Определение № 4419 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3811/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. Т., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. К., срещу определение №2164/19.08.2022 г. по ч.гр.д. № 2140/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №5443/10.06.2022 г. по гр. дело №12868/2021 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за това дали спорното право е погасено със смъртта на страната. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото. Прието е, че исковата молба е постъпила в съда на 25.10.2021 г., а ответникът по делото Ц. В. е починал на 22.08.2021 г., поради което съобразно т.2 от ТР №1/2017 от 03.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е недопустимо. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, въпреки че повдигнатият въпрос е обусловил изхода на делото. Той обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС - т.2 от ТР №1/2017 от 03.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Според нея процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.