Определение № 219 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, предл.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. И. Г. срещу определение № 39 от 6.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1994 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението на Варненския окръжен съд е неправилно, поради което моли да бъде отменено и разноските по делото да бъдат възложени на ответниците. Ответниците по жалбата Н. Г. М., Т. Н. С. и Д. М. П. я считат за недопустима, а по същество за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Решението на Варненския окръжен съд, чието изменение в частта за разноските е поискал Т. И. Г., е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. В този случай съгласно чл.248, ал.3 от ГПК определението на въззивния съд за разноските също не може да се обжалва. В същия смисъл са както разясненията, дадени в т.6 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, така и трайната и непротиворечива практика по приложението на чл.248, ал.3 от ГПК, съдържаща се в определения № 421/2008 г. на ІІ ТО, № 308/2008 г. на ІІ ТО, № 168/2009 г. на І ТО, № 410/2009 г. на І ТО, № 163/2009 г. на І ТО, № 792 от 6.12.2012 г. по ч. т. д. № 763/2012 г. на І ТО на ВКС, № 134 от 14.02.2013 г. по ч. т. д. № 1050/2013 г. на І ТО на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната жалба е недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на спора частният жалбоподател дължи на ответниците по жалбата по 200 лв. разноски за касационното производство на всеки един от тях. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение