по делото е образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск от Х. С. А. против „Електроразпределение Север“ АД [населено място] за приемане на установено, че не дължи сумата от 5 004.16лв. по фактура № 0106238199/19.06.2020г., начислена за периода от 30.03.2016г. до 21.11.2019г. стойност на електрическа енергия по партида с клиетски номер № 1500180144, абонатен № 0510826170 за обект с адрес: [населено място], [улица], ет...., ап....... Така предявеният иск е бил уважен с решение № 900 от 29.12.2020г. по гр.д.№ 1914/2020г.на РС Велико Търново. След последвало обжалване актът е потвърден от въззивния съд с решение № 266 от 22.06.2021г. по в.гр.д.№ 116/2021г.на ОС Велико Търново. След допуснато касационно обжалване, състав на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, с решение № 50180 от 12.10.2022г. по гр.д.№ 3675/2021г., е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изслушване на комплексна електротехническа и софтуерна експретиза с конкретно посочени задачи. След връщане на делото, въззивният съд е допуснал посочената експретиза, а ответникът е направил заявление за отказ от иска в размер на сумата от 24.16лв. В хода на насроченото съдебно заседание, след като ответникът е заявил, че поддържа искането си, съдът е преткратил производството досежно посочената част от иска поради направен отказ. Мотивите на съда са свързани с разпоредбата на чл.233 ГПК, предоставяща възможност на страната да се откаже от част от спорното право във всяко положение на делото. Настоящият жалбоподател оспорва постановения акт, като счита, че е налице злоупотреба с право, защото направеният отказ цели цената на иска да падне под 5000лв. /става 4 980лв./, с което ще се изключи правото на жалбоподателя на касационно обжалване. В случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуалното право на отказ от иска, защото чрез него се цели извличане на противозаконна облага – след като в продължиние на две години, пред три инстанции, ищецът е поддържал иска си, той признава неоснователността му само за сумата от 24.16лв., за да изключи възможността – при благоприятен изход за него пред въззивния съд – насрещната страна да упражни правото си на жалба /т.е.“жертва“една малка част от исковата си претенция, за да си осигури голямата/. Жалбоподателят се позовава както на правната теория /вж. „Българско гражданско процисуално право“ проф.Сталев, стр.91/, така и на съдебната практика / вж.определения по ч.гр.д.№ 1076/2014г.на ІІІ г.о. и ч.т.д.№ 497/2012г. на І т.о./, съгласно които: съдът е длъжен да отхвърли искане, което представлява злоупотреба с право. В този смисъл счита, че е и постановеното Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя становището на жалбоподателя за превратно упражняване на правото на отказ от иска в конкретния случай. Забраната за злоупотреба с процесуални права, установена в чл.3 ГПК, е формулирана като задължение за добросъвестно упражняване на процесуалните правила, което да е в съотвестние с добрите нрави. Добросъвестното упражняване на процесуалното право на частичен отказ от иска предполага ищецът /доброволно, по своя воля/ да накърни само собствения си интерес /защото признава, че част от заявената от него претенция е неоснователна/, но не и да засегне интереса на ответната страна. По презумция отказът от иск е действие, което е в полза, а не във вреда на ответната страна и именно заради това законът позволява отказът да се прави във всяко положение на делото без да се изисква съгласието на ответника. Частичният отказ от иска, който е съобразен с добрите нрави следва да предизвиква правни последици само за частта от спорното право, за която се отнася. Когато частичният отказ от иска рефлектира, като зясяга и частта от спорното право, за която съдът дължи произнасяне и с този частичен отказ неправомерно се засяга правната сфера на ответната страна /както е в случая, защото направеният частичен отказ от иск пряко засяга правото на касационно обжалване на ответната страна, която пред вид цената на иска ще бъде лишена от възможността да обжалва въззивния акт/, то тогава е налице превратно упражняване на правото на отказ от иска. Същата е логиката и на постановеното Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на ОСГТК на ВКС /което обаче се отнася за частичен отказ от иск пред касационната инсатнция/, в мотивите на което се посочи, че съдът дължи съблюдаване на основните начала в процеса. Принципът на диспозитивното начало, чието проявление е отказът от иск, не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от останалите принципи, каквито са принципът на участие на страните, на равнопоставеност и на добросъвестност. Съдът следва да прилага закона еднакво спрямо всички, а страните следва да имат равна възможност за въздействие върху крайния акт на производството и равна възможност за защита на правата си. Злоупотребата с процесуални права е противоправно поведение, което следва да бъде санкционирано. При превратно упражняване на права увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г.по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. В случая това следва да стане чрез отмяна на постановения акт за прекратяване на производството и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, за да се осигури равна възможност на ответната страна за обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение