Определение № 2989 от 05.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2025 г.

Върховният касационен съд, с определение по чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 131/14.05.2025 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 119/2025 г. Производството по делото е било образувано по касационна жалба, подадена от В. С. С., чрез адвокат Б. Б.. Касационната инстанция осъдила касатора да заплати общо на насрещните страни Е. А. Е. и Д. А. Е., сумата в размер на 1763,96 евро, след превалутиране на 3 450 лв. по чл. 12 ЗВЕРБ, и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ, представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. Подадена е молба по чл. 248 ГПК от В. С. С., чрез адв. Б., за изменение на касационното решение в частта относно разноските, които дължи, като те бъдат намалени до размера на 300 евро. Счита, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен. Развива съображения, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като се позовава на решение по дело С-438/22 на СЕС. Регулацията на Наредбата следва да се взема предвид като ориентир при определяне на справедливо и достойно възнаграждение, какъвто ориентир е също Наредбата за правната помощ, каквито са съображенията в определение № 500015 от 16.02.2024 г. по търговско дело № 1908/2023 г. I т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търговско дело № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС. След съобразяване и с ниската фактическа и правна сложност на делото, то адвокатското възнаграждението на адвоката, представлявал насрещната страна, следва да бъде определено на 300 евро. Насрещните страни Е. А. Е. и Д. А. Е. – Й., чрез адв. Н. С. Л., отговарят, че молбата е неоснователна. Представили са договор за изцяло платен адвокатски хонорар, поради което и разрешенията, дадени с цитираното решение на СЕС са неприложими; трябва да се запази свободата на договаряне и съдът следва да присъди договорения и заплатен адвокатски хонорар. Наред с това, хонорарът съответства на материалния интерес по делото, на правната му сложност и на реално предоставената от адвоката услуга. От приетата по делото в първа инстанция експертиза размерът на дълга е в размер на 44 809,72 лв. За осъществяване защитата по делото било необходимо запознаване на стотици страници в изпълнителните дела и с приключило дело по чл. 135 ЗЗД, с дело по жалба срещу действията на ЧСИ. Пред ВКС е представен подробен и изчерпателен отговор. Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: По делото няма проведени открити съдебни заседания, то е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет предпоставките за допускане на касационно обжалване. Адв. Н. Л. е изготвила отговор, в който подробно е изразила становище по всички поставени въпроси (общо 10) в изложението към касационната жалба, както и наведеното основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изразени са и доводи по съществото на касационната жалба, като адвокатът е взел отношение към всички касационни оплаквания на касатора. Изготвянето на отговора предполага запознаване с касационната жалба, изложението към нея, съдебната практика, с която касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Спорът, пренесен пред ВКС, във връзка с който процесуалният представител на ответниците по касация се е подготвил и изготвил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, включва множество релевантни факти и познаване на съдебната практика. Не е налице срочност за предоставяне на адвокатската услуга, т.к. срокът за отговор е един месец, но същевременно трябва да се отчете, че работата е положена по време на съдебната ваканция, през месец август, когато и адвокатите почиват. За представителство пред ВКС има изисквания за натрупан стаж от адвокатите, а това предполага и наличие на по-висока квалификация. Обжалваемият интерес пред касационната инстанция е по 7 000 лв. за всеки от субективно съединените искове. Отговорът на касационната жалба е депозиран на 18.08.2026 г., поради което приложимите норми следва да се ценят към този момент. Размерът на възнаграждението, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа, е в размер на 345 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9, ал. 3) относно материален интерес в размер на 7000 лв. Съдът не се произнася служебно относно прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, а само по възражение на противната страна, като съобразява критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК, задължителните разяснения по тълкуване на правната норма, дадени в мотивите км т. 3 на ТР № 6/2012 г., обявено на 06.11.2013 г., на ОСГТК на ВКС, както и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Доводите на адв. Л., че касаторът/молител дължи на клиентите си целия размер на платения адвокатски хонорар, предвид резултата в касационна инстанция и това, че сумата е изцяло изплатена, не държат сметка на действащото законодателство – чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая, съдебният състав съобрази, че извършените от адв. Л. процесуалните действия в инстанцията за двамата й повереника, са при напълно идентичен интерес, а и с напълно еднакви защитни средства, при напълно идентична позиция, което определя преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК спрямо общ размер на адвокатското възнаграждение, което да не се явява прекомерно, каквато е и трайната практика на ВКС, а още и на ЕСПЧ по негови дела. Съдът, също има предвид, че определеният в Наредба № 1/2004 г. хонорар е за вид работа, без оглед релевантните обстоятелства, които съдът трябва да прецени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК по конкретен казус и в частност предполагаемото време за осъществяване на предоставената адвокатска услуга, наред с необходимата и действително притежавана степен на квалификация от адвоката. На следващо място, Наредбата, а съответно и определените в нея размери на възнаграждения, са на професионална организация – Висш адвокатски съвет, а според решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, Висшият адвокатски съвет не е публичен орган, а „сдружение на предприятия“ по смисъла на чл. 101 ДФЕС, а това влиза в разрез с условията на свободния пазар и противоречи на правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Несъмнено, посочените размери в действащата Наредба не са задължителни за съда, като въз основа и на изложените съображения, настоящият състав намира, че визираните размери на адвокатско възнаграждение в Наредба № 1/2004 г., следва да разглежда само като ориентир и за този извод е без значение предвиденото в § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА, ДВ бр. 17/2026 г., че до влизане в сила на предвидената наредбата по чл. 36, ал. 4 от закона, се прилага по аналогия Наредба № 1/2004 г. Съдът ще се произнесе с оглед конкретната фактическата и правна сложност на казуса, тежестта, обема, спецификата на предоставяната процесуална защита и предполагаемото време за проучване и изготвяне на отговора, което адвокатът е изразходвал, неговата добросъвестност и компетентност. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението (3 450 лв./1 763,96 евро) и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и то трябва да бъде намалено до 800 евро. Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение