Определение № 353 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 828/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 6411 от 14.09.2015г по гр.дело № 12179/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.12.2013г по гр.д №46239/2012г на СРС в трудов спор и на основание чл. 215 КТ е присъдено обезщетение в размер на 4278,75 евро дневни командировъчни за периода от 31.03.2012 до 31.08.2012г ,на база минималния размер по НСКСЧ. Не е прието евентуалното възражение на ответника, че евентуално дължи дневни командировъчни пари до размера на уговорените между страните 15 евро на ден. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуални въпроси, за прилагането на чл. 266 ал.1,чл. 266 ал.2 т.1, чл. 266 ал.3 ГПК и задължението на въззивния съд да допусне доказателства. Въззивният съд не е допуснал доказателства, поискани при условията на чл. 266 ,ал.2 т.1 ГПК и чл. 266, ал.3 ГПК. Изтъква се противоречие с ТР №1/2013 ОСГТК. Изтъква се чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по материалноправни въпроси на трудовото право, свързани с определянето на дневните командировъчни пари по размер - уговореното, или нормативно определеното по НСКСЧ има приоритет.Съдът е приложил наредбата ,вместо да съобрази договорения между страните размер на дневни командировъчни пари. Изтъква се формирана практика на ВКС, че следва да се зачита договореното (реш. №107/2011 по гр.д №1810/2009г ІVг.о ,реш. №798/2011г по гр.д № 1807/2009 ІІІ г.о) и според защитата ,така следва да бъде и в случая по настоящето дело. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Както се изтъква и от касатора,на поставените процесуалноправни въпроси, свързани доказателствените искания пред въззивния съд и оставени по настоящето дело без уважение като преклудирани на основание чл. 266 ал.1 ГПК, е даден отговор с приемането на ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК. Не се изтъква обаче къде е противоречието. Когато въззивният съд по делото конкретно е преценявал представя ли се новооткрито доказателство, в съответствие с установената практика на ВКС е съобразено, че извлечения от счетоводни книги и други вторични счетоводни документи, съставени с доказателствена цел въз основа на налични в счетоводството на ответника отразявания, нямат това качество. Независимо дали счетоводството е водено от негови служители, или от обслужваща фирма ,данните са съществували на разположение на страната при първоинстанционното разглеждане на делото (в случая сметка 609, аналитична партида „разходи за командировка в чужбина”) .Когато въззивният съд е преценявал дали да допусне искания нов свидетел и разпит на ищеца по чл. 176 ал.1 ГПК по посочен във въззивната жалба въпрос, в съответствие с установената практика на ВКС е съобразено, че въззивният жалбоподател се позовава на чл.266 ал.3 ГПК, но не сочи никакви процесуални нарушения, които да обосновават прилагането. Такива не се сочат и в касационната жалба, съответно в изложението. Освен това, възможността за ответника да установи част от твърденията си с гласни доказателства е била съответно указана в доклада, поисканият своевременно свидетел е допуснат и разпитан. Също така, по искане на ответника ищецът вече е давал обяснения по реда на чл.176 ГПК пред първа инстанция .При горните обстоятелства, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не е налице. Формулираните с посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК няколко въпроса за прилагането на НСКСЧ и таблицата за валутния размер на дневни и квартирни пари при командироване в чужбина: дали поради наредбата договореното е нищожно, дали могат да се определят други размери ,различни от приложение №2 по чл. 17 ал.1 НСКСЧ, дали съгласието по този въпрос има значение, дали чл. 18 ал.1 НСКСЧ не е опредял относителен дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалени размери ,също имат еднозначен отговор в установената практика. Съответната съдебна практика в отговор на поставените въпроси е формирана по прилагането на чл 215 КТ. В противоречие с нормативен акт от по- висок ранг (чл.228, ал.2 КТ ) е определянето на максимален размер на обезщетенията с наредба, но не и определянето на минимален размер, което е в рамките на делегацията по чл. 215 КТ. Затова в първия случай се съобразява договореното, а във втория случай ,т.е при договаряне на размери по- ниски от нормативно определените, се прилагат последните. Въззивният съд е съобразил установеното в практиката на ВКС разрешение.В случая между командирования служител и работодателя са уговаряни дневни командировъчни пари в размер, по-нисък от посочения в наредбата на МС.Не е налице противоречие с приложените реш. №107/2011 по гр.д №1810/2009г ІVг.о ,реш. №798/2011г по гр.д № 1807/2009 ІІІ г.о, постановени по чл.290 ГПК, които са в изтъкнатия по- горе смисъл, но касателно определянето на квартирните командировъчни пари .Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по което липсва съдържателна обосновка. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.