Определение № 273 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Л. З. иСилвия Л. Зарева срещу определение №3614 от 19.02..2013 по ч. гр. д №15849/2012г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 04.07.2012г за прекратяване на исковото производство по гр д. №125/2011г на СРС поради недупустимост на предявения иск ,тъй като спорът мужде страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. След указания по редовността на касационната жалба е постъпило допълнение, с което се формулира искане обжалваният акт да бъде допуснат до радзглеждане, цитира се съдържанието на основанията по чл. 280 ал.1 т.1, т.2, т.3 ГПК и се прилагат определния по ч. гр.д №208/2009 № г.о, опр._№21/2012 по ч гр.д №7/2012г на ВКС, както и определения на Пловдивски ОС и ОС Ямбол Според защитата те доказват основанията за допустимост, както и за основателност на жалбата ,тъй като са противоречиви по съдържание. В отговор ответникът К. М. М. изтъква ,че не е формулиран правен въпрос, както и че съдържателните изисквания към изложението по чл. 280 ГПК не са изпълнени Частната жалба е постъпила в срок от легитимирани лица, срещу въззивно определение. Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК, по същество не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерите на чл. 280 ал.1 от ГПК, по следните съображения: В изложението не е формулиран правен въпрос, като общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК, липсва и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, от съдържателна страна. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховен касационен съд не извежда правния въпрос по своя преценка, камо ли от бланкетно, неподкрепено с каквито и да било съображения оплакване за неправилност на обжалвания акт. Обосновката на конкретно основание за допускане на касационна жалба до разглеждане, включително наличието на противоречива съдебна практика, следва да се изтъкне във връзка с формулирания правен въпрос. При положение, че правен въпрос не се сочи, доводът за противоречие на обжалваното определение с конкретно приложени актове от практиката на ВКС и други съдилища ,остава съдържателно неаргументиран, независио от броя на приложенията и общото позоваване на тях. В случая не е посочено защо касаторите считат, че наборът приложени към изложението съдебни актове имат връзка с решаващите преценки на съда по обжалваното определение, не е посочено в какво се изразява тази връзка, нито е посочено къде е противоречието Поради това и както ответникът обосновано изтъква в отговора си, липсата на формулиран на правен въпрос в изложението е достатъчно основание за недопускане на жалбата до разглеждане. Воден от горното, ВКС ІІІ г.о.