Определение № 81 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И. и И. И. Б. срещу въззивно решение № 266 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 329 /2012 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., по извършване на съдебна делба единствено в частта, с която двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят на В. И. Немска на основание чл.31,ал.2 ЗС обезщетение за пропуснати ползи в размер на 7 110 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалваната от тях част и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това. Насрещната страна В. И. Немска твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за парични вземания с цена, по-висока от 5 000 лева. Присъденото обезщетение е за пропуснати ползи от съделителката В. И. Немска (за ползите, от които е била лишена) от имотите, предмет на делбата – общо седем овощни градини и ливади в [населено място] ) от датата на завеждане на и.м. 17.10.200 1 г., посочена неправилно като 17.10.20 11 г. до датата на последното съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, която не е посочена (тя е 11.09.2015 г.). За да уважи претенцията въззивният съд (л.11 от мотивите към решението) е приел за установено, че В. И. Немска не е ползвала съсобствените имоти, не е имала достъп до тях, а те са били използвани от съделителя И. И. и семейството му. Съдът е определил размера 7 110 лева съгласно приетото заключение на вещо лице за периода от 17.10.200 1 г. до 07.07.20 15 г. (стр.10 от мотивите към въззивното решение). В. съд не е обсъждал дали В. И. Немска е отправила писмена покана до съсобствениците си и не е изложил мотиви защо е присъдил обезщетение за датата след първото съдебно заседание по извършване на делбата на първоинстанционния съд, в което претенцията е приета за разглеждане – 09.05.200 7 г. Като е присъдил обезщетение без изобщо да обсъди тази предпоставка, въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 /2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с в съответствие с правилото на закона и установената практика, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и с решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2654 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона и установената съдебна практика, че ответникът – съсобственик дължи обезщетение от деня на писменото поискване, което може да се съдържа и в исковата молба. Противоречието представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК Касационно обжалване следва да се допусне и поради съмнение за допустимо произнасяне за периода от предявяване на претенциите в първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата на първоинстанционния съд - 09.05.200 7 г. до датата на последното съдебно заседание по извършване на делбата от въззивния съд – (тя е 11.09.2015 г.). Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса в размер на 142.20 лева за разглеждане на касационната им жалба. Воден от изложеното съдът