Определение № 1996 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, вр. чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. М., [населено място], чрез процесуален представител адв. Л. А.-М. от ПАК, срещу решение № 603 от 09.05.2023г., постановено по в.гр.д.№3246/2022г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 319/14.10.2022г. по гр.д.№ 2126/2021г., изменено на основание чл.248 ГПК с определение № 4144/14.11.2022г., по описа на Районен съд-Асеновград и е осъден И. Д. М. да заплати на И. Д. К., сумата в размер на 1 000 лв. за направени разноски по в.гр.д.№3246/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение са изменени мерките относно това при кого от родителите да живее Й. И. М., ЕГН [ЕГН], на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права и относно режима на лични отношения, определени с решение от 25.10.2018 г. по гр.д.№1928/2018 г. по описа на РС-Асеновград, като е определено местоживеене на детето Й. И. М. при неговата майка И. Д. К. от [населено място], [улица], ет., и са предоставени за упражняване родителските права върху Й. И. М. на неговата майка И. Д. К.; определен е режим на лични отношения между бащата И. Д. М. от [населено място], [улица], и детето Й. И. М., както следва: всяка втора и четвърта седмица от 18 часа в петък до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на Коледните празници през всяка година, завършваща на нечетно число и на Новогодишните празници на всяка година, завършваща на четно число; първата половина на пролетната ваканция; както и по изрично желание на детето и съгласие на майката; както и е осъден да заплаща на детето Й. И. М., чрез неговата майка и законен представител И. Д. К., месечна издръжка в размер на 220 лв., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на текущия месец; осъден е да заплати на И. Д. К., сумата 960 лв. направени в производството разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба И. Д. К., чрез адв. Х. Х., заявява становище по жалбата, като поддържа нейната неоснователност. Иска се присъждане на разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са изменени мерките на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК, относно това при кого от родителите И. Д. К. и И. Д. М. да живее детето Й. И. М., на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права и относно режима на лични отношения, определени с решение от 25.10.2018г. по гр.д. № 1928/2018 г- на РС-Асеновград. Въззивният съд е приел за установено, че пред Районен съд-Асеновград от И. Д. К. против И. Д. М. е заведена искова молба, с която е направила искане да се постанови решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето, като се определи местоживеенето на детето при нея на посочения в молбата адрес, на бащата И. М. да се определи предложения режим на лични отношения с детето, същия да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лв., считано от датата на влизане в сила на решението, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена и закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Приложен е препис от бракоразводното решение. Сочи се, че с решение № 7439/25.10.2018г. на РС-Асеновград, IV гр.с., по бр.д.№ 1928/2018г., влязло в сила на 25.10.2018г., е утвърдено на основание чл.51 СК постигнатото споразумение между страните, според което родителските права относно роденото от брака дете Й. И. М. се предоставят за упражняване на бащата И. Д. М.. Прието е във въззивното решение, че оттогава е изминал значителен период от време, през който са се променили обстоятелствата, обуславящи промяна на мерките, тъй като майката, която тогава е била без работа, вече работи постоянно по трудов договор, без нощни смени, по празници почива. Приема се за установено, че същата живее заедно със съжителя си, баща си и по-големите две деца /от друг брак/, в етаж от къща с двор. От приложения социален доклад се констатира, че жилището е собственост на майката и се състои от три спални, хол, кухня, всекидневна, баня и тоалетна. Обзаведено е с нужните мебели и вещи. Посочено е, че в хода на делото е изяснено, че в дома се отглеждат и две малки кученца, порода Чихуахуа и Йорки, които тежат около 1,200 кг. и 1,500 кг. Другите две, големи кучета, се отглеждат на двора и са в клетки със синджири, понеже са породи Американско були /подобно на Питбул/ и другото е Питбул. С оглед на това уточнение, окръжният съд е счел, че големите кучета не биха представлявали опасност за живота и здравето на малкия Й., след като същите се намират на двора, в клетки, според предписанията за породата им. На следващо място съдът е посочил, че е нормално детето да общува с по-големите си брат и сестра, независимо от голямата им възрастова разлика. Разяснено е, че в социалния доклад е записано, че братът И. се е сгодил и вече живее другаде. Дядото помага, като заедно играят на разни игри. Въззивният съд е посочил, че бащата също е отглеждал при нормални условия детето, полага грижа като добър родител. Окръжният съд е подчертал, че съгласно ППВС № 1/12.11.1974г по гр.д.№ 3/1974г., сред обстоятелствата, които имат правно значение за определяне мерките - раздел II, б.“ж“, е възрастта на децата, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Посочено е, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. В конкретния случай въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майката, която по-добре би се грижила за възпитанието и отглеждането на детето, а и между тях съществува емоционална връзка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос относно всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото поради противоречието му с практиката на ВКС. Сочи се хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – твърди се, че са представени две решения на ВС и ВКС, които са относими към спора и не са зачетени от въззивния съд. Изложени са съображения, че съдът не е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по следния материалноправен въпрос: Относно критериите, от които следва да се ръководи съда при предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете и определяне на режима на лични контакти между родителя и детето. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74 г. Твърди се, че въззивният съд не е преценил пълно и обективно фактическите обстоятелства, които имат значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права и личните отношения между детето и бащата, на когото не се предоставя упражняването им. Сочи се, че преценката на съда при определяне на мерките по упражняване на родителските права след раздялата между родителите, както и начина, и формата на поддържане на личните отношения между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интересът на децата, е конкретна във всеки отделен случай, съобразно обстоятелствата по случая и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. При така установените фактически констатации в обжалваното решение, по отношение на поставените в изложението на касационната жалба въпроси не е налице общата предпоставка за достъп до касация. Повдигнатите въпроси не представляват правни такива по смисъла на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност могат да бъдат преценени от ВКС след допускането на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед приетото от въззивния съд може да се достигне до извода, че формулираните в изложението въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. Липсва общото основание за достъп до касация, поради което не следва да се разглежда и сочената допълнителна предпоставка. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че е налице многобройна и непротиворечива практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд и в която еднозначно се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и др./. Въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и относно прилагането на нормите относно защитата на интересите на детето. Така например, в решение № 153 от 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 3859/2022 г., Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема, че задължението на съда да следи служебно за защитата на интересите на детето е изрично установено в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК. В трайната и последователна практиката на Върховния касационен съд се приема, че преценката как следва да се реши спора за родителски права е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. По въпроса относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това, Върховният касационен съд се е произнесъл с множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, в съответствие с която практика е произнесено и въззивното решение. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че разрешение на въпроса е дадено със задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съгласно които при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. В решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., е разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства, касаещи разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Преценката на всички правно релевантни факти е от значение за определяне режима на личните отношения между бащата и детето. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. Приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности /решение № 195 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 1707/2009 г. на ВКС, ІV г.о./. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV гр. отделение