Определение № 245 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение №ІІІ-144 от 29.10.13г. по гр.д.№1889/13г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение №1307/22.07.13г. по гр.д.№10505/11г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу Т. Й. Пашова искове по чл.108 и чл.109 ЗС, с които е искано да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 112 кв.м., находящи се в западната част на УПИ ІІІ-509,510, кв.26 по плана на [населено място], [община], заключени между премахнатата незаконна ограда, изчертана с червен пунктир на скицата към експертното заключение на вещото лице и западната регулационна линия на УПИ ІІІ-509,510, граничеща с УПИ ІІ-507,508, както и ответницата да бъде осъдена да премахне поставения от нея панелен павилион, разположен в спорните 112 кв.м.

По делото е установено, че ищците са собственици на УПИ ІІІ-509,510, кв.26 по плана на [населено място], [община], а ответницата е собственик на ½ ид.част от съседния УПИ ІІ-507,508. Парцелите са обособени за първи път с регулационния план на [населено място] от 1960г., при който кадастралната и регулационна граница между двата съседни имота съвпада. Със следващия план от 1969г. също има съвпадане между кадастралната и регулационна граница между двата парцела, въпреки че тази граница навлиза навътре в имота на ищците. С плана от 1990г. отново има съвпадение на кадастър и регулация по отношение на границата между двата имота, въпреки че тази граница този път навлиза навътре в имота на ответницата.

При тези данни въззивният съд е приел, че планът от 1960г. не е приложен. Приложен е регулационният план от 1969г., при който има съвпадение между кадастър /ограда/ и регулация. С последващия план от 1990г. има придаваеми части от парцела на ответницата към парцела на ищците, тъй като регулационната линия между имотите е изместена към имота на ответниците, спрямо линията от 1969г. По делото обаче няма данни този план да е приложен, поради което и с оглед разпоредбите на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ, отчуждителното действие на плана от 1990г. е отпаднало. При това положение границата между двата имота е тази, която е определена с плана от 1969г. Спрямо тази граница спорната площ попада извън парцела на ищците, затова те не се легитимират като нейни собственици и предявените искове по чл.108 и чл.109 ЗС следва да бъдат отхвърлени.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците А. С. С., К. С. С. и М. Т. М.. Жалбоподателите поддържат, че планът от 1969г. е само кадастрален, но не и регулационен; че липсват придаваеми части към техния имот; че кадастралната и регулационната граница по действащия план от 1990г. съвпадат и че в случая §6 и §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ не намират приложение. Спорното място попада в границите на собствения им УПИ ІІІ-509,510; ответницата владее без основание това място, като е поставила в него и процесния павилион, поради което предявените искове по чл.108 и чл.109 ЗС са основателни.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните;

2. Може ли съдът да приеме отчуждително действие на регулационен план от 1969г., без да има твърдения и оплаквания в тази насока за неправилно установяване на подобен факт от първоинстанционния съд;

3. Кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план;

4. Кога са налице условията за прилагане на §6, ал.2 и 3 и §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ;

5. За задължението на съда при постановяване на решението да съобрази научните, логическите и опитните правила;

6. Разполагането на незаконна постройка на регулационната линия води ли до основателност на иска по чл.109 ЗС.

Ответникът в производството Т. Й. Пашова оспорва жалбата. Счита, че в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС жалбата е процесуално недопустима, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на този иск е под 5000лв. По иска с правно основание чл.109 ЗС жалбата е допустима, но не съдържа оплаквания и въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, извън въпроса по т.6 от изложението. По този въпрос не били налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба и по двата иска.

Действително, цената на иска по чл.108 ЗС, посочена в уточнението на исковата молба от 20.12.2011г., е 1552,97лв., т.е. под 5000лв., а цената на иска по чл.109 ЗС – 9 185,80лв., над 5000лв. За иска по чл.109 ЗС не действа ограничението по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба. Доколкото обаче той съдържа в себе си установяване правото на собственост на имота на ищците, който е засегнат от неправомерното въздействие, решението по чл.109 ЗС не може да влиза в противоречие с решението по чл.108 ЗС, затова тази връзка между делата налага да се приеме, че ограничението по чл.280, ал.2 ГПК не се прилага и за иска по чл.108 ЗС.

Настоящият състав приема, че обуславящите въпроси по делото са третият и четвъртият - кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план и кога са налице условията за прилагане на §6, ал.2 и 3 и §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. По тези въпроси въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС, решение №304 от 12.07.10г. по гр.д.№263/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №186 от 11.06.2010г. по гр.д.№1164/09г. на І ГО. Това е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,