Определение № 331 от 19.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1295/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Д. С. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №231/ 30.03.2022 г. по в.ч.т.д. №100/22 на АС- Варна, с което е потвърдено определение №260138/09.12.2021 г. по в.гр.д. №1/2021 г. по описа на ОС-Силистра, с което е върната подадената от същия жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С определение № 211/19.07.2021г. постановено по друго дело-ч.в.т.д. № 420/2021г. по описа на ВАпС е прието, че по делото не е налице надлежно упълномощаване от страна на Д. на адв. Мир.К. от ВАК, подала върнатата ВЖ, предвид липсата на пълномощно в материалите по делото. Няма данни и за устно упълномощаване на адвоката, отразено в протокола от проведените в първата инстанция о.с.з. по реда на чл. 33, изр. 3 ГПК, както и за потвърждаване действията на адвокат-пълномощника по см. на чл. 101 ГПК. Гореизложените констатации по отношение представителната власт на адв. К., според състава на ВАС, са останали непроменени и към момента на прекратяване на производството по делото с обжалваното с настоящата частна жалба определение № 260138/09.12.2021г. по в.гр.д. № 1/2021 год. по описа на ОС – Силистра. На следващо място, с определение № 438/08.11.2021г. по ч.в.т.д. № 637/2021г. по описа на ВАпС е прието, че първоначално даденият с определение 260013/15.01.2021г. по в.д. № 1/2021г. на СОС срок за изпълнение по чл. 129, ал. 2 ГПК не е започнал да тече от отбелязаната в призовката дата, тъй като страната не е надлежно уведомена за дадените указания за представяне на доказателства за довнасяне на дължимата държавна такса. Администриращият жалбата съд с последващо разпореждане № 260238/16.11.2021г. по в.гр.д. № 1/2021г. на СОС е дал повторни указания на страната за привеждането на въззивната жалба съобразно законовите изисквания, като за целта да се представят доказателства за довнесена държавна такса в размер на 353,11 лева за въззивно обжалване, както и за наличието на представителна власт на адв. К., респ. да се потвърдят извършените от нея процесуални действия, в т.ч. по депозиране на въззивната жалба. Съобщението, ведно с препис от разпореждането, са изпратени на Д. Д. и са редовно връчени лично на адресата на 29.11.2021г. С молба вх. № 262152/08.12.2021г. по вх. рег. на СОС, депозирана от същия при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, е изразено становище за вече изпълнени указания на ШРС за внасяне на определената от съда държавна такса за въззивно обжалване, а относно указанията по чл. 101 ГПК жалбоподателят е изразил становище, че са налице легитимни правомощия на адв. К.. Към молбата не са представени доказателства, подкрепящи изложените в същата твърдения. С определение № 260138/09.12.2021г. по в.гр.д.№ 1/2021 год. СОС е върнал депозираната от Д. въззивна жалба поради непривеждането й в съответствие със законовите изисквания в указанията за това срок, като е прекратил производството по делото предвид нередовността на въззивната жалба, по която същото е образувано. Съставът, постановил обжалваното с настоящата ЧКЖ определение, е констатирал, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване възлиза в размер на 486,98 лева, от които по делото има доказателства за внесени 133,87 лева, респ. необходимо е довнасянето на още 353,11 лева, което жалбоподателят е отказал да изпълни. По отношение представителната власт на адв. К., доколкото ВАпС вече се е произнесъл с горецитираното определение по ч.в.т.д. № 637/2021г., възприемайки, че по делото липсват доказателства за надлежно учреден мандат на подалия жалбата адвокат, то ВАпС е счел, че констатациите на СОС за нередовност на въззивната жалба, по която е образувано производството по в.гр.д. № 1/2021г., са правилни. На база изложеното ВАпС е счел, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като в законоустановения срок страната не е изпълнила дадените с разпореждане № 260238/16.11.2021г. по в.гр.д. № 1/2021г. на СОС указания по привеждане въззивната жалба съобразно законовите изисквания, при положение, че на жалбоподателя изрично е било указано, че в случай на неизпълнение дадените указания, жалбата ще бъде върната. Срокът по привеждане въззивната жалба съобразно законовите изисквания е изтекъл на 06.12.2021г., поради което след тази дата, като останала неприведена съобразно законовите изисквания, при липсата на доказателства за отправено до съда искане за продължаване на срока, въззивната жалба подлежи на връщане по арг. на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Предвид гореизложеното, съдът е заключил, че обжалваното пред него определение, с което въззивната жалба на Д. е върната като нередовна, а образуваното по нея производство – прекратено, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. В изложение на основанията за допускане до касация не се формулират каквито и да е правни въпроси, които да се поставят на дискреция относно наличието на основание за допускане до касация в твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1,т.1 ГПК, което само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване-така т.1от мотивите на ТР 1/2010 на ОСГТК на ВКС. Не е налице и твърдяната „очевидна несправедливост“ /разб. неправилност/ на обжалваното определение, тъй като такава не може да се констатира от самото съдържание на последното. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане до касация, поради което