Определение № 74 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г.

Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 798 от 08.06.2010 год., постановено по гр.дело № 941/2010 год., с което е оставено в сила решение № 61 от 01.02.2010 год. по гр.дело № 459/2009 год. на К. районен съд за отхвърляне иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за част от недвижим имот – лозе с площ от 1076 кв.м. от източната страна, находящо се в землището на[населено място], П. област в местността „Л. могила”, съставляващо имот № 005397 по картата на землището. Недоволни от въвззивното решение са касаторите Г. С. Г., И. Г. Г. и Л. И. Г., тримата от[населено място], П. област, представлявани от адвокат М. Г. от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От ответниците по касация И. К. И. и К. И. К., двамата от[населено място], П. област, представлявани от адвокат А. Ц. Ц. от Пловдивската адвокатска колегия, е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от приложеното удостоверение изх.№ [ЕГН]/22.06.2009 год. на [община] /лист 19 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за целия имот е 217,20 лева, т.е. обжалваемия интерес е до 1 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение