Определение № 334 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5185/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Е. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 793 от 19.04.2016г. по в.гр.д. № 5592 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 26.05.2015г. по гр.д.№ 5592/2014г. на Софийски градски в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да му заплати сумата 5 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2013г., както и в частта за присъдените разноски и вместо това е постановила друго, с което искът е отхвърлен и е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част. Към жалбата е приложено изложение, в което на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, се поставя въпроса за „правната квалификация на иска и отговорността по чл.49 и чл.50 ЗЗД”, който счита, че е разрешен в противоречие с Постановления №№ 7 от 29.12.1958г., № 17 от 18.11.1963г., № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, както и с постановени по чл.290 ГПК решения № 367 от 12.05.2010г. по гр.д.№ 1140/2009г. на ІІІ г.о., № 309 от 4.06.2014г. по гр.д.№ 1354/2012г. на ІV г.о. и № 370 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 2310/2015г. на ІV г.о. Отделно касаторът се позовава и на влязло в сила решение № 135 от 18.01.2016г. по в.гр.д.№ 2733/2015г. на Софийски апелативен съд, за което твърди, че е постановено за същия случай, относно другия пострадал в пътно-транспортното произшествие и което е в противоречие с настоящето въззивно решение, което съставлява основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Ищецът е предявил на основание чл.49 ЗЗД, иск за обезщетение на причинените му неимуществени вреди в резултат на претърпяно на 24.11.2013г., около 3.00 часа, пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Т.”, километър 320 в посока Б.- С., при условията на гъста мъгла, в резултат на удар между управляваното от него превозно средство- л.а.”Опел А.” и стадо диви прасета. В. съд е приел иска за недоказан с довод за липса на установено противоправно поведение от страна на отговарящите за поддържането в изправност на пътя служители на ответното дружество. Независимо, че с гласни доказателства е установено наличие на счупен бетонен кол на крайпътната предпазна мрежа, съдът е приел, че не е доказано целостта на оградата да е нарушена поне един ден преди ПТП и от агенцията да не са предприети действия за поправянето й. Позовал се е на показанията на свидетеля Л., съгласно които непосредствено след уведомяването,компетентният орган е предприел действия за възстановяване на вредите по оградата и на свидетеля Д., който пръв е пристигнал на местопроизшествието и не е забелязал пробив. Настоящият съдебен състав, констатира че така постановеният въззивен акт противоречи на представеното от касатора решение № 135 от 18.01.2016г. по в.гр.д.№ 2733/2015г. В него друг състав на Софийски апелативен съд, при същите факти по делото, е присъдил обезщетение на другия участник в същото ПТП – М. Г. Д., която се е возила на предната седалка, до водача, обезщетение в размер на 8 000лв. В решението е прието, че след като единственият начин за проникване на животните на автомагистралата е в резултат на нарушаване целостта на предпазната мрежа и след като за поддръжката на изправното състояние на мрежата и нейната ефективност отговаря А. /като орган, който съгласно чл.48 т.1 П. отговаря за поддръжка на републиканските пътища/, то това е достатъчно, за да се приеме, че е налице противоправно бездействие, станало пряка причина за настъпване на произшествието, от което са произлезли безспорно причинените вреди. Констатираното противоречие относно решаващият извод за наличие на противоправно поведение, обуславя необходимостта от допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,