Определение № 652 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 81/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК „УНИКА” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] срещу решение №397 от 04.11.2019г. на Окръжен съд-Перник по в.гр.д. №442/2019 г., с което е отменено първоинстанционното решение №507 постановено на 04.04.2019 г.по гр.д. № 7758 /2018 г. на РС-Перник и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на М. Н. Д. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.409 КЗ сумата от 18 800 лева-застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 18001110209/31.01.2018 по застраховка „Пълно каско” и настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС” на 11.08.2018 г., ведно със законната лихва от 06.11.2018 г. г. до окончателното плащане, както и сумата от 323,80 лева-лихва-обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 г. до 06.11.2018 г. и разноски в размер на: 2093,56 лева-за първоинстанционното производство и 895,53 лева-за въззивното. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, както и че правните въпроси от значение за спора са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК, евентуално-се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над предвидения размер по чл.280 ал.3, т.1 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото, съгласно застрахователна полица № 18001110209/31.01.2018 е налице договор за имуществена застраховка по застраховка „Пълно каско” на автомобил АУДИ А4 с рег.№ 5516 ВР-собственост на ищеца, който има за предмет и покриване на щетите от настъпване на застрахователното събитие –кражба на МПС. На 11.08.2018 г. е настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС”. Ответникът- застраховател е отказал да заплати обезщетение, съгласно задължението си по договора за имуществено застраховане „Пълно каско“, като се е позовал на уговорки от съдържанието на Общите условия –неразделна част от същия,т.12.3.8 и т.12.6/, съгласно които при настъпване на този риск, застрахованият следва да представи на застрахователя всички налични ключове и дистанционни управления на сигнално-охранителната система, като в противен случай застрахователят не изплаща обезщетение. Съгласно т.6.5.17 от ОУ не се изплаща обезщетение и когато от страна на застрахования се заявят факти и обстоятелства, несъответстващи на действителните, което възпрепятства застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от страна на същия. Ето защо, при положение, че в паметта на представения от застрахования, при завеждане на щетата контактен ключ, са записани номер на шаси и фабрично монтиран двигател, които не отговарят на тези, които са на отнетото МПС, то липсва основание за заплащане на обезщетение. По време на разглеждането на спора пред първа инстанция, по делото е изслушана техническа експертиза и е било прието заключение на нея, от което е установено, че в действителност в паметта на представения от застрахования, при завеждане на щетата контактен ключ, са записани номер на шаси и фабрично монтиран двигател, които не отговарят на тези, които са били монтирани на открадното МПС-собственост на ищеца и застраховано срещу риск „Кражба на МПС “ в ответното дружество, а съответстват на тези на друг автомобил от същата марка и модел, с друг регистрационен номер, номер на рама и на двигател. Въпреки тези констатации, от страна на въззивния съд е направен извод, че доколкото,според отразеното в експертизата, откраднатият автомобил не може да потегли с „неоригинален ключ“, то този/ т.е представеният от застрахования след извършване на кражбата/ ключ не въздейства върху риска „кражба“. Ето защо, според въззивния съд, липсвало основание за отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение. По отношение на позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира за установено следното: За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наличието на такъв недостатък е налице по отношение на явната необоснованост на изводите на съда за това, че представянето на застрахователя от страна на ищеца на ключ от друг автомобил, различен от този предмет на вече осъществената кражба, не въздейства върху настъпването на застрахователното събитие, тъй като остава открит въпросът за местонахождението към момента на кражбата на автентичния ключ за привеждане в движение на отнетия автомобил, предмет на застрахователното правоотношение между страните по спора. Този порок на обжалвания акт е очевиден, поради това, че се установява в съдържанието на мотивите му в самия него, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът