Определение № 60183 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№264420/11.06.2021 г., подадена от З. Я. С. и В. Р. М., чрез процесуалния им представител адв. Б. С. от АК - Х., срещу решение №260156, постановено на 29.04.2021 г. от Хасковския окръжен съд, гражданска колегия по в.гр.д.№162/2021 г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Н. П. искове с правно основание чл. 76 ЗН по отношение на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№..... г., поправен с н.а.№.... г., с който В. Р. М. е прехвърлила на З. Я. С. 8/36 ид.части от имота, предмет на продажбата, както и по отношение на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г., с който Т. Л. Л. е прехвърлил на З. Я. С. 9/36 ид. части от недвижимия имот, предмет на договора; в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Н. П. искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлените от В. Р. М. на З. Я. С. с договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№.... г. от 29.10.2018 г., поправен с н.а.№..... г. 8/36 ид. части от недвижимия имот и на прехвърлените от Т. Л. на З. Я. С. с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г. 9/36 ид. части от имота и вместо това -са обявени за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН по отношение на А. Н. П. договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№.... г., поправен с н.а.№.... г. от 28.10.2019 г., с който В. Р. М. е продала на З. Я. С. 8/36 ид.части от ПИ с идентификатор ....по КК на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота [населено място], 6300, м.“К.“, с площ на целия имот – 18 998 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, както и договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г., с който Т. Л. Л. е продал на З. Я. С. 9/36 ид.части от същия недвижим имот; -допуснато е на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на А. Н. П. на прехвърлените от В. Р. М. на З. Я. С. с договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№..... г. от 29.10.2018 г., поправен с н.а.№.... г. 8/36 ид.части от ПИ с идентификатор ....по КК на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота [населено място], 6300, м.“К.“, с площ на целия имот – 18 998 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, за сумата от 665 лв., която А. Н. П. следва да плати на З. Я. С. в едномесечен срок от влизане на решението в сила; -допуснато е на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на А. Н. П. на прехвърлените от Т. Л. Л. на З. Я. С. с договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№....г. от 25.01.2019 г. 9/36 ид.ч. от същия поземлен имот за сумата от 675 лв., която А. Н. П. следва да плати на З. Я. С. в едномесечен срок от влизането на решението в сила. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Н. П., чрез процесуалния си представител адв. И. М., изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав на I г.о. приема следното: Така подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване – съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените в тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай А. Н. П. е предявила срещу В. Р. М., З. Я. С. и Т. Л. Л. искове с правно основание чл. 76 ЗН и чл. 33, ал. 2 ЗС, които не са искове за собственост, макар чрез тяхното предявяване да се търси защита на права в съсобствеността. Исковете са облигационни и не попадат в посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения. Данъчната оценка на целия имот според представеното по делото удостоверение № [ЕГН]/12.04.2019 г. възлиза на 2699.60 лв. Цената на предявените искове, определена по реда на чл. 69 ГПК е под 5000 лв. Поради това следва да се приеме, че ВКС не разполага с правомощието да се произнесе както по доводите за наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и по нейната основателност. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение