Определение № 1634 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2335 от 18.04.2024 г. по гр.д. № 4899/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 163080 от 29.07.2020г. по гр.д. № 22198/2018г. на Софийски районен съд. С него е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А. В. Д., че С. Д. Г. е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен на 06.12.1996г. с нотариален акт №50, т.LLХХХІІ, дело №26089/1996г. на нотариус Р., на следния недвижим имот: МАЗЕ, с площ от 3,19 кв.м., находящо се на партера на сграда в [населено място], [улица], при съседи: мазе № 25, коридор, мазе № 23, гараж № 14 и гараж № 15. Осъден е А. В. Д. да предаде на С. Д. Г. владението на гореописаното мазе. Касационната жалба е подадена от ответника А. В. Д. чрез адвокат Д. К.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правния въпрос: Допустимо ли е да се приеме, че ищецът не притежава друго складово помещение в сградата, без по делото да е проведено пълно и главно доказване чрез ангажиране изготвянето на експертиза, която да установи по архитектурния проект на сградата принадлежността на процесното мазе № 24, както и дали по този архитектурен проект към собствения на ищеца самостоятелен обект не принадлежи и друго складово помещение. Извършено е позоваване и на очевидна неправилност поради неправилен правен извод, който не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и поради липса на пълен, обективен и всестранен анализ на фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до погрешен правен извод. Ответникът по касационната жалба С. Д. Г. чрез пълномощника си В. И., изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага и подробни съображения за недопускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от С. Д. Г. ревандикационен иск против А. В. Д. относно собствеността на мазе № 24, с площ от 3,19кв. м., находящо се в жилищна сграда в [населено място], „*“ № 17 /с предходно наименование "*"/, на партерен етаж. Ищецът С. Д. Г. твърди, че е собственик на мазето на основание договор за покупко-продажба от 06.12.1996г., обективиран в нотариален акт №, том LLXXXII, дело № 26089/1996г. и че мазето е спомагателен обект към собствения му апартамент № 23, който обитава от 1997г. Установил, че мазето е продадено на 18.12.1998г. като самостоятелен обект на ответника А. В. Д., който никога не е живял в жилищната сграда. Твърди, че праводателите му: В. Й. и Л. Й. са се разпоредили на 18.12.1998г. в полза на ответника с вещ, която вече е била собственост на ищеца, поради което продажбата не е произвела вещно-прехвърлително действие и ответникът владее мазето без правно основание. Ответникът оспорва иска с възражение, че собственик на апартамент № 21 в сградата въз основа на нотариален акт от 04.12.2998г., а с нотариален акт от 18.12.1998г. е придобил и мазе № 24. Счита, че мазето не е обслужващо към апартамента на ищеца, както и че го владее в продължение на 20 години и го е придобил по давност. Въззивният съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка. Ищецът С. Д. Г. е собственик на апартамент № 23, находящ се на 7 етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с мазе № 24, находящо се в партера на сградата със застроена площ от 3,19 кв.м., с посочени съседи, въз основа на договор за продажба, сключен с нотариален акт от 06.12.1996г., като негови праводатели по договора са В. Й. Й. и Л. П. Й.. Ответникът А. В. Д. е собственик на апартамент № 21 в същата жилищна сграда въз основа на покупко-продажба, сключена във формата на нотариален акт от 04.12.1998г., с праводатели Л. и В. Р.. В този нотариален акт складово помещение - мазе не е посочено. С нотариален акт от 18.12.1998г. ответникът купува от праводателите на ищеца В. Й. и Л. Й. гараж № 17 и мазе № 24 с площ 3,19 кв.м. При описанието на мазето са посочени същите съседи като в нотариалния акт на ищеца. Установено е, че ответникът живее постоянно в чужбина, но не се спори, че мазето е заключено от него и е в негово владение. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е направил извод, че ответникът А. В. Д. не е придобил през 1998г. правото на собственост върху процесното мазе № 24, принадлежащо към апартамента на ищеца, тъй като го е закупил от несобственик. След като продавачите В. Й. Й. и Л. П. Й. са продали на ищеца мазе 24 като принадлежност към продаваното жилище, то извършеното второ разпореждане със същия обект в полза на ответника не е породило вещно-транслативно действие. По-нататък съдът е приел, че осъществяваното владение въз основа на такава сделка може да бъде квалифицирано като добросъвестно по чл. 70, ал.1 ЗС и съответно може да доведе до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност - чл.79 ал.2 ЗС. По делото не е установено към момента на сключване на договора от 18.12.1998г. ответникът да е знаел, че договаря с несобственици. Независимо от това съдът е отхвърлил възражението за придобиване по давност както по чл. 79, ал. 2, така и по чл. 79, ал.1 ЗС, поради това, че по правило избените помещения не могат да бъдат придобивани по давност, тъй като са принадлежност към съответното жилище и следват неговата собственост. Затова упражняването на владение от трето лице върху чуждо избено помещение и съответно - бездействието на собственика, нямат правно значение. Таванските и избени помещения в сграда етажна собственост не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект /жилище, ателие и др./. Затова те не могат да се придобиват по давност отделно от обекта, към който принадлежат. По изключение складово помещение може да се придобие по давност отделно от обекта, към който принадлежи, само от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само обектът /жилище, ателие и др./, към който принадлежи това складово помещение, има и друго складово помещение. В този смисъл е практиката на ВКС, която обосновава този извод със съществуващите законови изисквания към всяко жилище да има и складово помещение /чл.40, ал.1 ЗУТ и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като и други наредби, действали назад във времето/. Затова съдът е заключил, че придобиването по давност на складово помещение, което има за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова, противоречи на закона. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, е възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение. В случая въззивният съд е приел, че не е установено ищецът да разполага с друго избено или складово помещение и дали изобщо в сградата има свободни такива помещения. Поради изложеното, е уважил предявения ревандикационен иск. Настоящият състав на Върховния касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива не са налице. Формулираният правен въпрос се свежда до това дали за основателността на ревандикационния иск с предмет мазе е необходимо чрез експертиза да се установява дали към собствения на ищеца самостоятелен обект принадлежи и друго складово помещение и дали има други свободни мазета. Въпросът не кореспондира с фактите по делото и с мотивите на съда за отхвърляне на възражението на касатора за придобивна давност. Поради това не е определящ за изхода на спора. Съдът е приел, че касаторът не би могъл да придобие по давност мазето, собственост на ищеца, защото жилището на ищеца ще остане без складово помещение. Този му извод е в пълно съответствие с посочената в решението практика на Върховния касационен съд. В тежест на ответника, като ползващ се от възражението за давност, е било евентуално да установи, че жилището на ищеца има и друго складово помещение, а не че изобщо в сградата има свободни складови помещения. В случая от нотариалния акт на ищеца е очевидно, че складовото помещение е едно и от страна на ответника не са поддържани твърдения за противното, нито са искани доказателства, включително допускане на експертиза, която да обследва кое мазе към кой апартамент принадлежи, както е посочено във въпроса. При установените категорични факти по делото (че ищецът е придобил мазе № 24 през 1996г, а ответникът е купил от същите праводатели същото мазе през 1998г.), то такава експертиза не е била нужна. Предвид изложеното въпросът не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Решаващият извод за основателност на претенцията е формиран не като последица от разпределението на доказателствената тежест и не поради пасивно процесуално поведение на ответника, а в резултат от проведеното пълно главно доказване от страна на ищеца и неоснователност на поддържаните от ответника възражения. Липса основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Тя е обоснована от касатора с оплаквания за „обикновена“ неправилност по чл. 281, т.3 ГПК. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е квалифицирана неправилност, тя предполага видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на основни съдопроизводствени правила и принципи. Такива в обжалвания акт не се откриват. Горното обуславя отказ за допускане на касационно обжалване. Ответникът претендира разноски, но такива не са направени в производството. Той е представляван от майка си и няма данни за направени разходи за това представителство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд