Определение № 233 от 06.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60259/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Г. срещу решение № 96 от 27.04.16г.по в.гр.дело № 54/16г.на Апелативен съд – [населено място] в частта,с която е признато за установено по иск по чл.422 ГПК,че в качеството на поръчител дължи на [фирма] главница в размер на 15201.30 евро,възнаградителна лихва 650.81 лв и неустойка 143.47 евро ,заедно с законната лихва върху главницата от 24.03.15г.до окончателното изплащане,солидарно с кредитополучателя Г. Ц. Ц.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:1.От кой начален момент започва да тече срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД ,след изтичането на който отпада отговорността на поръчителя спрямо кредитора,при сключен договор за банков кредит; 2.В случай,че главният длъжник е погасил само една вноска по договор за банков кредит,следва ли поръчителят да отговаря спрямо кредитора,ако искът срещу него е предявен след изтичане на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД ,считано от датата на първото просрочие по кредита; 3.В случай,че в договора за кредит или в общите условия на банката съществува клауза,която предвижда автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава на длъжника през определен период от време,то с изтичането на същия кредитът счита ли се за предсрочно изискуем; 4.Приложими ли са и имат ли действие спрямо кредитополучателя и поръчителя по договор за банков кредит Общите условия на банката при положение,че същите не съдържат подписите им и приложима ли е разпоредбата на чл.298 ТЗ; 5.Приложима ли е разпоредбата на чл.147а ал.2 от Закона за защита на потребителите спрямо договори за банков кредит,сключени преди 25.07.14г. и упражняването на правата от страна на банката,предвидени в клаузи на договор и общи условия,които попадат в хипотезата на чл.143 З. ,предпоставка ли е за прогласяване нищожността на тези клаузи от съда; 6.Налице ли е надлежно и редовно уведомяване за предсрочна изискуемост на кредит,в случай ,че в нотариалната покана,изпратена до кредитополучателя или поръчителя,е посочено,че кредиторът ще счита кредита за предсрочно изискуем,а не че счита същия за предсрочно изискуем. Постъпила е и касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение в отхвърлителната му част.Касаторът счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.От кой момент започва да тече срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК; 2.Прекратява ли се поръчителството по вноските за кредит,чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по кредит,обезпечен с поръчителство. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 9.01.12г.е банката е сключила договор за кредит с Г. Ц. Ц. в размер на 17 500 евро.На същия ден банката е сключила договор за поръчителство с Т. К. Г..Уговорено е в т.7 от договора,че поръчителят отговаря без да е необходимо банката да предяви иск срещу длъжника в определен срок.Прието е,че длъжникът не е платил вноските с падежи от 10.02.12г.и след тази дата банката е изпратила нотариални покани до длъжника и поръчителя да платят вноските в 7-дневен срок,иначе ще обявят кредита за предсрочно изискуем. Нотариалните покани са връчени лично съответно на 6.01.15г.и 7.01.15г.,а банката е отразила счетоводно кредита като предсрочно изискуем от 14.03.15г.Подадено е заявление по чл.417 ГПК на 24.03.15г.и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителя.Банката е образувала изп.дело на 6.04.15г.,а на 2.04.15г.поръчителят е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.Исковата молба по чл.422 ГПК е предявена на 1.06.15г. По делото е приета ССчЕ,от която съдът е приел за установено,че банката не е променяла размерът на лихвата и на вноската,уговорени с договора за кредит и погасителния план към него. При тези данни по делото въззивният съд е приел частична нищожност на т.7 от договора поради противоречие със закона – чл.147 ЗЗД,която не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД,а се замества от императивната разпоредба на закона.Като се е позовал на чл.147 ал.1 ГПК съдът е приел,че тъй като заявлението е подадено на 24.03.15г.,то поръчителят не отговаря за всички вноски,които са падежирали преди 24.09.14г.,следователно не дължи главницата от тези вноски в размер на 2298.70 евро, възнаградителна лихва за тези вноски в размер на 7307.54 евро и неустойка за забава -1088.53 евро.Направен е извод,че поръчителят отговаря за падежиралите вноски в 6-месечния срок преди подаване на заявлението и за остатъка от кредита,който е обявен за предсрочно изискуем,или за главница 15 201.30 евро,възнаградителна лихва 650.81 евро и неустойка 143.47 евро. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Настоящият състав намира,че въпросът :От кой момент започва да тече срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК,който е поставен за разглеждане и от двамата касатори,е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 149 от 19.12.16г. по гр.дело № 2142/15г.на І т.о., решение № 243 от 31.05.11г.по гр.дело № 976/10г.на І г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Налице са и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение по въпроса,който също е въведен от двамата касатори: Прекратява ли се поръчителството по вноските за кредит,чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по кредит,обезпечен с поръчителство. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по останалите въпроси,поставени от касатора Т. Г.. Въпросът: В случай,че в договора за кредит или в общите условия на банката съществува клауза,която предвижда автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава на длъжника през определен период от време,то с изтичането на същия кредитът счита ли се за предсрочно изискуем,не е от значение за изхода на спора,тъй като в случая банката надлежно е уведомила длъжника и поръчителя за предсрочната изискуемост на договора за кредит. Без значение за изхода на делото е и въпросът :Приложими ли са и имат ли действие спрямо кредитополучателя и поръчителя по договор за банков кредит Общите условия на банката при положение,че същите не съдържат подписите им и приложима ли е разпоредбата на чл.298 ТЗ,тъй като въззивният съд е приел,че длъжникът писмено е заявил,че ОУ са му предадени и е запознат с тях и на основание чл.298 ТЗ са станали част от сделката. Въпросът във връзка с приложението на чл.147а от Закона за защита на потребителите е неотносим ,тъй като посочената разпоредба е в сила от 25.07.14г.,а процесният договор е сключен на 9.01.12г. Петият въпрос се отнася до тълкуване съдържанието на нотариалните покани,с които банката е уведомила длъжника и поръчителя за предсрочната изискуемост на кредита.Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение,не е основание за допустимост на касационното обжалване,а може да бъде предмет на касационна праверка по реда на чл.281 т.3 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.