Определение № 407 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2139/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. К. П., против решение №2757 от 09.05.2024г. по т.д. №10962/23г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба-ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] не е депозирал становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Т. Л. е заявил, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като били налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Заявил е още, че въззивният съд се произнесъл по „ материално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата – основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК от ГПК“. Лаконично е посочено, че съдът приел, че ищецът е допринесъл за настъпилото ПТП, но от приетите доказателства такъв извод не можел да се направи. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в каквато връзка е посочено, че „ свободната трактовка от страна на съдилищата при решаване на подобни казуси, би довело до правна колизия, а в определени случаи до правен хаос в нашето вътрешно законодателство“. Други доводи не са развити. Приложени са три решения -на СГС, на Пловдивски районен съд и на Шуменски окръжен съд. Касаторът, чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал правен въпрос, а съгласно чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивният съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. Липсата на правен въпрос съставлява липса на общо основание, поради което и е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване. Извън това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът, не е изложил каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. Този извод се налага, поради това, че единствения, макар и изключително лаконичен и общ довод за допуснато противоречие с практиката на съдилищата е ирелевантен към т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в настоящата му приложима редакция, предполагаща развити съображения за противоречие на формулиран правен въпрос с практиката на СЕС, респ. с такава на КС на РБ. По чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочен само като текст, също липсват каквито и да било доводи – не е посочена практика на ВКС респ. ВС в отклонение, на която съдът се е произнесъл по поставен въпрос, нито е твърдяно такова противоречие. Или, при липса на конкретен въпрос, разрешен противоречиво с такива решения, изрично посочени и разгледани, не се обосновава извод за валидно въведен допълнителен критерий. Страната не обосновава и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед приетата му със задължителна съдебна практика дефинитивност – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Неотносимо е лаконично заявеното, че „ свободната трактовка от страна на съдилищата при решаване на подобни казуси, би довело до правна колизия, а в определени случаи до правен хаос в нашето вътрешно законодателство“- твърдение лишено от правна логика, съответно необосновано като свързано с поддържаното основание. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение