Определение № 19 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. и Н. С. Б. с вх. № 107368 от 22.10.2012 г. срещу въззивно решение от 18.07.2012 г. по гр.д. № 14091 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „Б” възз. с-в., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр.д. № 27973 / 2006 г. на Софийски районен съд, с което по иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК (отм.) на С. Л. Т. е признато за установено, че Н. С. Б. и Е. С. К. не са собственици на 560 кв.м. – част от п. (УПИ) ..., кв..., м. К. дол, целият от 880 кв.м., която част попада в имот с площ 2 850 кв.м. с кадастр. № .. по план от 1954 г. (на [населено място]). Насрещната страна С. Л. Т. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.. Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване: Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена на 15.12. 2006 г., съответна цената на установителен иск за собственост, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), според която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; по делото на СРС е представена данъчната оценка (л.31), която е в размер на 4 467.40 лева, в първото съдебно заседание въпросът за цената на иска не е повдиган. 1 /4 от данъчната оценка е 1 116.85 лева, което (както и цялата данъчна оценка) е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, т.е. след това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В случая въпросът не е повдиган, съдът е възприел цената на иска. При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.