Определение № 2402 от 28.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 988/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, [населено място], срещу решение №402 от 11.11.2024г. по гр.д.237/24г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касация- П. Б. С., Б. С. С. и Н. С. С. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима: С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк.П. Н. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставил е въпросите – 1/“ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“ 2/“Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено –икономическите и социални условия в страната и как да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетенията?“, 3/Следва ли и с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита съпричиняване на вредите от страна на пострадалите при определяне справедлив размер на обезщетенията, когато такива възражения изрично са направени в отговора на въззивната жалба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция в резултат, на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата –при пътуване по пътища без поставен обезопасителен колан, които нарушения също пряко и непосредствено са довели до настъпване на по-тежките телесни увреждания?“. По първия въпрос страната общо е заявила, че съдът не обсъдил всички обстоятелства при определяне размера на обезщетенията, не бил съобразил реално изживените болки и страдания. Развити са кратки съображения за това, че съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е изброена съдебна практика, относно дефиниране на понятието „ неимуществени вреди“. По втория въпрос са направени оплаквания за неправилност на акта свързани с твърдението, че съдът не бил обсъдил лимитите на застраховане, присъдил размер, който не съответства на тежестта и степента на уврежданията, като в заключение общо е заявено, че решението противоречало на съдебната практика указваща обсъждане на застрахователните лимити. По третия въпрос е посочено, че „обжалваното решение“ противоречало на изброена практика на ВКС, приемаща, че при доказано съпричиняване виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди които е причинило.Страната е интерпретирала приетото с т.4 на ТРОСГТК №1/09г.Тази интерпретация е възпроизведена отново, с оглед конкретното твърдение, че поставените въпроси били ясно и точно очертани. В заключение и накратко е посочено, че страната счита решението и за очевидно неправилно, тъй като размерите на присъдените обезщетения били „ необосновано завишени“ и при „ категорично установеното значително съпричиняване от страна на пострадалите“ Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос е общ, като липсва обоснована свързаност с решаващите мотиви на въззивния съд, което определя именно установеност на общото основание. Извън това, подобен въпрос, значим по всяко дело за непозволено увреждане, изисква страната да посочи изрично какво точно не е обсъдил съдът и как това негово процесуално поведение се е отразило на постановения правен резултат. В случая страната не сочи такива доводи, а прави общи оплаквания за неправилност така определени в по-голямата си част и от нея, което е и неотносимо както към релевантността на въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, така и към тази фаза на касационното производство въобще. Оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава, при общо посочване, че съдът не се бил съобразил с указанията дадени с ППВС4/68г. и изброена от нея общо практика също е неотносимо към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не установяват нито общо основание, нито наличие на допълнителен критерий дори и от този въпрос да бъде изведен релевантен. Същото е относимо и към втория въпрос,освен че е общ и несъобразен с отчитане на изложеното от възивният съд във връзка със социално битовите икономически критерии, то и страната също не сочи в какво се изразява отклоняването от трайната съдебна практика на разрешението дадено от въззивният съд. Нито са обосновани данни, респективно възражения от негова страна, относно специфичното значение за случая както на застрахователните лимити, така и на конкретни социално икономически условия, които той е установил по спора и които еманират при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Общото оплакване на страната както вече се отбеляза не обосновава извод нито за наличие на общ, нито за допълнителен критерий, по който страната не посочила каквото и да било във връзка с втория поставен въпрос. Третият въпрос е хипотетичен,съдържателно развиващ оплакване на касатора за неправилност на изводите на състава и съдържащ фактически твърдения по спора, приети от страната за доказани. В тази връзка, същият освен фактически и хипотетичен е и несвързан с решаващите изводи на състава, обосновал изрични мотиви по установеното съпричиняване, спрямо които не е поставен правен въпрос. Касаторът е възпроизвел двукратно разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГТК №1/03г. по определяне на съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не ги е съобразил, нито приложил към случая. Същият въпреки тези указания не е посочил каквото и да било по отношение на непълнота, респективно неяснота на приложена или приложима правна норма, нуждаеща се от тълкуване, нито е развил съображения за наличие на съдебна практика, която по обективни причини се нуждае от промяна. Или, по това основание, същият не обосновава довод по приложението му, като допълнителен критерий, дори и въпросите да бъдат възприети като релевантни. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, по което липсва изложение. Краткото оплакване на касатора за завишени размери на обезщетенията и установено съпричиняване на вредоносния резултат не съставлява довод по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Ирелевантни към тази фаза на касационното производство остават общо изразеното недоволство от постановеното решение. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 и 2 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение