Определение № 420 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1342/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н., М. Н. и Т. Н. против определение № 338/25.06.2020 г. по ч.т.д. № 277/2020 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено определение № 383/05.02.2020 г. по т.д.№ 113148/2019 г. на Окръжен съд Варна, поправено с определение № 1220/08.05.2020 г., в частта му с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателките за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК, за разликата над 6 752,71 лв. до 10 128,91 лева или за сума от 3 376,30 лв. / 1/ 3 от дължимата държавна такса /, както и за разноски до размера на 1/3. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение,като постановено при съществени процесуални нарушения – несъобразяване с възраженията им срещу мотивите на първоинстанционното решение и доводите им за обективните причини да са в невъзможност да реализират доходи от наличното им имущество – като възбранено и ипотекирано, както и въпреки трудоспособната си възраст – предвид конкретната икономическа ситуация в страната, вкл. в резултат на обявената пандемия. Предвид това отказът, според тях, е обоснован в противоречие със закона и с формираната практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, според която не може да се формира извод относно материалното състояние на страната, претендираща освобождаване от такси и разноски, въз основа на предположение за възможни доходи. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния да освободи изцяло ищците – настоящи жалбоподатели от заплащането на държавна такса и разноски по делото, при което са останали задължени до размера на 1/3 от същите. Мотивирал се е съобразявайки следните обстоятелства: Касае се за три пълнолетни, трудоспособни лица, само едно от които получава доход от трудово правоотношение / М. Н. – 1071 лева месечно /, без да имат задължения за издръжка спрямо други лица. Трите, като наследници на починалия Х. Н., в каквото качество са предявили и установителен иск за несъществуващи вземания на „Юробанк България„ АД към наследодателя им,по реда на чл. 439 ГПК, притежават съсобствен апартамент, в който понастоящем живеят две от тях, празен поземлен имот и магазин в [населено място], както и ателие в [населено място], обитавано от третата. Декларирали са автомобил, производство 2 000 г., който не е в движение, както и че имотите са ипотекирани и възбранени в полза на банката. Не представят доказателства за влошено здравословно състояние. Въззивният съд е приел, че независимо от неполучаването на доходи от трудова дейност за две от тях, притежаваните недвижими имоти, особено тези с нежилищен характер, са достатъчни да позволят заплащането на 1/3 от дължимата държавна такса и разноски, като дори да са възбранени, последното изключва възможността за разпореждане с тях, но не и реализиране на доход, при запазване на собствеността. Предвид възрастта и доброто здравословно състояние на ищците, въззивният съд е съобразил и възможността им да получават доходи от трудова дейност. В изложението по чл.280 ГПК жалбоподателите формулират следните въпроси: 1/ При преценка наличие на предпоставките по чл. 83 ал.2 ГПК съдът реално получаваните доходи от страната към момента на искането ли следва да има предвид или е допустимо да взема предвид и хипотетично възможните по негово предположение, както и наложените възбрани и ипотеки върху имотите следва ли да се съобразяват при отчитане на възможността за реализиране на доходи от тези имоти ? и 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и твърдения на страната, относно възможността й да получава доходи, както и да обсъди всички приложени доказателства и обстоятелства, относими към тях и да изложи ясни и изрични мотиви защо приема доводите за неоснователни, както и да съпостави реално установените доходи на страната с конкретно дължимата държавна такса при определяне възможността да бъде платена? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт на определения: първия въпрос - по ч.гр.д.№ 1860/20 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 3775/19 на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 136/2016 г. на ІV г.о., гр.д.№7091/14 на І г.о., ч.гр.д.№ 2492/13 на ІІІ г.о., ч.т.д.№ 230/2011 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 2469/2014 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 1264/2015 г. на ІІ т.о. и ч.гр.д.№ 6592/2013 г. на І г.о. на ВКС, а втория от въпросите – с определения по ч.гр.д. № 2492/13 г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 7091/14 г. на І г.о., ч.т.д.№ 2139/14 на ІІ т.о., ч.т.д.№ 176/14 г. на ІІ т.о. и ч.т.д.№ 952/2017 г. на І т.о. на ВКС. Първият от въпросите, съдържащ по същество два подвъпроса, удовлетворява изискването за правен: отговор на подвъпросите е включен в предмета на произнасянето и е от естество да промени правния резултат. Обоснован е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с определения по ч.гр.д.№ 136/2016 г. на ІV г.о., ч..гр.д.№ 3775/2019 г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 7091/2014 г. на І г.о. / по първия подвъпрос / и определения по ч.т.д.№ 2469/2014 г. на ІІ т.о., ч.гр.д.№6592/2013 г. на І г.о. и ч.т.д.№ 1264/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС / по втория подвъпрос /. Цитираните от жалбоподателите определения по ч.гр.д.№ 1860/2020 г. на І г.о. и гр.д.№ 2492/13 г. на ІІІ г.о. ВКС, с относимо към спора съдържание, не са открити от настоящия състав. В определение № 66 по ч.гр.д.№ 136/2016 г. на ІV г.о. на ВКС и цитираните в същото други съдебни актове, аналогично и в останалите две определения, посочени по-горе, еднозначно е прието, че преценката за имущественото състояние на молителя по чл.83 ал.2 ГПК, не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да реализира доход от какъвто и да било източник / имущество, труд, търговска дейност и пр. /, при наличието на изрично изявление, че такива доходи същото не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, той следва да укаже на молителя представяне на допълнителни такива, но не и да формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски, само на основата на предположение, което при липса на доказателства, следва да се приеме за необосновано. В доразвитие на цитираната съдебна практика, в посоченото определение е прието, че съдът може да изиска доказателства за причините, поради които страната твърди, че не е в състояние да реализира доходи, въпреки че е в трудоспособна възраст и притежава имущество и доколкото тя не посочи такива следва да приеме, че създава пречки за установяване на действителното й имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от държавна такса и разноски. В определение по ч.т.д.№ 2469/2014 г. на ІІ т.о. ВКС и цитираната в същото съдебна практика, както и в казуалната част на останалите две определения, еднозначно се обективира извода, че наложени възбрани и запори върху притежаваното имущество е основателна причина за невъзможност да се реализират доходи, т.е. че наложени обезпечителни мерки върху притежаваното имущество не са ирелевантни за възможността му да бъде обект на търговски оборот, макар и правно да са от значение в случай на разпоредителни сделки, а не и за хипотеза на отдаването им под наем. Обяснимо е, че пред заплахата от принудително изпълнение, независимо от възможността за защита, с оглед нормата на чл.237 ал.1 ЗЗД – чрез вписване на договора в имотния регистър, потенциалните наематели биха се въздържали от обвързване, при наличие на алтернативна, необременена от тежести и обезпечения възможност. Настоящият състав споделя така приетото в цитираните съдебни актове и доколкото в настоящия случай жалбоподателките са изтъкнали обезпечителните мерки, като причина за неполучавани доходи от притежавано, иначе годно да реализира такива, имущество, както и причина за липса на трудови доходи / за две от същите / поради обективната икономическа ситуация, вкл. в условията на свиване на пазара предвид пандемичната обстановка / отчитайки и паралелното заявяване пред Бюро по труда /, то налице са обосновани и доказани, досежно причините, декларации за липса на доходи, което следва да се зачете в полза на молителите. Получаваното от третата ищца и молителка трудово възнаграждение, вкл. съобразно дела й в държавната такса и разноските, не е от естество да обоснове извод за възможност да заплати припадащата й се част. Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът е разгледал всички установени факти и обстоятелства и изложил ясни, разбираеми мотиви във връзка със същите, а доколкото направените въз основа на тях изводи, вкл. предвид реалното съотношение доходи / дължими такси и разноски, конфронтират с представата на ищците, подали молба по чл.83 ал.2 ГПК, е обстоятелство относимо към преценка за правилността на определението по приложението на правната норма, а не към пълнотата и прецизността на произнасянето, досежно обхвата на установените факти. Доколкото в поясненията към въпроса страните сочат игнориране от съда на причините, поради които не са възможни доходи от иначе прецизно установеното и посочено имущество, то тези съображения реферират към първия от формулираните въпроси, обосновал допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение